Решение № 6095 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2775/2026 г.

ВАСПърво отделение03.06.2026 г.докладчик Петя Желева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 5331/10.02.2026г., постановено по адм. дело № 8139/2025 г. по описа на Административен съд София - град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д. П. Б. срещу Решение № 2153-21-199/09.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ- София, с което е потвърдено разпореждане [номер]/23.05.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – София град. ОСЪЖДА Д. П. Б., [ЕГН] да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 312,26 евро (триста и дванадесет евро и двадесет и шест евроцента), разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ – София град, подадена чрез юрисконсулт К. Първанов срещу решение № 5331/10.02.2026г., постановено по адм. дело № 8139/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Д. П. Б., чрез адв. Манолова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание поддържа отговора. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е процесуално е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на оспорване пред АССГ е било Решение № 2153-21-199/09.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ- София, с което е потвърдено разпореждане [номер]/23.05.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. П. Б. е изменена, считано от 04.02.2025г. По делото не е имало спор по фактите и същите са правилно установени от АССГ. На 04.02.2025 г. Д. П. Б. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), към което е представил документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, съгласно чл. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, включително удостоверение Образец УП-3 с изх. № 2152-02/17.12.2004 г, издадено от "Кремиковци - Рудодобив" АД с вписан осигурителен стаж: за периода 14.09.1978 г.-01.10.1978 г. – 0 г. 0м. и 17 дни на длъжност "машинен монтьор" и за периода 30.11.1978 г.-21.10.1983 г. - 4 г. 10м и 21 дни на длъжност "машинен монтьор". Удостоверението съдържало предложения от страна на осигурителя за зачитане на описаните периоди за втора категория труд на основание т.66е от Правилника за организиране на труда при пенсиониране /ПКТП-ДВ бр. 58/1990, ПМС 40/1990/. След преценка правото на пенсия, с разпореждане [номер]/10.02.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер от 580,57 лв., считано от 04.02.2025 г. На 07.05.2025 г. Д. П. Б. подал заявление с приложено Удостоверение обр. УП-13 рег. № 5507-09-924/20.03.2025 г, издадено от ТП на НОИ Кюстендил, с което се удостоверява, че е работил в "Кремиковци" АД - Рудодобив и обогатяване – РИО гр.София на длъжност "ел. шлосер РМЦ" за периода с посочен трудов и осигурителен стаж. Със заявлението е направено искане осигурителния стаж да бъде зачетен от първа категория труд. С разпореждане [номер]/23.05.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. П. Б. е изменена, считано от 04.02.2025г. пожизнено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" от КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС като е определена в размер 1 725, 90 лв. от датата на отпускането й. При определяне правото на пенсия длъжностното лице по пенсионно осигуряване е зачело осигурителен стаж от втора категория труд към осигурител Рудник „Кремиковци“. Разпореждането е своевременно оспорено пред директор на ТП на НОИ София град с депозиране на жалба вх. № 1012-21-728/24.06.2025 г. от Б., с която е изразено несъгласие с класифициране като втора категория труд на осигурителния му стаж в Рудник „Кремиковци“ за сочения период. Поради констатирано разминаване в данните от Образец УП-3 с изх. № 2152-02/17.12.2004 г. и образец УП-13 с изх. № 5507-09-924/20.03.2025 г. относно заеманата от Б. длъжност от страна на ТП на НОИ София-град в производството по чл. 117, ал. 3 от КСО е отправено запитване до "Кремиковци" АД /в несъстоятелност/. В отговор с писмо изх. № 9200-66/27.06.2025 г. "Кремиковци" АД /в несъстоятелност/ уведомява ТП на НОИ София град, дирекция "Пенсии", че цех "Ремонтно механичен" /РМЦ/ е закрито помещение на територията на предприятието-рудника /в конкретния случай находящо се в близост до административната сграда/, извън териториите на участъците за открит добив на руда. Придобитият осигурителен стаж от работниците и служителите в РМЦ до 01.01.2000 г е ІІ-ра категория, на основание т. 66е от ПКТП. С Решение № 2153-21-199/09.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ- София, е потвърдено разпореждане [номер]/23.05.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване С оспореното в настоящото производство решение № 5331/10.02.2026г., постановено по адм. дело № 8139/2025 г. по описа на Административен съд София - град е отменено Решение № 2153-21-199/09.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ- София, с което е потвърдено разпореждане [номер]/23.05.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. П. Б. е изменена, считано от 04.02.2025г. и преписката изпратена на директора на ТП на НОИ за ново произнасяне в съответствие с указанията, дадени с мотивите решението. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че оспореното Решение № 2153-21-199/09.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ- София, както и потвърденото с него разпореждане [номер]/23.05.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, са издадени от компетентен орган, в изискуемата форма Наред с това, АССГ е приел, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - София е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на всички факти и обстоятелства относно приложението на изискванията за последователност, предвидимост, оправдани правни очаквания и еднакво третиране на лица в идентични случаи и неизлагане на мотиви относно наличието на различни обстоятелства, обуславящи различното третиране на лица, в сходна ситуация, както и в нарушение на материалния закон. В тази връзка съдът е приел, че в случая не е изяснено от решаващия орган каква е заеманата от жалбоподателя длъжност в "Кремиковци" АД и по-специално дали заеманата от лицето длъжност като работник от технологичния транспорт, предполага обслужването на участъците на мини и кариери за добив по открит способ на руди, въглища, нерудни изкопаеми и инертни материали или съответно обслужва останалите участъци на рудника, както и липсата на информация за начина на престиране на труд и дали преките му задължения се извършват на конкретен участък от рудник. На следващо място, съдът е приел, че липсата на трудова книжка, не обосновава извод, че няма доказателство за придобития от жалбоподателя осигурителен стаж за процесния период, който се доказва с вторичните документи, предствени от заявителя, каквито са удостоверения образец УП-3 и УП-13. Поради несъответствията на обстоятелствата относно длъжността на жалбоподателя във вторични документи, съдът е кредитирал показанията на свидетеля О. И. Т., който е работил при същия осигурител, в същия участък Цех "Ремонтно механичен", на същото място, в една и съща бригада с жалбоподател и са извършвали една и съща дейност по ремонт електрическата част на багери и сонди, като полагания труд не бил в РМЦ, а на територията на открития рудник, в т. ч. и в участъци за открит добив на руда, в зависимост от това къде се намират машините при използване на ЖП електровоз. Съдът е приел, че познавайки и работейки със свои колеги при едни и същи осигурители в припокриващи се периоди и узнавайки, че същите се пенсионират при едни и същи условия на категоризация на труда, у жалбоподател се създало ясното очакване и неговото право на пенсиониране да бъде зачетено при идентичен начин. Посочено е, че принципа на еднаквото третиране, като проявление на принципа на правна сигурност изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако това третиране е обективно обосновано. Съгласно изискването на чл. 13 АПК административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. В този смисъл наличието на лица, в случая разпитания свидетел, работил при същия осигурител с признато право на пенсиониране при условията на първа категория труд несъмнено представлява административна практика, установена от органа при упражняване на дейността му. Така и след като е приел за меродавна информацията, фигурираща единствено в образец УП-3, административния орган допуснал нарушение на посочените принципи, без обаче да установи налице ли е различие с оглед установяващите правото обстоятелства. Обоснован е извод, че на основание чл. 16, ал. 2, т. 1 от НПОС, осигурителният стаж за този спорен период може би е следвало да се зачете от първа категория, при излагане на конкретни мотиви от страна на Директор ТП на НОИ - София град. Освен това, служебно било известно на съда, че в информационните масиви на административният орган се съдържат пенсионни преписки на други лица, които са работили при същия осигурител през процесния период, като във възможностите на административният орган е било да съпостави данните по тях и при идентичност да постанови решението си в съответствие с изискването за еднакво третиране. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата инстанция не споделя изводите на АССГ, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - София е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че решаващия орган не е изяснил каква е заеманата от Д. П. Б. длъжност в "Кремиковци" АД. В случая е безспорно установено, че за доказване на осигурителния си стаж, Б. не представя трудова книжка, а две удостоверения обр. УП-3 и обр. УП-13, като в първото е вписана длъжност "машинен монтьор", а във второто е вписана длъжност "ел. шлосер РМЦ". Поради констатирано разминаване в данните от Образец УП-3 с изх. № 2152-02/17.12.2004 г. и образец УП-13 с изх. № 5507-09-924/20.03.2025 г. относно заеманата от Б. длъжност от страна на ТП на НОИ София-град в производството по чл. 117, ал. 3 от КСО е отправено запитване до "Кремиковци" АД /в несъстоятелност/ отнасящи се до работното място, заеманата длъжност и категорията труд на Б.. В отговор с писмо изх. № 9200-66/27.06.2025 г. "Кремиковци" АД /в несъстоятелност/ уведомява ТП на НОИ София град, дирекция "Пенсии", че цех "Ремонтно механичен" /РМЦ/ е закрито помещение на територията на предприятието-рудника /в конкретния случай находящо се в близост до административната сграда/, извън териториите на участъците за открит добив на руда. Назначеният персонал в рудник „Кремиковци“ - част механо и електро на работно място РМЦ, извършва подготовка за ремонт, в това число изработване и възстановяване на резервни части и при необходимост участва в капиталните и планово предупредителни ремонти на багерите и сондите. Придобитият осигурителен стаж от работниците и служителите в РМЦ до 01.01.2000 г е ІІ-ра категория, на основание т. 66е от ПКТП. Следователно горестоящия орган е предприел всички действия да изясни релеватните обстоятелства относно категория труд на Б. в "Кремиковци" АД. От отговора с писмо изх. № 9200-66/27.06.2025 г. "Кремиковци" АД е изяснено, че както механо, така и електро персонала от РМЦ имат за работно място закрито помещение, намиращо се извън териториите на участъците за открит добив на руда и придобитият осигурителен стаж от работниците и служителите в РМЦ до 01.01.2000 г е ІІ-ра категория. От друга страна, както в административното, така и в съдебното производство от страна на жалбоподателя не са представени нови писмени доказателства, които да опровергаят или разколебаят верността на събраните и обсъдени от административния орган доказателства. Ангажирани са само гласни доказателства чрез разпит на свидетеля О. И. Т., които обаче не могат да заместят писмените доказателства, с които се доказва осигурителен стаж и в частност категорията труд. Освен това показанията на свидетеля О. И. Т., че е работил на същата длъжност и при същите условия, но на територията на открития рудник, са неубедителни, тъй като са в противоречие с писмените доказателства, събрани от осигурителя "Кремиковци" АД, с оглед което неправилно са кредитирани с доверие от АССГ. В тази връзка не се споделят и мотивите на съда, че оспореното решение е постановено в нарушение на основни принципи - на последователност, предвидимост, оправдани правни очаквания и еднакво третиране на лица в идентични случаи, защото такъв извод не следва само от показанията на свидетеля Т., нито от служебно известните данни на съда, които не са конкретизирани и обосновани. Неправилно съдът е приел, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - София е издадено в нарушение на материалния закон. Спорът по делото, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е правен и касае правилната преценка и определянето на категорията труд от при осигурител „Кремиковци Рудодобив“ АД за периодите 14.09.1978 г. - 01.10.1978 г. и 30.11.1978 г. - 21.10.1983 г. Категоризирането на труда при пенсиониране за периода до 31.12.1999 г. е регламентирано в Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм. 01.01.2000 г.). Действаща нормативна уредба за категоризиране на труда при пенсиониране за времето след 01.01.2000 г. е Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) и Инструкция № 13/ 31.10.2000 г. за нейното прилагане. Инструкцията определя обхвата на НКТП и изискванията за категоризиране на труда на работещите в дейности, производства, работни места и професии (чл. 1 от Инструкцията). За да бъде категоризиран даден труд от първа или втора категория труд, следва да бъде доказано, че същият попада в обхвата на конкретна точка от ПКТП (отм. 01.01.2000 г.) и НКТП, регламентираща категоризиране на труда от тази категория труд. Съгласно чл. 40, ат. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ат. 4. т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно ал. 3, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходоправдателни документи и договори за възлагане на труд. Изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП - 3 (документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40. ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата книжка и удостоверенията обр.УП-3, от друга страна, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното, което недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. Правилната преценка на пенсионния орган предполага точно посочване на длъжността на правоимащото лице за всеки отделен период, предвид тежестта и вредността на изпълняваните от него трудови функции. В този смисъл, данните от представеният от лицето пред пенсионния орган Образец УП-3 с изх. № 2152-02/17.12.2004 г., и Образец УП-13 е изх.№5507-09- 924/20.03.2025 г. относно разминаване на заеманата длъжност следва да бъде изяснено. Предложението от страна на осигурителя не обвързва със задължителна сила органа по пенсионно осигуряване, в чиято компетентност е предоставено правото на преценка и определяне на категорията на положения труд съобразно степента на вредността и тежестта му, съгласно т. 67 от ПКТП /отм./, като тежестта на доказване е вменена нa лицето, което претендира да черпи права от това обстоятелство. Преценката на категорията труд в рамките на образувано административно производство по отпускане на пенсия се извършва на база на представените от заявителя за пенсия документи и приложимите за съответния период разпоредби по категоризиране на труда при пенсиониране. В случая, категоризирането на осигурителния стаж следва да е съобразено със специфичните условия и вредности на работната среда и трудовия процес, като основните критерии при определяне категорията на осигурителния стаж по отм. ПКТП са характерът на извършваната работа и мястото на работа. В този смисъл е нормата на чл. 67 (Доп. - ДВ, бр. 10 и 49 от 1990 г.) от ПКТП /отм/ според която, трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест. Работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползуват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника за времето, през което работят на тях. Съгласно чл. 66а ПКТП (отм.) от първа категория е трудът на работници от участъците на мини и кариери за добив по открит способ на руди, въглища и нерудни изкопаеми, при трошачки и мелачки на камъни, в трошачно-миячни и трошачно-сортировъчни инсталации за производство на инертни материали. Работници от технологичния транспорт (автомобилен и ГТЛ), обслужващи участъците на мини и кариери за добив по открит способ на руди, въглища, нерудни изкопаеми и инертни материали. Съгласно чл. 66е ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на останалите работещите във Фирма "Кремиковци". В случая, не са налице доказателства изпълняваната от Д. Б. трудова дейност за периода 14.09.1978 г. - 01.10.1978 г. и 3 0.11.1978 г. - 21.10.1983 г. да попада в обхвата на т. 66а от ПКТП. Такъв извод не следва нито от представеното второ удостоверение Образец УП-13 е изх.№5507-09- 924/20.03.2025 г., защото и в него е посочено, че заеманата длъжност от Б. е "ел. шлосер РМЦ", а РМЦ е закрито помещение на територията на предприятието-рудника, извън териториите на участъците за открит добив на руда, съгласно писмо изх. № 9200-66/27.06.2025 г. на "Кремиковци" АД. В тази връзка, правилно административният орган е приел, че положеният труд от Б. за периода от 09.1978 г. до 10.1983 г. е от втора категорията труд. За пълнота, следва да се отбележи, че пенсионният орган действа в условията на обвързана компетентност, като прилага закона стриктно, съгласно възложените му правомощия. Винаги водещ е характерът на упражняваната трудова дейност от лицето за периода на положения от него осигурителен стаж, тъй като същият определя и условията за пенсиониране. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на административното производство, настоящата инстанция приема, че фактическите обстоятелства са установени съобразно юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и са подведени под вярната правна квалификация, поради което оспореното решение на директора на ТП на НОИ – София град е законосъобразен административен акт, а като е достигнал до други изводи първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови решение, с което се отхвърли жалбата на Д. П. Б. срещу Решение № 2153-21-199/09.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ- София, с което е потвърдено разпореждане [номер]/23.05.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – София град. Предвид изхода на спора, административният орган има право на разноските за съдебното производство, съгласно претенцията за две инстанции, които се определят в размер на евровата равностойност на платената ДТ от 200,00 лева за касационната инстанция, възлизаща на 102,26 евро и сумите от по 105,00 евро за всяка инстанция, определени по реда на чл. 143, ал. 3 АПК вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, представляващи разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, или общо разноски в размер на 312,26 лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,

Цитирани разпоредби

19