Решение № 4592 от 2.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. София, дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция (ГД) Фискален контрол в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), срещу Решение 246 от 11.11.2022 г., постановено по адм. дело 338/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Сливен, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-117-0093842/15.08.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Бургас, дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Навеждат се аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането ѝ е съразмерен и съобразен с вида и характера на осъществяваната търговска дейност, при отчитане на тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. Посочва се също така, че постановената заповед за налагане на ПАМ е в съответствие и с преследваната от закона цел. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Н. Андонова, редовно призована, не е изразила становище по основателността на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС Сливен е била Заповед за налагане на ПАМ ФК-117-0093842/15.08.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Бургас, дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която Н. Андонова на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена ПАМ запечатване на търговски обект тоалетна, находяща се в: гр. Китен, плаж Юг, до бар и грил Шестицата, стопанисвана от Н. Андонова, с [ЕГН], и забрана за достъп до него, за срок от 14 дни. С оспореното в настоящото производство решение, АС - Сливен е отменил заповедта за налагане на ПАМ, като за да постанови този резултат, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целите му. На първо място АС Сливен е приел за установено, че на 13.08.2022 г., в 16:30 ч., при извършена проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - тоалетна, находяща се в: гр. Китен, плаж Юг, до бар и грил Шестицата, стопанисвана от Н. Андонова, с [ЕГН], е извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не е монтирал и въвел в експлоатация, регистрирано в НАП фискално устройство (ФУ) от датата на започване на дейността в обекта, като предвид това при извършена контролна покупка - услуга - ползване на тоалетна, на стойност 1,00 лева, заплатена в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. Констатираните с проверката обстоятелствата са отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА 0093842/13.08.2022 г. При тези факти, е прието, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Първоинстанционният съд е приел, обаче, че мотивите на органа досежно продължителността на срока са бланкетни, абстрактни, общо формулирани и не обосновават конкретни фактически констатации, за да е определено ограничение за 14-дневен срок. На следващо място според съда мотивите относно съразмерността на мярката също за формални, поради което е приел, че при избора на продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил и принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, тъй като е останало неизяснено дали принудителната мярка не засяга права и законни интереси в по- голяма степен от необходимото за целта, за която се налага. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.б ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В тази връзка по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай по делото няма спор за факти. При извършена на 13.08.2022 г. в 16:30 ч. проверка от органи по приходите в търговски обект - тоалетна, находяща се в: гр. Китен, плаж Юг, до бар и грил Шестицата, стопанисвана от Н. Андонова, с [ЕГН], е установено, че от лицето е извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като същото не е монтирало и въвело в експлоатация регистриран в НАП ФУ от датата на започване на дейността в обекта, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба. Н. Андонова не е успяла да обори описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, а именно - ПИП cep. АА 0093842/13.08.2022 г. При тези фактически установявания, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС, като административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Неправилно, обаче, административният съд е приел, че при определяне на срока на мярката са изложени бланкетни, общо формулирани мотиви, както и че така определяният срок нарушава принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 от АПК. Видно от оспорената заповед, същата съдържа ясни мотиви относно срока, за който се налага заповедта тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност, създадената организация на работа, която позволява оборота да не се отчита през ФУ, а реализираните услуги да не могат да бъдат проследени. Правилно и при съобразяване на обстоятелството, че така създадената организация в обекта води до укриване на приходи, а оттам и до отклонение от данъчно облагане, е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Обстоятелството, че този срок е определен към средния размер удостоверява и спазването на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 АПК, тъй като по-кратък срок би бил несъвместим с извършеното нарушение. Наред с това следва да се посочи, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. б от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. В настоящия случай наложената ПАМ съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като именно такива цели преследва оспорената заповед на началник отдел Оперативни дейности гр. Бургас, дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Н. Андонова против Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-117-0093842/15.08.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Бургас, дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция Фискален контрол в Централно управление на Национална агенция за приходите. При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Н. Андонова следва да бъде осъдена да заплати в полза на НАП гр. София разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в общ размер, възлизащ на 480,00 лева - по 240,00 лева за всяка от двете инстанции, определени при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,