Решение № 5904 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9478/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Алианс турООД със седалище в гр. Варна, чрез адв. Йорданова, срещу Решение 6923 от 03.07.2024 г., постановено по адм. дело 524/2024 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Заповед Т-РД-27-13 от 22.02.2024г. на Зам. министъра на туризма, с която е отказано предоставянето на безвъзмездни средства по схема BG-176789478-2021-05 по заявление на дружеството с вх. BG-176789478-2021-05-1403. Претендира разноски. Ответникът Зам. министърът на туризма, чрез юриск. Георгиева, оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че дружеството не покрива критериите за допустимост за подпомагане упражняване на основна икономическа дейност в един от посочените кодове на ниво детайлност група и клас по КИД-2008 на НСИ и реализиран оборот през 2020г. Споделил е крайният формира извод в обжалвания административен акт, че предприятие, което е не е осъществявало туристическа дейност през 2020г. е недопустим кандидат по мярката. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Не е спорно, че ООД-то е подало заявление вх. BG-176789478-2021-05-1403, с което е поискало предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, съобразно регламентацията, посочена с ПМС 393 от 22.11.2021 г. за определяне на условията, критериите, реда и размера на средствата, които се предоставят на предприятия, упражняващи дейност в един от следните кодове по Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008) на Националния статистически институт 55, 56, 79, 82.3, 86, 90, 93, 96.04. От представените доказателства се установява, че компетентния орган се е произнесъл първоначално по това заявление със Заповед Т-РД-27-243 от 12.01.2022г., с която е отказал предоставянето на безвъзмездната финансова помощ. Този негов акт е бил оспорен пред съда, образувано е било адм. дело 188/2022г. по описа на Административен съд Варна, който с Решение 484 от 13.04.2022г.(в сила от 06.08.2022г.) отменил административния акт и изпратил преписката за ново произнасяне на министъра на туризма. С новоиздадения административен акт с дата 22.02.2024г., зам. министърът на туризма отново отказал предоставяне не помощта, като се мотивирал с това, че по тази мярка се подпомагат само предприятия, осъществявали дейност през 2020г., по арг. от нормата на §1 т.1 от ДР на ПМС-то, относно понятието оборот или реализиран оборот. Освен това е кредитирал представените данни от НСИ, сочещи че търговецът не е осъществявал дейност в обхвата на код 55.10. Първостепенният съд изцяло споделил тези доводи, поради което и отхвърлил жалбата. Според настоящият касационен състав чл.6 ал.1 от цитираното ПМС сочи кои кандидати са допустими, като в т.1 предвижда това да са само предприятия от туристическия сектор, които осъществяват дейност (основна и/или допълнителна) в един от допустимите кодове по чл.1. Изискването да осъществяват дейност следва да се тълкува граматически и лексически не само като принципно изискване за извършване на дейност в туристическия сектор, а и за такова в годините, в обхвата на преценката за отпускане на помощта. Действително, с посочената законова новела не се въвежда конкретно изискване за извършване на дейност и през 2020г. в обхвата на визираните кодове, но логиката, мотивирала административния орган, да се подпомагат търговски предприятия в туристически сектор, които през 2020г. все пак се реализирали някакви обороти(са работили в условията на пандемия), се подкрепя и от дефинитивната норма на §1, т.1 от ДР на ПМС-то, според която "Реализиран Оборот" Оборот или Реализиран оборот за едно предприятие е сумарната стойност на процента, с който участва съответният допустим по схемата КОД по КИД-2008 (За "Хотелиерство" КОД: 55.1, 55.2, 55.3, 55.9; За "Ресторантьорство" КОД: 56.1, 56.2, 56.3; За "Туроператорска дейност" КОД: 79.1, 79.9; За "Организиране на конгреси и търговски изложения" КОД: 82.3; За "Други дейности по хуманно здравеопазване" КОД: 86.9; За "Експлоатация на зали за представления" КОД: 90.04; За "Дейности, свързани с развлечения и отдих" КОД: 93.2; За "Поддържане на добро физическо състояние" КОД: 96.04) във формирането на стойността, отразена в КОД 15100 от приходната част на Отчета за приходите и разходите на предприятието (ОПР) за съответната година, и получения процент, умножен по стойността, отразена в КОД 15100 от приходната част на Отчета за приходите и разходите на предприятието (ОПР) за съответната година. Съобразно установената практика на касационната инстанция (така Решение 4862 от 9.05.2023 г. на ВАС по адм. д. 8930/2022 г., VI о., и Решение 12605 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. 3945/2024 г., VI о.), поради липсата в приходната част на годишния финансов отчет, предоставен на НСИ от дружеството, на данни за реализирани приходи през 2020г. от дейност с някой от посочените кодове по КИД-2008, произтича извод, че такава не е извършвана от него и не е възможно да се изчисли конкретния размер на спада на реализирания оборот според легалната дефиниция, дадена с посочената вече по-горе правна норма от подзаконовия акт. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по останалите спорни обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора ООД-то следва да заплати на МТ София сумата от 100 лева разноски за осъществената защита от юрисконсулт в тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,