Решение № 8552 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16744/2009 г.

Решение № 8552 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16744/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Александър Урумов и Красимира Урумова чрез адвокат Александрина Ковачева против решение № 1387 от 28.07.2009 г. на Административен съд Варна, Първо отделение, Шести състав по адм. дело № 160/2009 г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата им срещу заповед № РД - 08 - 7706 - 178 от 05.06.2008 г. на Областния управител на област с административен център гр. Варна в частта относно имоти № 1924 и № 9916. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което се отмени заповедта в обжалваната част или се върне делото за ново разглеждане със задължителни указания. По същество доводите се свеждат до това, че при разглеждането на делото и постановяване на решението съдът не е съобразил правата на касаторите, които са придобили имот № 1924 преди изработването на Плана на новообразуваните имоти и отразен със същия номер в него. Имотът е собственост на касаторите по силата на покупко продажба от бивши собственици на които е възстановено правото им на собственост, които от своя страна са извършили делба на наследствените си имоти при която са уредени правата им и върху път с площ, част от площта на възстановените им имоти, която площ за път неправомерно се отнема за път според ПНИ и се вписва като общинска собственост. От друга страна имот № 1924 от ПНИ е с променени граници и площ от тези посочени в нотариален акт № 38/2004 г. с номер на службата по вписванията № 62/2004 г. Ответникът по жалбата, Областен управител на област Варна чрез процесуален представител старши юрисконсулт Ирена Георгиева взема становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна, Кметът на Община Варна не се представлява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни, Веска Монева, Киро Киров, Цветанка Петкова, Катя Цветкова и Чавдар Петков не се представляват и не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Решението е правилно като съдът е приел, че са спазени изискванията по чл. 28 от ППЗСПЗЗ с предвидения път за достъп до процесния имот с ширина и площ и установеното по делото от експертизата, че не може да бъде обособен съразмерно от съседни имоти. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 ат АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административния съд е образувано по жалба от Красимира Георгиева Урумова и Александър Иванов Урумов против заповед № РД - 08 - 7706 - 178 от 05.06.2008 г. на Областния управител на област с административен център гр. Варна в частта относно имоти № 1924 и № 9916. С нея, издадена по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР ЗСПЗЗ се одобрява План на новообразуваните имоти /ПНИ/ на селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, Община Варна. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта в тези части поради нарушения на административно производствените правила и противоречие с материалния закон вследствие на което имотът им е отразен в ПНИ с различна площ и граници от тези с които е придобит според нотариалния акт. Съдът е разгледал по същество жалбата им като е установил от доказателствата по административната преписка и тези на страните, че жалбоподателите Александър Иванов Урумов и Красимира Георгиева Урумова са собственици на поземлен имот в местност "Манастирски рид", кв. Виница, Община Варна с площ от 964 кв. м., представляващо ПИ № 2079 по кадастрален план на местността, бивш 1924, по силата на нотариален акт № 38/2004 г. с номер на службата по вписванията 62/2004 г. Установено е също така, че продавачите са бивши собственици на които е възстановено правото на собственост, включително и върху процесния имот с решение на ПК Варна и той представлява дял трети от договор за делба между наследниците от 2000 г., приложен като доказателство по делото. От заключението на съдебно техническата експертиза е установено, че предвидения път според ПНИ за достъп до имота е единствената техническа възможност и по отношение ширината му са спазени изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. При установената площ на имота според отреждането на ПНИ в повече от придобитото по нотариален акт съдът е приел, че няма нарушения сочени в жалбата като основания за отмяна на заповедта. Установената промяна на границите според предходни планове съдът не възприел като нарушение тъй като имотът се намира в терен по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ, в който бившите собственици/респективно приобретателите от такива лица следва да търпят промените, наложени с ПНИ в който процесният имот е новообразуван и следва да се съобрази с техническите норми при изготвянето му. След като няма нарушения на тези норми от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Според разпоредбата на § 4к, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ за земите, предоставени на граждани въз основа на актове по § 4 се изработва помощен план и план на новообразуваните имоти, като помощният план съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Според чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с ПНИ по § 4к, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ се установяват границите на имотите правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗРЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва с оглед правилното устройство на територията, като за всеки имот се осгурява достъп до улица или път с минимална ширина 5 м. Или, на първо място с ПНИ се отреждат новообразувани имоти за ползвателите, трансформирали правото си на ползване в право на собственост при спазване на размерите по § 4з от ПЗРЗСПЗЗ. Също така в ПНИ се отреждат имоти, които не са били включвани в ТКЗС и собствениците им не са загубвали собствеността. На трето място с ПНИ се отреждат имоти за бившите собственици с възстановено право на собственост, но площта и границите придобиват окончателен вид след като се съобразят правата на ползвателите с трансформирано право на ползване в право на собственост. При тези съображения претенцията на бившите собственици, респективно купувачите от тях по отношение на площта и границите на имот в терен по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ които да бъдат съобразени с граници и площ по предходен план не могат да бъдат удовлетворени, тъй като тази категория собственици не са с приоритетни права пред останалите собственици според нормативното разрешение. В настоящият случай процесният имот № 1924 се отрежда за купувачите от бивши собственици с възстановено право на собственост в терен по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ поради което за такъв имот, който се явява новообразуван няма нормативно предвидено изискване той да бъде с площ и граници идентифицирани по предходен план. Обстоятелството в случая, че касаторите са придобили собствеността от бивши собственици по силата на нотариален акт не задължава административния орган при изработването на ПНИ да го запази със същата площ и граници, тъй като следва да се съобразят всички изисквания по чл. 28 от ППЗСПЗЗ за правилното устройство на територията на селищното образувание. За касаторите е достатъчно, че са запазени правата им по отношение на придобитата площ, което е в правният им интерес да обжалват заповедта по отношение на имот № 1924 от ПНИ. При условие, че с ПНИ не се намалява площта на имота според придобитите права правилно съдът е приел, че жалбата в тази част е неоснователна. Неоснователни са и възраженията за нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта с изместване на границата с имот № 1923 от ПНИ. Както се посочи, за бившите собственици се отрежда новообразуван имот от ПНИ, който имот придобива окончателен вид след съобразяване на правата на останалите собственици. Неоснователни са и възраженията на касаторите по отношение на предвидения достъп до път с отреждането на имот № 9916 от ПНИ. Както се посочи по горе правата на бившите собственици ще бъдат уредени окончателно с новообразуван имот от ПНИ. В настоящият случай е безспорно установено, че предвиденият път, представляващ имот № 9916 от ПНИ е единствена законосъобразна възможност за осигуряване на достъп до път на имот № 1924 поради което техните права не са нарушени с предвиденото разрешение. Извън правният им интерес е претенцията им пътят да бъде отреден с площ съразмерно на съседните имоти от една страна, и от друга, такава възможност няма според заключението на СТЕ, тъй като биха се засегнали имоти на ползватели с придобито право на собственост, площите на които ще останат под изискуемия минимум според правилата и нормативите за устройство на територията - чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. При изложените съображения жалбата е неоснователна, а решението правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Приложените доказателства с касационната жалба се отнасят до факти, неотносими към предмета на настоящето дело поради което не следва да бъдат ценени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение