Решение № 9017 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9705/2014 г.

Решение № 9017 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9705/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началник отдел "Администриране на местните данъци и такси" при община Червен бряг чрез пълномощника му юрисконсулт Иванова срещу решение № 265 от 28.05.2014 г. по адм. дело N 104/2014 г. по описа на Административен съд Плевен. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като иска отмяната му. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - ЕТ "Ма-Койн Манол Матов", със седалище и адрес на управление гр. Койнаре, обл. Плевен, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Плевен е отменил по жалба на ЕТ "Ма-Койн Манол Матов" Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) N 10А от 21.08.2013 г. в оспорената част на същия, с която са определени задължения за ТБО, на орган по приходите при община Червен бряг. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че ЕТ "Ма-Койн Манол Матов" е собственик на имот, представляващ земя и две сгради, намиращ се в строителните граници на с. Чомаковци, общ. Червен бряг, за която търговецът е подал декларации по чл. 17 (отм.) от ЗМДТ съответно от 12.09.2002 г., 5.05.2005 г. и 29.06.2010 г. Въз основа на подадените декларации и на основание чл. 107 от ДОПК органът по приходите е издал горния АУЗД, с който е установил задължения за ДНИ и ТБО за периода 2009-2012 г. Процесният АУЗД е оспорен пред по-горестоящия административен орган само в частта си относно определеното задължение за ТБО, в рамките на което производство началникът на отдел "Администриране на местните данъци и такси" при община Червен бряг със свое решение N 38-00-14 от 6.01.2014 г. е потвърдил АУЗД N 10А от 21.08.2013 г. в оспорената част. За да уважи жалбата на ЕТ "Ма-Койн Манол Матов", Административен съд Плевен е приел, че оспореният АУПВД е издаден от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК (липса на фактически основания за издаване на акта), т. е не съдържа мотиви, което представлява съществено нарушение на изискването за форма. От друга страна, неизлагането на мотиви е пречка да се извърши цялостна преценка от съда за съответствието на акта с материалния закон и целта на същия. Решаващият състав е счел, че е налице и самостоятелно формално нарушение на разпоредбата на чл. 62, изр. 2 от ЗМДТ, както и на чл. 13, изр. 2 от Наредбата на Общински съвет Червен бряг, като не е направено разграничение на задълженията за ТБО по видове услуги, което съдът е приел за пречка да бъде установено реалното предоставяне на същите (услуги). Мотивиран по този начин, съдът е постановил акта си. Решението е неправилно. Незаконосъобразен е изводът на съда, че липсата на фактическите основания за издаване на процесния АУЗД, както и непосочването конкретния размер за всеки един от компонентите на ТБО, е пречка за цялостна преценка на съответствието на акта с материалния закон. При действието на чл. 9б, ал. 2 и ал. 3 от ЗМДТ, (отменен с ДВ, бр. 98/2010 г., в сила от 1.01.2011 г.), когато приложимият ред за установяване на вземанията за такси и обжалването на акта за установяване на вземането беше този по Административнопроцесуалния кодекс, липсата на мотиви към административния акт представляваше съществено нарушение на административно-производствените правила и съответно отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. С влизане в сила на измененията на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ от 1.01.2011 г. публичните вземания се събират по реда на ДОПК, който задължава съда по силата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК да реши делото по същество, като извърши проверка, вкл. чрез служебно назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, дали размерът на ТБО за процесния период е правилно определена, както и дали е доказано реалното предоставяне на услугите по чл. 66 от ЗМДТ. Предвид изложеното, първостепенният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и тъй като делото в изяснено от фактическа страна, следва да се пререши спора по същество. В тежест на органа е да докаже реалното престиране на услугата в трите й компонента, както и да ангажира доказателства относно основата и ставката на определеното задължение, за да обоснове, че установеният с АУЗД размер на публичното общинско вземане е правилно определен. В конкретния случай органът по приходите е установил задължение за ТБО за периода 2009-2012 г. в общ размер на 2051.48 лв. (главница и лихва), и тъй като става въпрос за нежилищни имоти на дружеството-касационен жалбоподател в строителните граници на с. Чомаковци, то същата е изчислена в размер на 7 промила от данъчната оценка на имота, като разбивката по видове дейности е както следва: за съдове за смет - 1.02 промила; сметосъбиране и сметоизвозване - 3.25 промила; за поддържане на депо - 1.79 промила; за почистване на обществени територии - 0.94 промила. За 2009 г. задължението, определено на база декларираните отчетни стойности на имотите, е следното: 3087.00 лв. * 7 промила = 21.61 лв. и 4800 лв. * 7 промила = 33.60 лв. За 2010 г. задължението, определено на база общо декларирана отчетна стойност на имотите, е следното: 22887.00 лв. * 7 промила = 160.21 лв. За 2011 г. задължението, определено върху данъчната оценка на имотите, която е по-висока от отчетната стойност, е следното: 109521.70 лв. * 7 промила = 766.65 лв. За 2012 г. задължението, определено върху данъчната оценка на имотите, която е по-висока от отчетната стойност, е следното: 109521.70 лв. * 7 промила = 766.65 лв. Видно от представените от ответника в първоинстанционното производство доказателства относно основата и ставката, то размерът на задължението за процесния период е правилно опреден. Престирането на услугата в съответните й компоненти е един от релевантните юридически факти, при възникването на който възниква задължението за заплащане същата. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДОПК доказателствената тежест за установяване на фактическото основание е върху органа. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че по делото са представени многобройни писмени доказателства, касаещи периода 2009-2012 г., за реалното предоставяне на трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ (заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, договори за предоставяне на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, почистване на територии за обществено ползване в гр. Червен бряг, третиране на смесени битови отпадъци и осъществяване на задълженията на оператор на Депо за неопасни отпадъци - гр. Червен бряг, сметосъбиране и сметоизвозване на съдове за смет от селищата в община Червен бряг, решения на Общински съвет Червен бряг за приемане на план-сметка за приходите и разходите от ТБО за процесния период за съдовете за битови отпадъци, за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане и експлоатация на депа и почистване на териториите на обществено ползване и др.). Предвид изложеното по-горе, оспореният АУЗД е съответен на материалния закон и целта на последния, и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяната му. Решението на Административен съд Плевен следва да се отмени с постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на ЕТ "Ма-Койн Манол Матов" срещу Акт за установяване на задължение по декларация N 10А от 21.08.2013 г. в частта му относно ТБО. С оглед изхода на спора и изрично направеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, ЕТ "Ма-Койн Манол Матов" следва да се осъди да заплати в полза на община Червен бряг юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции общо в размер на 450 лв., по 300 лв. за касационната инстанция и 150 лв. за първоинстанционното производство, съгласно списъка с разноските (л. 111). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,