Решение № 11759 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Био Сакар" ЕООД, чрез адв. М. Стоянова, срещу решение 19 от 11.01.2023 г., постановено по административно дело 643/2022 г. от Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за кампания 2019 г. с изх. 01- 2600/2736#6 от 20.05.2022 г., издаден от Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, процесуалните правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният от него акт бъде отменен , а преписката върната за ново разглеждане от органа, като му присъди и направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Заместник изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуален представител в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското на другата страна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е неправилно. Противно на изводите в обжалваното решение, настоящият състав въз основа на събраните в хода на производството доказателства намира, че актът е постановен в нарушение на изискванията за неговата форма, тъй като в него липсват посочени фактическите основания за неговото издаване, както и конкретните, приложими за случая правни основания. Така установеното представлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, въвеждаща общи изисквания към формата на административните актове, приложима в случая, доколкото в специалните норми не са предвидени други специфични изисквания. Цитираните в акта разпоредби на чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредбата) във вр. с чл. 33, ал.1, т. т. 2, 3 и 5 от същата Наредба предвиждат, че ДФЗ прекратява поетия ангажимент и едновременно с това предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са изпълнили задълженията си, както следва по чл. 30, ал. 1, т. 2 - до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство, като сертификатът удостоверява произведена биологична продукция;по т. 3 - да предоставят документите по т. 2 и 5, които удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент и/или ДФЗ РА, може да използва информацията от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз;и по т. 5 да са получили сертификат за съответствие на произведените от тях продукти с правилата за биологичното производство за площите/животните/пчелните семейства по чл. 6, ал. 4 и 6 до края на ангажимента. От изложените в акта и в уведомително писмо изх. 01 - 2600/2736 от 12.05.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ съображения, не се разбира поради каква причина е прекратен биологичният ангажимент, тъй като от доказателствата по делото е безспорно установено, че от страна на земеделския производител са представени удостоверения за съответствие за четири парцела в землището на с. Студена и заявени култури орехи и бадеми. В тази връзка в писмото не е посочено по отношение на кой парцел и на кои изисквания от Наредбата не отговаря представеното писмено доказателство от дружеството. Ето защо съдържанието на писмото не отговаря на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за излагане на фактически и правни основания, относими към конкретно разпореденото с акта волеизявление. В писмото са цитирани норми от Наредба 4/2015 г., от Наредба 5 от 3.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, но как същите са съотнесени към разпореденото от органа : отказ за финансово подпомагане и прекратяване на поетият ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" не става ясно. От изложената в акта фактология, която на практика представлява изброяване на множество правни норми от актове на вътрешното и европейското законодателство не става ясно за неспазване на кое от изискванията по чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба 4/2015 г. е разпоредено прекратяването, предвид чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредбата. Не е посочено съдържанието на кой представен документ не отговаря на посочените в чл. 33, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба 4/2015 г. изисквания, тъй като същият не е индивидуализиран като номер, дата на издаване и издател. В тази връзка изводи за мотивираност на оспореният акт не могат да се направят и от Уведомително писмо изх. 01-2600/2736 от 12.05.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Това писмо не може да се разглежда като мотиви на административния акт, съобразно цитираното ТР 6/1975 г. на ОСГК на ВС. В приложението към това писмо са посочени четири парцела, за които е прието, че не са представени сертификати, но не става ясно, защо органа приема, че представените от дружеството не отговарят на изброените условия и на кои точно. На следващо място с това писмо е поставено началото на административното производство, при което същият не може да бъде приет като документ, в който са изложени мотивите на органа към акта и не попада в нито една от хипотезите по ТР 16/1975 г. на ВС, ОСГК, допускащи последващо мотивиране на акта. Отделно от това липсва каквото и да е било обсъждане на представените сертификати от жалбоподателят, дори не е споменато, че дружеството е представило сертификати и защо въпреки тях се прилага посоченото правно основание. Бланкетното изречение, че не се възприемат възраженията и доказателствата на адресата на акта сочи и на неизпълнение на задълженията на административния орган по чл.35 и 36 АПК да събере и обсъди доказателствата и възраженията на страната. Недопустимо е съдът да изяснява волята на органа, чрез назначаване на съдебна експертиза, чрез която да се установява както съдържанието на сертификатите, така и мотивите за прекратяване на ангажимента. Законосъобразността на административния акт се преценява съобразно фактически и правни основания, посочени в него и в съдебното производство се доказва съществуването им, като няма възможност за пръв път същите да бъдат формулирани пред съда. Недопустимо е също така, съдът да предполага какви са били мотивите на органа, за да не приеме представените сертификати и без да са посочени в акта законовите изисквания на които не отговорят, именно тези писмени доказателства, съдът да ги обвърже с приложимите законовите изисквания, за да обоснове извода си за законосъобразност на акта. При това съдържание на акта, в който липсва посочване на каквито и да било фактически основания без да са посочени конкретни парцели, за които е налице неизпълнение, в какво се състои неизпълнението настоящият състав намира, че неправилно в обжалваното решение е прието, че актът е издаден при спазване на изискванията за форма. При така установеното нарушение на изискванията за формата на акта, представляващо самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК изводът на съда за законосъобразност на обжалвания пред него административен акт е неправилен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което обжалвания акт, като постановен в нарушение на изискванията за неговата форма по чл. 59, ал. 2, т. 2 АПК се отмени, а преписката върната на органа за ново произнасяне, при спазване на посочените изисквания, като бъдат изложени фактическите основания за постановяването му, установени след изпълнение на задълженията по чл. 35 АПК, след което да се посочат и конкретните, относими към тези факти правни норми. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при органа, която е разпоредител с бюджета, следва да бъде осъдена да заплати на касационния жалбоподател направените в производството разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2489лв., от които 600 лв. хонорар за един адвокат за първоинстанционното производство, 1000лв. за адвокатско възнаграждение платено в брой за настоящата съдебна инстанция и държавни такси в размер на 50лв. и 370 лв., съответно за първоинстанционното и касационното производства. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото е направено бланкетно, но предвид фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е под минималния размер по чл.8, ал. 2, т.7 от Наредба 1/09.07.2004г. от 800лв. за първата съдебна инстанция (600)лв. и минималния размер по чл. 9, ал.2 от Наредбата от 1200лв. за настоящата съдебна инстанция