Решение № 6040 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16854/2013 г.
ВАСVII отделение08.05.2014 г.докладчик Даниела Мавродиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 470 от 14.10.2013 г. по адм. д. № 575/2013 г. на Административен съд Велико Търново, в частта, с която е отменено решение № 179/27.05.2013 г. на ректора на Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий" за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, по т. 21, 25, 26 и 27 от заявление с вх. № 179 от 27.11.2012 г., подадено от Камелия Георгиева Джанабетска и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Камелия Георгиева Джанабетска срещу решение № 179/27.05.2013 г. на ректора на Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий" за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, по т. 21, 25, 26 и 27 от заявление с вх. № 179 от 27.11.2012 г., подадено от Камелия Георгиева Джанабетска. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6040 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16854/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от ректора на Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий" - гр. В. Търново срещу решение № 470 от 14.10.2013 г. по адм. д. № 575/2013 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отменен постановения от него отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, по заявление, подадено от Камелия Георгиева Джанабетска и е върната преписката, с указания по приложението на закона. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за правилност на съдебното решение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. За да отмени писменият отказ за предоставяне на обществена информация, съдът е приел за установени следните факти: Със заявление вх. № 179/30.07.2012 г. Камелия Георгиева Джанабетска е поискала от ректора на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", да й бъде предоставена информация относно проект "Съвместен мониторинг на риска при извънредни ситуации в трансграничния регион на река Дунав", референтен № 2s-2.2-1, MIS-ETC Code: 166, изпълняван по програмата за трансгранично сътрудничество Румъния - България 2007 - 2013, по който ВТУ е партньор. От подателката на искането е посочено, че желае да получи посочената информация на хартиен носител. Информацията, предмет на заявлението е конкретизирана в 29 пункта относно участието на ВТУ в проекта, изготвянето му, екипа по разработването му и този по изпълнението му, партньорството, финансирането, изпълнението и управлението, постигнатите междинни резултати и прочие. С писмо изх. № 179/13.08.2012 г. на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", на Джанабетска е отговорено, че с оглед периода на летните отпуски и големия обем от информация и документация, която желае да получи, същата не би могла да й бъде предоставена преди 30.09.2012 г. Тъй като информацията не е предоставена в посочения срок, нито след тази дата, със заявление вх. № 179/27.11.2012 г., жалбоподателката отново е отправила искането си за достъп до обществена информация, до ректора на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" - гр. В. Търново. Във връзка с повторното заявление не е получен никакъв отговор, поради което на 9.01.2013 г. г-жа Джанабетска е обжалвала чрез ректора на висшето учебно заведение пред АС - Велико Търново мълчаливия отказ да й бъде предоставена исканата информация. С решение № 155/10.04.2013 г., постановено по адм. дело № 55/2013 г. по описа на АС - Велико Търново, състав на съда е постановил отмяна на мълчаливия отказ и е изпратил преписката за изрично произнасяне съобразно дадените в решението указания. В изпълнение на съдебното решение ректорът на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" е постановил оспорения отказ с мотиви, че информацията не е обществена такава, не отговаря на кумулативните изисквания по чл. 2 от ЗДОИ, не е свързана с обществения живот в страната, не касае дейността на задължения субект, не дава възможност на гражданите да си създадат мнение за дейността му, касае се за вътрешноведомствена информация, а тази която е достъпна за трети лица е публикувана на съответни интернет сайтове. Освен това е преценено, че се засягат интересите на трети лица като няма изрично съгласие от тях, а основната цел, поради която се иска достъп е задоволяване на лични потребности на заявителката, а не на обществените нагласи. С тези мотиви на основание чл. 37, във вр. с чл. 2 от ЗДОИ е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. № 179/27.11.2012 г. При така установената фактическа обстановка АС - Велико Търново е стигнал до извод, че обжалваният отказ е постановен в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Решението е правилно в частта, с която е отменен отказът на ректора на ВТУ по заявлението на Камелия Джанабетска по т. от 1 до т. 20 включително, от т. 22 до т. 24 включително и от т. 28 до т. 29 включително. В чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, като задължени да предоставят обществена информация субекти са определени физическите и юридическите лица, извършващи дейност, финансирана от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. В същия текст е въведено и ограничение на понятието "обществена информация" по отношение на тези лица, като е определено, че такава е само информацията за дейностите им, финансирани по някой от посочените начини. Висшите учебни заведения в Република България по правноорганизационната си форма са юридически лица /чл. 6, ал. 1 от Закона за висшето образование/. Не се спори, че ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" - гр. В. Търново е партньор по проект "Съвместен мониторинг на риска при извънредни ситуации в трансграничния регион на река Дунав", референтен № 2s-2.2-1, MIS-ETC Code: 166, изпълняван по програмата за трансгранично сътрудничество Румъния - България 2007-2013 г. Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния - България 2007-2013 г. е една от оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз и по-конкретно от Европейския фонд за регионално развитие /ЕФРР/. В конкретния случай заявлението на Джанабетска касае единствено работата на ВТУ като партньор по проект "Съвместен мониторинг на риска при извънредни ситуации в трансграничния регион на река Дунав", референтен № 2s-2.2-1, MIS-ETC Code: 166, изпълняван по програмата за трансгранично сътрудничество Румъния - България 2007-2013 г. Тоест, несъмнено е качеството на висшето учебно заведение, на субект на задължение по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, доколкото претендираната информация в цитираните по-горе пунктове на заявлението е създавана, събирана и съхранявана от юридическото лице и касае дейността му по този проект, финансирана от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. На следващо място, правилно АС - Велико Търново е приел, че поисканата от Джанабетска информация от т. 1 до т. 20, от т. 22 до 24 и от т. 28 до 29 безспорно попада в категорията на обществената такава, доколкото същата е генерирана и съхранявана от задължен по ЗДОИ субект във връзка с проектната му дейност, финансирана от ЕС, което обуславя връзката й с обществения живот в Република България, а и не само, тъй като подобна дейност въобще попада в обсега на интереса и обществения живот на Европейския съюз. Самото обстоятелство, че претендираната информация е свързана и/или е по повод усвояването на средства по европейски фондове предопределя прозрачност и достъпност на същата, каквато е и целта на ЗДОИ. Произходът на средствата, с които се финансира изпълнението на проекта обуславя връзката на проектната дейност на задължения субект ВТУ с обществения живот в страната. Предвид характера на средствата, с които се финансира дейността на ВТУ по проекта, и съобразявайки разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, търсените сведения неминуемо представляват обществен интерес, а доколкото гражданите са част от обществото, последните имат право на достъп, търсейки информация, която вълнува обществеността и в частност гражданите. Освен това, въпреки наведените доводи от страна на касатора, че исканата информация е от личен интерес, същият не е ангажирал доказателства в този смисъл. При това положение, фактическите установявания по делото не опровергават законово установената в чл. 2 от ЗДОИ цел за получаването на достъп до обществена информация. Като партньор в проект по европейска програма, ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" следва да осигури нужната публичност и информираност на гражданите относно усвояването на европейски средства, в какъвто смисъл е и отправеното заявление по цитираните по горе точки за достъп. В разпоредбите на ЗДОИ законодателно е обезпечено именно правото на широка информираност на гражданите и достъп до сведения от процесния вид чрез осигуряване на възможност на субектите на правото на достъп /каквато безспорно е Джанабетска по аргумент от чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ/, да си съставят мнение за осъществяваната от задължените субекти по чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ дейност. За реализиране на тези свои права и за формирането на собствено мнение относно дейността на ВТУ по проекта, спазвайки реда и процедурите, регламентирани за това в Глава III на ЗДОИ, Камелия Джанабетска е поискала достъп до информация, касаеща значими факти и обстоятелства от обществения живот в Република България. Правилно съдът е приел, че по делото не е установено преследването на други цели, различни от съставянето на собствено мнение за дейността на задължените по закона субекти, както и че касаторът не е представил доказателства в обратен смисъл. Правилен е и изводът на АС - Велико Търново за липса на разписаните в чл. 37 от ЗДОИ основания за отказ от предоставяне на достъп - исканата информация да е класифицирана или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; достъпът да засяга интересите на трето лице и да няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; исканата обществена информация да е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Същевременно, чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ гарантира правото на достъп на гражданите дори при наличие на ограничителните хипотези, като прогласява, че се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен, което изисква преценката на компетентния орган. В оспореното решение ректорът на ВТУ се е позовал на чл. 37 от ЗДОИ за постановяване на отказа, но не е конкретизирал приложимата според него хипотеза. Според първоинстанционният съд тълкувателно може да се извлече, че е фиксирана втората точка на алинея първа, доколкото се твърди, че се засягат правата и интересите на трети лица. В случая правилно съдът е приел, че не са налице данни, от които да може да се направи извод, че са засегнати интереси на трети лица, не са налице и доказателства, че се иска информация, представляваща лични данни, защитена тайна и прочие. Касаторът не е ангажирал доказателства в този смисъл, както и за предприета от него процедура по индивидуализиране на засегнатите лица, тяхното уведомяване и съответно искане на съгласие, отговорът на което да обоснове предоставянето на достъп, респективно постановяването на отказ. Правилен е и изводът на съда, че обществената информация, чието представяне се иска, касае кандидатстването и изпълнението на вече одобрения проект, без да се засяга информация за извършени проверки, отчетни и счетоводни регистри и документи, които да съставляват класифицирана информация или защитена тайна. С оглед изложеното решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението в частта, с която е отменен отказът на ректора на ВТУ по заявлението на Камелия Джанабетска по т. 21, 25, 26 и 27, е неправилно. Правото на всеки гражданин на Република България на достъп до обществена информация е прогласено в чл. 4 от ЗДОИ, но условието е обществената информация да е създадена или съхранявана от органа, от който се иска. Правото на достъп до информация може да бъде упражнено и под формата на задаване на въпроси, когато заявителят не знае в какви документи се съдържа отговорът, но когато може да се приеме, че такава информация съществува, а не подлежи на създаване за целите на заявлението за достъп до обществена информация. В цитираните по горе четири пункта от заявлението не се иска обществена информация по смисъла на чл. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. Въпросите по т. 21, т. 25, 26 и т. 27 не изискват предоставяне на съществуваща, създадена или съхранявана при органа информация, а искат създаване на нова информация, която да съдържа мнение, оценка, становище на задължения субект във връзка със съхранявана при него информация. Доколкото поискана информация по пунктове 21, 25, 26 и 27 е извън приложното поле на ЗДОИ, то задълженият субект не е длъжен да я предостави. Предвид изложените съображения решението в частта, с която е отменен отказа на ректора на ВТУ за предоставяне на достъп до обществена информация по т. 21, 25, 26 и 27, е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него бъде постановено друго, с което се отхвърли жалбата в тази част. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ АПК, Върховният администратвен съд, Седмо отделение