Решение № 16858 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1449/2013 г.

Решение № 16858 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1449/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Силистра срещу решение № 89 от 21.12.2012 г., постановено по адм. д. № 187/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Силистра, с което е отхвърлен протеста на Окръжна прокуратура - гр. Силистра за обявяване нищожността на Решение № 341 на Общински съвет - Силистра, прието с протокол № 16 от заседание на общинския съвет, проведено на 27.09.2012 г. В протеста са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и обявяване нищожността на решението на общински съвет - Силистра. Ответникът по касационния протест, Общински съвет - Силистра, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по протеста. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационния протест. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационният протест е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, инициирала съдебното производство пред АС-Силистра, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен. Производството пред Административен съд - Силистра се е развило по протест на прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Силистра против цитираното решение на общински съвет - Силистра с искане за прогласяване на неговата нищожност. С протестираното решение № 341, прието с протокол № 16 от заседание на общинския съвет, проведено на 27.09.2012 г., ОбС - Силистра на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост във вр. с чл. 50а, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта е решил: 1. Дава съгласие за отдаване под наем за срок от 5 /пет/ години на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза "Футболен клуб - Силистра 2009" на следните части от имот- публична общинска собственост, находящ се в гр. Силистра на стадион "Луи Айер" /АОС № 4534 от 11.06.2008 г./: - Двуетажна сграда със съблекални и други спомагателни помещения, сграда - официален вход със складови и сервизни помещения и помещения за продажба на билети, с обща площ 291,60 кв. м.; - Игрално поле, тренировъчно игрище и прилежащи трибуни с обща площ 11 399,69 кв. м. за осъществяване на тренировъчна и спортна състезателна дейност по футбол като наемателят следва да заплаща съответните части от консумативи, такси и застраховки на имота. 2. Вещите, намиращи се в посочените помещения и необходими за осъществяване на дейността и поддръжката на спортния комплекс при необходимост да бъдат отдадени под наем с нарочна заповед на кмета и цена, определена по реда на Наредбата за общинската собственост; 3. В договора за отдаване под наем да се запише клауза, че наемателят е длъжен да предоставя безвъзмездно ползване на имота на община - Силистра за провеждане на общински, регионални или национални спортни прояви. Протестиращият прокурор твърди нищожност на решението на общинския съвет като постановено в непримиримо противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост, съгласно който имоти - публична общинска собственост, каквато безспорно съставлява процесния имот, могат да бъдат отдавани под наем само след публично обявен търг или конкурс. Без провеждането на такъв, и то само на сдружения с нестопанска цел в обществена полза, които ще ползват имотите по предназначение, могат да бъдат отдавани под наем съгласно чл. 14, ал. 6 от ЗОС само имоти - частна общинска собственост, каквато собственост стадионът не е. За да отхвърли протеста на Окръжна прокуратура - гр. Силистра, административният съд, след подробно развити съображения за същността на понятията "унищожаемост" и нищожност" на административните актове според теорията и съдебната практика, е приел, че процесният административен акт не е нищожен. Доколкото актът е постановен от материалнокомпетентен по закон орган и в предписаната от закона форма и реквизити, същият не е нищожен по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Решението на общинския съвет е прието при изискуемия по чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА кворум, поради което не е нищожно и на това основание. Дори да страда от някои от пороците: съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби, тези пороци не са толкова съществени и не са в такова непримиримо противоречие със законовия ред на РБългария, че да обосноват нищожност на административния акт. В най-тежкият случай същите биха били основание за унищожаемост, а не за нищожност на акта, какъвто порок не е наведен, а, дори да беше релевиран, би бил просрочен с оглед обстоятелството, че протестът на ОП - Силистра е подаден след изтичане на преклузивния срок по чл. 149, ал. 4 от АПК. По горните съображения АС - Силистра е приел, че протестираното решение не е нищожно и е отхвърлил протеста на Окръжната прокуратура. Съдебното решение е правилно. Неоснователни са развитите от касатора съображения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения при издаване на съдебния акт. Съдът, с оглед съдържанието на протестираното решение, правилно е конституирал страните по делото. Евентуалното неконституиране на заинтересована страна би могло да бъде преодоляно чрез касационно обжалване на съдебния акт от същата по реда на чл. 210, ал. 2 от АПК, което не е сторено. Недопустимо е страна в процеса да иска отмяна на съдебно решение, позовавайки се на нарушено право на защита на друга страна. Съдебното решение е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. АС-Силистра правилно е приел, че действително е нарушена разписаната в чл. 50а, ал. 1 от ЗФВС във вр. с чл. 14, ал. 7 от ЗОС процедура като действително не е спазен процесуалния ред за отдаване на частите от стадиона - публична общинска собственост под наем - следвало е да бъде проведен публичен търг или конкурс в съответствие със състезателното начало, а не договорът за наем да се сключи директно със сдружението с нестопанска цел "Футболен клуб - Силистра 2009". Правилно обаче съдът е приел, че това нарушение на процедурата се явява основание за унищожаемост, а не за нищожност на административния акт, в какъвто смисъл е и цитираната от изготвилия протеста прокурор съдебна практика. Обосновано АС - Силистра се е позовал в случая на установеното от правната теория виждане, че нарушенията на процесуалните правила, които са второстепенни и обслужващи спрямо материалните правоотношения, по принцип водят до унищожаемост, а не до нищожност на административните актове. Нещо повече - в случая материалноправните предпоставки за възникване на наемното правоотношение, визирани в чл. 50а от ЗФВС, са спазени - част от стадиона и обслужващите спортната дейност сгради са отдадени под наем на сдружение с нестопанска цел в обществена полза, което ще ползва спортните съоръжения според предназначението им. На следващо място - допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила не водят до нищожност на акта, тъй като избраният ред за директно сключване на договор за наем без търг или конкурс по принцип съществува като форма на управление на имотите- общинска собственост /чл. 14, ал. 6 от ЗОС/, поради което, макар и незаконосъобразен, не е в непримиримо противоречие с установения правов ред до степен на невалидност на акта. Въз основа на изложеното касационната инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение