Решение № 4722 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3459/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Сливен против решение № 233 от 06.02.2026 г., постановено по адм. д. № 593/2025 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответницата – С. И. С., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Сливен отменя заповед № РД 15-1753 от 26.08.2025 г., на кмета на община Сливен, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено С. И. С. да премахне незаконен строеж: „Веранда“, долепен до източната фасада на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] и разположен в съсобствен ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Сливен и осъжда община Сливен да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатира, че предмет на оспорената заповед е обект, състоящ се от стълбищна площадка със стълбище към нея и монтирани върху стълбищната площадка: подложна дървена греда, към която са захванати колони; носеща дървена скелетна конструкция - комбинация от дървени греди и колони; подвижна PVC дограма, монтирана върху дървен парапет; покрив от дървени греди, монтирани върху колоните. Приема, че относно стълбищната площадка и стълбището към нея, по делото е установено по несъмнен начин, че са изградени в периода от 1986 г. до 1988 г. - по време на построяването на жилищната сграда и прави извод, че същите са търпим строеж по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което не подлежат на премахване. За останалата част от строежа, именно веранда приема че същата е изпълнена в периода 2024 г. – 2025 г. и няма характер на строеж по смисъла на ЗУТ. Позовава се на легалното определение на сграда или постройка, дадено в § 1, т. 1б от Допълнителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър и приема, че дървената конструкция на верандата не е трайно прикрепена нито към земята, нито към стълбищната площадка, върху която е монтирана, като дървената конструкция може да се демонтира на съставните си елементи, които могат да бъдат преместени в пространството, без да загубят своята конструктивна цялост. По тези съображения съдът прави извод, че дървената конструкция, монтирана върху стълбищната площадка, няма характер на сграда или постройка и не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ поради което не е необходимо одобряване на строителни книжа и издаване на разрешение за строеж. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразни са изводите на съда, че процесния обект не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Видно от оспорената заповед е, че е разпоредено да се премахне незаконен строеж „Веранда“, долепен до източната фасада на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] и разположен в съсобствен ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Сливен. Липсва разпореждане за премахване на стълбищната площадка и стълбището към нея, поради което изводът на съда, че същите са предмет на заповедта, са незаконосъобразни. Стълбищната площадка и стълбището към нея са описани във фактическите основания за издаване на заповедта и със същите се индивидуализира незаконния строеж, а именно – веранда, която е изградена върху стълбищна площадка и стълби към нея. В подкрепа на този извод е и посоченото в заповедта, че разположението на строеж „веранда“, е показано с червен цвят на схемата, неразделна част от констативния акт. Незаконосъобразни и необосновани са изводите на съда, че разпоредения за премахване обект не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че строежът е с размери 4/3м., с ограждащи стени от дървени плоскости и прозорци от PVC дограма, покривът е изпълнен с дървени греди, монтирани върху колони, покритието е с ламарина. Фактът, че в заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е посочено, че така описания строеж може да се демонтира на съставните си елементи, които могат да бъдат преместени в пространството, без да загубят своята конструктивна цялост, не обосновава извод за наличие на преместваем обект. Разпоредбите на чл. 56 ал. 1, чл. 57 ал. 1 ЗУТ и § 5 т. 80 ДР ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и 57 ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка на първо място верандата не е преместваем обект предвид нейното предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нито елемент на градското обзавеждане или рекламен, информационен или монументално - декоративен елемент, а същата се ползва за задоволяване на лични потребности. При липсата на това условие следва извод, че не е налице преместваем обект, а строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Процесният незаконен строеж е индивидуализиран с конкретно описание, размери и местоположение, както в заповедта, така и в констативен акт № 9/05.08.2025 г., изготвен от компетентните за това общински служители, с който е установено извършено незаконно строителство. Изготвена е и окомерна скица. От събраните по делото доказателства е установено, че процесния строеж е реализиран без разрешение за строеж, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед годината на изграждането му строежът не е търпим. Следователно оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Ето защо като прави извод в обратния смисъл първоинстанционния съд постановява решение в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди С. И. С. да заплати на община Сливен сумата 240.31 евро, от която 35.79 евро, представляваща заплатена държавна такса за касационното производство и 204.52 евро юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,