Решение № 2678 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11327/2011 г.

Решение № 2678 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11327/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу решение № 3335 от 05.07.2011 г. по адм. дело № 8125/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед рег. № з-9635/20.08.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от осем месеца на Тенчо Иванов Тенев, заемащ длъжността заместник - началник на отдел "Пътна полиция" при СДВР. Иска се отмяна на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост, в каквато насока са доводите за неговата неправилност. Ответникът Тенчо Иванов Тенев, чрез пълномощника си изразява становище жалбата да се отхвърли. Подробни съображения са развити в писмения отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Ответникът по касация е дисциплинарно наказан на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР - за превишаване на правомощия. В заповедта е посочено, че е използвал осигуреното трасе "Мизия", без да има право на това, отдал е неправомерно разпореждане по отношение на подчинен служител и нецелесъобразно е използвал служебен лек автомобил през периода май - юли 2010 г., което е установено при извършена проверка, приключила със справка рег. № Я 16914/12.08.2010 г. по описа на СДВР. За да отмени заповедта, първоинстанционният съд е счел за недоказани извършените от Тенев дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. Решението е неправилно. Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, изложени във връзка с компетентността на издателя на акта, наличието на изискуемата се форма и липса на процедурни нарушения при извършената проверка. Съгласно чл. 224, ал. 1 от ППЗМВР по анонимни сигнали не се образува дисциплинарно производство, но могат да се извършват проверки (ал. 3). В случая за установяване на посочените в сигнала служебни нарушения от страна на Тенев, на 30.07.2010 г. дисциплинарнонаказващият орган е издал нарочна заповед, с която е разпоредил извършването на такава проверка от определена тричленна комисия. С тази заповед служителят се е запознал на 03.08.2010 г. и е дал писмени обяснения до директора на СДВР във връзка с вменените му нарушения. Комисията е приключила работа с цитираната по-горе справка, която е установила верността на част от изложените в сигнала факти и обстоятелства, като е предложила на дисциплинарнонаказващия орган за неправомерни действия, квалифицирани като превишаване на правомощия, Тенев да бъде наказан с порицание за срок от 8 месеца. Със справката служителят се е запознал, но изрично е заявил, че няма да даде допълнителни възражения. След запознаване със справката и с обясненията директорът на СДВР е издал обжалваната заповед. При това положение правилно съдът е приел, че е спазена процедурата по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и не е нарушено правото на защита на държавния служител от МВР. Неправилно е обаче заключението на съда, че административният орган не е събрал и оценил всички относими доказателства, за да се направи обоснован извод, че Тенев е извършил вменените му нарушения. Събраните по делото доказателства опровергават това заключение. Разпитаните в с. з. свидетели Марио Михайлов, Таня Мичева и Маруся Данова излагат факти, които сочат по несъмнен начин, че Тенев е използвал многократно трасе "Мизия", като лично се е обаждал то да му бъде подсигурено. Освен това, поради неосигуряването на трасето на кръстовището при телевизионната кула на 10.05.2010 г., по лично оплакване на Тенев, като "дисциплинираща мярка" на автоконтрольора Огнян Сираков е било разпоредено да регулира движението ръчно, без да са налице основанията за това. Нещо повече, стигнало се е дотам, че за да няма неблагоприятни последици за автоконтрольорите, те са му осигурявали трасе "Мизия", като са предавали един на друг кога той е потеглил и къде се намира в даден момент. Съгласно справка рег. № 16914 от 12.08.2010 г., трасе "Мизия" служи за осигуряване на безаварийно придвижване и обезпечаване сигурността на лицата, посочени в чл. 3, ал. 2 и 3 и в чл. 4 и 5 от Правилника за устройството и дейността на НСО при Президента на РБ, между които не е нито началникът, нито заместник - началникът на отдел "Пътна полиция" на СДВР. От това следва, че е без правно значение дали жалбоподателят е използвал въпросното трасе за лични нужди или при изпълнение на служебните му задължения. Същевременно установените от свидетелите факти и обстоятелства потвърждават информацията, изложена в отправените от тях през м. 07.2010 г. докладни записки до началника на отдел "ПП" при СДВР и до началника на КАТ при СДВР за поведението на служителя Тенев. Съгласно чл. 229, ал. 4 от ЗМВР за разкриване на обективната истина наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при други проверки. В тази връзка, като установяващи трайно факта на неправомерно ползване на трасе "Мизия" от Тенев, същите правилно са взети предвид от дисциплинарнонаказващия орган. Следва да се отбележи още, че подробните мотиви на заповедта се съдържат в цитираната по-горе справка, в която са обобщени констатациите от извършената проверка относно неправомерното поведение на Тенчо Тенев в качеството му на държавен служител в МВР, и то на ръководна длъжност. Изложените в справката обстоятелства се подкрепят от доказателствата по делото и обосновават извод за допуснато дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР - превишаване на правомощия. Предвид изложеното неправилно първоинстанционният съд е постановил решение, в което е прието обратното и е отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Това решение следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано, и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна първоначалната жалба срещу административния акт. При този изход на делото следва да се уважи искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се осъди ответникът Тенев да заплати на СДВР сумата 300 лева общо за двете съдебни инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,