Решение № 11564 от 8.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15710/2009 г.

Решение № 11564 от 8.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15710/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Капитан Дядо Никола" АД - гр. Габрово срещу решение № 494/2.11.2009 г., постановено по адм. дело № 246/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение за промяна на митническа облагаема стойност № К-47 0003/19.01.2009 г. на началника на Митница - Свищов, потвърдено с решение № У-К-47 0001Б/25.02.2009 г. на директора на РМД - гр. Русе. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е отказал да отмени индивидуалния административен акт поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че в хода на образуваното административно производство от административния орган са приобщени към преписката като официални писмени доказателства документ, които не са преведени по надлежния ред - проформа фактура № TUR 07382/14.02.2007 г., банков суифт от 16.02.2007 г., както и документи със стоково-разпоредително значение - търговска фактура № 9094668/3.02.2007 г. и коносамент (морска товарителница) и спрямо тях са отчетени факти, послужили като основание за издаване на индивидуалния административен акт. Относно непосочването в административния акт на определен размер на лихвата върху главницата касаторът го изтъква като съществено нарушение. Другите оплаквания са свързани пряко с прилагането на материалния закон - чл. 35, чл. 69, чл. 84 и др. от ЗМ, както и чл. 127 и чл. 130 ППЗМ, като подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на индивидуалния административен акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Представена е и писмена защита от адв. Найденова. Ответникът по касационната жалба Митница - Свищов, редовно призован не е взел становище. Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. Велико Търново, редовно призована не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като е установено по делото, че при деклариране на митническата стойност на процесната стока по ЕАД жалбоподателят не е включил като елемент на направения от него разход застраховката на стоката и платения аванс от 11 250 щатски долара. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебно оспорване пред Административен съд - гр. Велико Търново е било решение на началника на ТМУ - Свищов за променена митническа стойност на стока - полиетилен с висока плътност 18 000 кг. от 33 806,52 лв. на 39 879,31 лв. и са определени мито в размер на 394,74 лв. и ДДС - 1 293,50 лв., ведно със законната лихва върху определените суми. Установено е от съда, че след разрешението за вдигане на стоките е възложена планова проверка в рамките на последващия контрол на основание чл. 78 от Регламент № 2913/92 (чл. 84, ал. 1 ЗМ) във връзка с поставяне на стоките под режим "допускане за свободно обръщение и крайна употреба" за периода 1.01.2007 г. - 30.06.2008 г. Според съда докладът от проверката е обсъден с дружеството и не е оспорен от него. Установено е, че процесното количество полиетилен ниско налягане - 18 тона е осчетоводено от дружеството по търговска фактура № 9094668/3.03.2007 г. на стойност 643 356 щатски долари, но е установено и осчетоводяване освен на посочената сума и на сума в размер на 112 500 щатски долари, за която липсва първичен счетоводен документ. Установено е, че тази сума е платена от жалбоподателя по банков суифт от 16.02.2007 г., а като основание за счетоводния запис за счетоводния запис е посочена проформа фактура № TUR07382/14.02.207 г. и в която е посочена цена на стоката 1 500 щатски долари/тон. Установено е също, че тази сума е отписана на 1.04.2007 г. по кредита на с/ка 40221 "Доставчици по аванси в долари", а през същия месец - април 2007 г. е внесена стоката с доставчик "Vinnar Interndcional" и стоката била съпроводена с фактура № 9094668/03.03.2007 г. на стойност 643 346 щатски долари и заприходена по с/ка "Основни материали" и по кредита "Доставчици по аванси в долари" със сумата 755 856 щатски долари, което според съда било сбора на първоначално заплатения аванс от 112 500 щатски долари и сумата по търговската фактура от 3.03.2007 г. - 643 346 щатски долари и е направен извода, че цената на тон възлиза на 1 499,71 щатски долари., т. е. прието е, че това е реалната цена. Относно невключения разход за застраховка е прието от съда, че жалбоподателят е извършил разходи за застраховка и е платил застрахователна премия по банков път на 13.03.2007 г. в размер на 4 514,83 лв. Съдът е обосновал решението си от една страна от така представените доказателства, включително и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а от друга страна се е позовал и на писмо от жалбоподателя, че платената авансова сума не е посочена в търговската фактура при деклариране на стоката и е направен извод, че при митническото деклариране на стоката жалбоподателят не е посочил крайната реална цена и затова правилно е променена митническата стойност с решението на митническия орган. Относно възражението на жалбоподателя, че митническият акт е незаконосъобразен само поради непосочване в разпоредителната му част конкретния размер на законната лихва - чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, съдът го е приел за неоснователно, тъй като то не представлява съществено нарушение на административно-процесуалните правила. Обжалваното решение е правилно постановено. Спорът между страните се свежда до характера на извършеното плащане на сумата от 112 500 щатски долара по проформа фактурата от 14.02.2007 г. Правилно е било прието от съда, че жалбоподателят още в административното производство е признал, че плащането по тази фактура е авансово, като се има предвид, че издаването на проформа фактурата е във връзка с офертата за доставка на стойност 1 500 щатски долара/тон. Оттук е и законосъобразния извод, който е извел съда в решението си, че заедно с аванса по проформа фактурата заедно със стойността по търговската фактура от 3.03.2007 г., която е била декларирана е 755 865 щатски долара. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят е извършил и разходи за застраховка и е платил застрахователна премия в размер на 4 514,83 лв., както и правилно е установено, че тази застраховка не е включена в митническата облагаема стойност. Неоснователно касаторът се оплаква, че в административното производство съдът се е позовал на непреведени документи на чужд език, тъй като в съдебното производство всички писмени доказателства, на които са се позовавали страните са преведени на български език и в този им вид са представени пред съда. Относно оплакванията за липса на конкретизация относно задължението за лихва, то също е неоснователно, тъй като в административния акт недвусмислено е посочено, че се дължи лихва, считано от 20.04.2007 г. до датата на плащането. Относно възражението на жалбоподателя, че митническият акт е незаконосъобразен само поради непосочване в разпоредителната му част конкретния размер на законната лихва - чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, съдът го е приел за неоснователно, тъй като то не представлява съществено нарушение на административно-процесуалните правила. Досежно оплакването за неспазване на процедурата по чл. 84а и сл. от ЗМ, то също е неоснователно. Касае се за извършен последващ контрол на декларирането, който съгласно чл. 84а, ал. 2 ЗМ включва законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагането на съответния митнически режим, включително при заплащане на публични държавни вземания. Дори да се приеме, че контролът е последващ на подадената от вносителя декларация по реда на чл. 84а и сл. от ЗМ и това да се приеме, че е процесуално нарушение, то не е толкова съществено за да доведе до незаконосъобразност на митническия акт само на това основание, тъй като на касатора не е нарушено правото на защита с оглед уведомяването му за резултатите от проверката. Наистина решението за промяна на митническата стойност на основание чл. 36 ЗМ е постановено при действието на новия Модернизиран митнически кодекс, който е приет с Регламент № 450/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс - ММК), Официален вестник L145, 04/06/2008, стр. 0001 - 0064, съгласно чл. 186 от който отменя Регламенти (ЕИО) № 3925/91, № 2913/92 и № 1207/2001, като позоваването на отменените регламенти се счита за съответствие представени в приложението. Затова позоваването на разпоредби на отменения Регламент (ЕИО) № 2913892 при мотивирането на индивидуалния административен акт не го прави незаконосъобразен, а освен посочения в него чл. 29 от същия регламент, който е съответен на чл. 41 ММК не е бил отменен към момента на издаване на митническия акт, поради което чл. 188, т. 1, съгласно който само изброените в нея текстове се прилагат от 24.06.2008 г., а всички останали разпоредби се прилагат след влизане в сила на разпоредбите за прилагане, които са приети на основание на членовете, посочени в § 1. Разпоредбите за прилагане влизат в сила най-рано на 24.06.2008 г. и досега не са приети. С оглед гореизложеното обжалваното решение е постановено при спазване на относимите материалноправни разпоредби и с процесуалните правила и въз основа на правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което е и обосновано. Затова като правилно решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.