Решение № 755 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2488/2020 г.

Решение № 755 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2488/2020 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Комисията за енергийно и водно регулиране е подала касационна жалба против решение № 7883/12.12.2019 г. по адм. дело № 7621/2019 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД / с предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сумата 1356 лева обезщетение за имуществена вреда, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 442/2015 г. по описа на Районния съд - Свищов и сумата 1356, 00 лева обезщетение за имуществена вреда, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по КНАХД № 10191/2016 г. по описа на Административния съд – Велико Търново, заплатени във връзка с обжалването на наказателно постановление № НП-445/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2016 г., както и разноски в размер на 446 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърлят предявените искове и се присъдят направените разноски. Ответникът "Електроразпределение Север" АД със седалище и адрес на управление Варна е оспорил касационната жалба и е поискал да му се присъдят направените разноски. "Електроразпределение Север" АД е подало частна жалба срещу определение № 323/14.01.2020 г., постановено по същото дело, с което съдът е отказал изменение на решението в частта за разноските, като се присъди и адвокатско възнаграждение по присъединеното административно дело № 7565/2019 г. по описа на Административния съд – София. Комисията за енергийно и водно регулиране е оспорила частната жалба и е поискала присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е частично основателна, а частната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението и определението, с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че с наказателно постановление № НП-445/17.12.2014 г., издадено от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, на "Енерго про мрежи" АД със седалище и адрес на управление Варна е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева. По жалба на дружеството наказателното постановление било отменено с решение № 55/21.03.2016 г. по НАХД № 442/2015 г. по описа на Районния съд –Свищов. Решението е оставено в сила с решение № 225/04.07.2016 г. по КНАХД 10191/2016 г. по описа на Административния съд - Велико Търново. В производството пред районния съд е представено пълномощно за процесуално представителство на " Eнерго про Мрежи" от Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", а в исковото производство са представени и договори за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лева за всяка инстанция. Договорените възнаграждения били платени на адвокатското дружество по банков път, като са издадени два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка "правна защита и съдействие по посочените по-горе договори. Административният съд изложил мотиви, че предявените искове са основателни при наличието на всички предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От представените пълномощни, договори за правна помощ, фактури, платежни нареждания за банков превод и отчет по сметка от "Първа инвестиционна банка" АД било установено, че ищецът е направил разходи за адвокатски възнаграждения, които представляват имуществена вреда, в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление. В отговор на възражението на ответника, че възнагражденията са прекомерни и обезщетенията следва да се намалят, съдът посочил, че те са обосновани и справедливи и съответстват на минималния размер на адвокатските възнаграждения, определен за съответната категория дела в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това съдът уважил изцяло предявените искове и присъдил разноски на ищеца в размер на 446 лева. Касационната инстанция намира, че касационната жалба е частично основателна. Административният съд е установил предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при наличието на които възниква имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и организации от административна дейност- отменен като незаконосъобразен административен акт, в пряка и непосредствена връзка, с който имуществото на ищеца е намаляло поради направените от него разходи за съдебна защита. По делото са събрани писмени доказателства, от които е видно, че ищецът е заплатил възнаграждения на адвокати за осъщественото от тях процесуално представителство по делата, образувани във връзка с обжалването на наказателното постановление. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Административният съд е допуснал противоречие с материалния закон, що се отнася до преценката му, че платените адвокатски възнаграждения не са прекомерни. С Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд е прието, че е допустимо намаляване на обезщетението за имуществена вреда, произтичаща от разноски за адвокатско възнаграждение, с възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар, така че той да съответства на изискването по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата да е справедлив и обоснован. Съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от тежестта на съответната глоба или имуществена санкция по правилата на чл. 7, ал. 2 от наредбата. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА възнаграждението трябва да е справедливо и обосновано. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да е съобразена освен с материалния интерес и с фактическата и правната сложност на делото. В този смисъл е и решението на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/2016. Касационната инстанция намира, че платеното от "Електроразпределение Север" АД възнаграждение за защита на две инстанции е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, което е поредното от много еднотипни дела, образувани по жалба на "Електроразпределение Север" срещу издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране наказателни постановления за налагане на имуществена санкция за нарушаване на чл. 206 от Закона за енергетиката. Правна помощ от адвокат е ползвана за изготвянето на жалбата срещу наказателното постановление и за явяването на процесуален представител в едно заседание в първата инстанция и едно-в касационната инстанция. Независимо от високия размер на имуществената санкция, наложена на дружеството, правната работа не се отличава със сложност и/или голям обем, което предполага и по- нисък размер на възнаграждението. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за разликата над 500 лева до 1356 лева за имуществена вреда, представляваща разходи за адвокатско възнаграждение в производството пред Районния съд-Свищов и обезщетение за разликата над 500 лева до 1356 лева за имуществена вреда, представляваща разходи за адвокатско възнаграждение в касационното производство пред Административния съд-Велико Търново, заплатени във връзка с обжалването на наказателно постановление № НП-445/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно, като в посочените суми се включва и ДДС. Не може да се сподели довода на касационния жалбоподател, че обезщетението следва да се намали със стойността на начисления върху адвокатското възнаграждение данък върху добавената стойност, тъй като за дружеството възниква право на приспадане на данъчен кредит. По делото не са представени доказателства, че това право е реализирано, а и при определяне на размера на размера на обезщетението за имуществена вреда съдът преценява реално настъпилото намаление на имуществото. Вместо отменената част на решението следва да се постанови друго, с което исковете на "Електроразпределение Север" АД да се отхвърлят в съответната част. С оглед изхода на спора по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране решението на административния съд в частта за разноските следва да се отмени за разликата над 106 лева до присъдения размер от 446 лева. В останалата част решението следва да се остави в сила. След постановяване на решението "Електроразпределение Север" АД е поискало изменение на решението в частта за разноските. С определение № 323/14.01.2020 г. искането на дружеството за присъждане на адвокатско възнаграждение и по присъединеното адм. дело № 7565/2019 г. по описа на Административния съд-София град е отхвърлено. Определението е правилно. Ответната страна не дължи разноски за две производства, при положение, че разделянето на произтичащите от едно и също фактическо и правно основание искове в две дела не е обусловено от прилагането на процесуални правила, а е предприето изцяло по усмотрение на ищеца и в него интерес. Същевременно след последващото обединяването на двете дела процесуалното представителство на "Електроразпределение Север" АД е осъществено в едно производство. Поради това определението на административния съд следва да остави в сила. Разноските на страните в касационното производство при частичното уважаване на касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране и отхвърлянето на частната жалба на "Електроразпределение Север" АД следва да останат, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Жанета Петрова Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав в частта, в която се отхвърля касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта срещу решение № 7883/12.12.2019 г. по адм. дело № 7621/2019 г. по описа на Административния съд - София-град, в частта, в която Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение в размер на 500 лева за имуществена вреда, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 442/2015 г. по описа на Районния съд-Свищов, както и в частта, с която е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение в размер на 500 лева за имуществена вреда, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по КНАХД № 10191/2016 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, направени във връзка с обжалването на наказателно постановление № НП-445/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Намирам за основателно възражението на касационния жалбоподател, че направеният от ищеца разход за адвокатска защита не представлява имуществена вреда, възникнала пряко и непосредствено от издаването на наказателно постановление № НП-445/17.12.2014 г. По делото са представени доказателства, че през 2015 година ищецът е разполагал с осем юрисконсулти, които са имали възможност да организират защитата му и да го представляват по делото, образувано във връзка с обжалването на наказателното постановление. Освен това административнонаказателното дело, по което е обжалвано наказателно постановление № НП-451/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, има предмет, подобен на този на други, заведени по същото време, административнонаказателни дела. При наличието на много еднотипни дела без правна и фактическа сложност, при повторяемост на обема и вида на процесуална защита и идентично произнасяне на съда, правната работа реално се свежда до изработването на правни книжа само за първото дело. Управителният орган на дружеството, както на съда е служебно известно, е предпочел "Енерго Про Мрежи" АД да се представлява по всички делата от адвокати. Именно от това решение произтича и претендираният от "Електроразпределение Север" АД като имуществена вреда разход за адвокатско възнаграждение, който не би могъл да се окачестви като неизбежен и обективно необходим за получаване на квалифицирана правна помощ за защита срещу незаконосъобразния административен акт. В НАХД № 442/2015 г. по описа на Районния съд-Свищов, образувано по жалбата на "Енерго Про Мрежи" АД (предишно търговско наименование на "Електроразпределение Север" АД) срещу наказателно постановление № НП-445/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е представено общо пълномощно на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", с адрес на кантората в град София. Приложено е пълномощно, с което Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" преупълномощава адвокат И. Лясков от Адвокатски колектив-Велико Търново да представлява "Енерго Про Мрежи" АД по административнонаказателното дело. Впоследствие адвокат Лясков преупълномощава адвокат И. Андреев от Адвокатски колектив-Велико Търново да представлява "Енерго Про Мрежи" АД в производството по НАХД № 442/2015 г. по описа на Районния съд-Свищов до окончателното му приключване. Видно от съдебните протоколи, адвокат Андреев е защитавал дружеството пред Районния съд-Велико Търново. В касационното производство пред Административния съд-Велико Търново по КНАХ дело № 10191/2016 г. "Електроразпределение Север" АД също е представлявано от адвокат Андреев. В кориците на НАХД № 454/2015 г. по описа на Районния съд- Свищов, както и по КНАХ дело № 10168/2016 г. по описа на Административния съд-Велико Търново, не се съдържат договори за правна защита и съдействие, сключен с някой от посочените адвокати. В производството по адм. дело № 7621/2019 г. по описа на Административния съд-София град са представени договори за правна защита и съдействие, сключени между "Енерго Про Мрежи" АД и Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", с които за защита по административнонаказателното дело и по касационното дело е договорено възнаграждение в размер на 1356 лева за всяка инстанция. Възнагражденията са платени на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", макар в действителност дружеството да не е осъществило процесуалното представителство на "Енерго Про Мрежи" АД по делата. Първоинстанционният съд не е отчел това обстоятелство, както и липсата на достоверна дата на договорите за правна защита и съдействие. След като разходът е направен в полза на адвокатско дружество, което в действителност не е осъществило процесуалното представителство на "Енерго Про Мрежи" АД пред съда до приключването на спора относно издаденото наказателно постановление, а в хода на исковото производство не е доказан конкретният принос на това адвокатско дружество за отмяната на постановлението, липсва основание за претендиране на имуществена вреда, настъпила за "Електроразпределение Север" АД във връзка с упражняване на правото му на защита срещу наказателно постановление № НП-445/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в образуваните съдебни производства. Поради това считам, че административният съд е следвало да отхвърли изцяло предявените от "Електроразпределение Север" АД осъдителни искове против Комисията за енергийно и водно регулиране изцяло. Съдия: /Жанета Петрова/