Решение № 12725 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15616/2014 г.
ВАСV отделение26.11.2015 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1670 от 20.10.2014 г., постановено по адм. д. № 2734/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас в частта му, с която е отхвърлен искът, предявен от Петър Тодоров Иванов, по реда на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за разликата до пълния му предявен размер от 8100 лв., в частта му, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на изтекла законна лихва върху главницата за периода 06.06.2013 г. - 15.11.2013 г. и в частта му за разноските. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената му част от друг състав на същия съд при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12725 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15616/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Тодоров Иванов против решение № 1670 от 20.10.2014 г., постановено по адм. д. № 2734/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас в частта му, с която е отхвърлен искът, предявен по реда на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за разликата до пълния му предявен размер от 8100 лв., отхвърлена е претенцията за присъждане на мораторна лихва за времето от 06.06.2013 г. - датата на влизане на решението в сила, с което е отменена като незаконосъобразно заповедта за прекратяване на служебното правоотношение до 15.11.2013 г. - датата на предявяване на иска, както и в частта му за разноски. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас е осъдил Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на Петър Тодоров Иванов сумата 4140 лв., представляваща обезщетение за незаконно уволнение за шестмесечен период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2013 г. - датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане, както да заплати и сумата 1352 лв., представляващи направени по делото разноски, от които 10 лв. заплатена държавна такса, 600 лв. изплатено възнаграждение на вещо лице, 222 лв. пътни разходи и намалено адвокатско възнаграждение по възражение за прекомерност в размер на 520 лв. Искът за разликата до пълния предявен размер от 8100 лв. Отхвърлен е и искът за присъждане на изтекла законна лихва върху главницата в размер на 358.52 лв. за периода от датата на влизане на решението в сила до датата на предявяване на иска. Решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че с влязло в сила решение на 06.06.2013 г. е отменена заповед от 16.01.2012 г., с която служебното правоотношение на Петър Иванов е прекратено. Установено е, че за шестмесечния период по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл след прекратяване на служебното му правоотношение служителят не е работил. Следователно по отношение на касатора е възникнало правото му да претендира обезщетение за незаконното му уволнение. В случая обаче незаконосъобразно размерът на обезщетението е определен въз основа на получаваното от служителя възнаграждение към момента на уволнението му, а не към момента на неявяването му да заеме държавна служба, каквото е изискването на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Въпреки, че на вещото лице е поставена задача да даде заключение за размера на възнаграждение на Иванов, който същият е следвало да получи към момента на признаване на уволнението му за незаконно, то вещото лице е взело предвид размера на възнаграждението му към момента на прекратяване на служебното правоотношение, като са използвани фишове за заплати за периода месец октомври 2011 г. - месец януари 2012 г. За да отхвърли иска до пълния му предявен размер, първоинстанционният съд е приел, че основното възнаграждение на служителя е в размер на 690 лв., но това е възнаграждението на Иванов, получено към момента на прекратяване на служебното му правоотношение, а не към момента на неявяването му да заеме държавна служба, като не е взета предвид и разпоредбата на § 86 от ПЗР към ЗИД ЗДСл (ДВ, бр. 38/2012 г.). Ето защо, като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер, Административен съд - Бургас е постановил решение в нарушение на материалния закон. Решението е незаконосъобразно и в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на изтекла законна лихва върху главницата за периода от датата на влизане на решението в сила, с което е отменена като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Петър Иванов - 06.06.2013 г. - до датата на предявяване на иска - 15.11.2013 г. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. От така определените моменти на изискуемост започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. В случая след като размерът на обезщетението е определен неправилно, то това се отразява и на размера на дължимата лихва за забава. Обжалваното решение е неправилно и в частта му за разноските. Правото на разноски е акцесорно и зависи от изхода на спора. След като решението е неправилно в отхвърлителната му част, то неправилно е определен и размерът на разноските. Неправилно в същите са включени разноски за транспортни разходи, тъй като това не са разноски по производството. Разноски по производството са внесени държавни такси, внесени суми за събиране на поискани от страната доказателства и заплатени суми за процесуално представителство. Съобразно изложеното, решението в обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени, като на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да назначи съдебно-счетоводна експертиза със задача, след като се запознае с доказателствата по делото и документите, находящи се при ответника, да определи размера на дължимото обезщетение на Петър Иванов за длъжността, на която същият е следвало да бъде възстановен към 06.06.2013 г., като при определяне на размера на обезщетението да съобрази и изискването на § 86, ал. 2 от ПЗР към ЗИД ЗДСл (ДВ, бр. 38/2012 г.), като определи и размера на изтеклата законна лихва върху главницата за периода 06.06.2013 г. - 15.11.2013 г. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 104, ал. 1