Решение № 2433 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10934/2009 г.

Решение № 2433 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10934/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ - Пловдив моли да бъде отменено решение № 834/22.6.2009 г. по адм. д. № 50/2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е обявен за нищожен РА № 2600989/30.10.2007 г. на ТД-Хасково в частта, с която не е признат данъчен кредит 1578 лв. за м. 6.2003 г. и са определени лихви, и е отменен същият РА в частта за непризнат данъчен кредит 1833,48 лв. с начислени лихви за м. 8.2004 г. като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Полимерметал" ЕООД по съображения в писмен отговор по касационната жалба и в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен РА № 2600989/30.10.2007 г. на ТД-Хасково в частта, с която не е признат данъчен кредит 1578 лв. с начислени лихви за м. 6.2003 г., и е отменил същият РА в частта за непризнат данъчен кредит 1833,48 лв. с начислени лихви за м. 8.2004 г. на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). РА е издаден след проведена втора ревизия за м. 6.2003 г. и м. 8.2004 г., след отмяна на първия РА за тези периоди при обжалването по административен ред. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, редовно овластен по чл. 119 ДОПК за м. 8.2004 г. По делото е приложен ДАПВ № 3464/18.7.2003 г., за който съдът е приел, че обхваща м. 6.2003 г., по който е установен надвнесен ДДС след приключила процедура по приспадане на ДДС в размер 84,14 лв., които са възстановени на "Полимерметал" ЕООД. Съдът е приел, че ДАПВ е влязъл в сила, представлява стабилен данъчен акт, с който е изчерпана възможността да се определят данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за разгледаните в него периоди. Изменение на така определените права на дружеството може да се извърши само по реда на чл. 133 и 134 ДОПК, който изисква заповедта за възлагане на процесната ревизия да е издадена от териториалния директор. В случая заповедите за възлагане на ревизията и заповедта за определяне на компетентен орган са издадени от началник сектор "Ревизии и проверки" на ТД-Хасково, който няма материална компетентност за това, поради което съдът е приел, че издаденият РА е нищожен в частта, с която са определени данъчни задължения с лихви по ЗДДС (отм.) за м. 6.2003 г. Изложените съображения за правното значение на влязъл в сила ДАПВ, който касае ревизиран период теоретично са правилно, но в конкретния случай не е налице такава хипотеза. Видно от приложеният ДАПВ № 3464/18.7.2003 г. с него е извършено прихващане на надвнесени суми по ДДС с дължими за внасяне данъчни задължения за периоди несвързани с м. 6.2003 г. За м. 6.2003 г. дружеството е декларирало ДДС за внасяне 1416,05 лв. и това задължение не е било предмет на обсъждане в цитирания ДАПВ. Изводът на съда, че ДАПВ касае процесния м. 6.2003 г. и е уредил по окончателен начин правата и задълженията на дружеството за този период е направен в нарушение на процесуалните правила. Съдът не е обсъдил констатациите в приложеният ДАПВ, което процесуално нарушение е довело до погрешен извод за нищожност на РА в тази част. Решението в тази част следва да бъде отменено като неправилно, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. За м. 8.2004 г. с РА не е признат данъчен кредит по две фактури на "СПМ" ЕООД. Бил е съставен влязъл в сила ДРА № 890/15.3.2005 г. на прекия доставчик, който обхваща процесния период. Съдът е приел, че в този ДРА е констатирано начисляване на данъка по доставките от "Атамит-П" ООД, които са предходни на процесните. Приел е също, че с ДРА е установено осъществяването на доставките, щом е установен произхода на стоката - предходен доставчик. Не са били направени корекции на декларираното право на данъчен кредит във връзка с тези доставки, нито на декларираните последващи доставки от "СПМ-2000" ЕООД и съдът е приел, че с ДРА, съставен на прекия доставчик е установено правото на данъчен кредит по предходните доставки и задължението на "СПМ-2000" ЕООД да внесе ДДС в бюджета по доставките, с които се е разпоредил с полученото гориво, също и фактическото осъществяване на тези доставки. Възприетата от съда фактическа обстановка относно доставките на дизелово гориво от м. 8.2004 г. не съответства на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил ДРА № 890/15.3.2005 г., съставен на прекия доставчик "СПМ-2000" ЕООД непълно и е достигнал до погрешни изводи. В приложения ДРА на доставчика е констатирано, че не е намерен на данъчния му адрес, не е представил поискани счетоводни доказателства, поради което не може да се направи извод за реално изпълнени доставки, не е установено наличие на заведено счетоводство. За доставчик "Атамит-П" ООД на дизелово гориво на стойност 957,02 лв. са установени предходен доставчик "Нимакс" ООД с начислен ДДС и закупена стока от "Трояна" ООД с предходен доставчик "Мидекс" ЕООД. От тези констатации не може да се направи извод, че е начислен данъка по фактури № 3073/16.8.2004 г. за доставка гориво на стойност 4593,60 лв. и по фактура № 3080/20.8.2004 г. за доставка на гориво на стойност 4573,80 лв., издадени от "СПМ-2000" ЕООД на дружеството, ревизирано в процесния РА. Нито може да се направи извод за осъществена доставка, след като в ДРА № 890/15.3.2005 г. на стр. 3 има изрична констатация, че не е установено осъществяване на доставките, прекият доставчик няма счетоводство и не е установено начисляване на данъка по издадените от него фактури по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Вещото лице е дало заключение, че не може да се направи извод за начислен данък от доставчика по спорните фактури, поради непредставени счетоводни документи. След като по делото не е установено начисляване на данъка от прекия доставчик нито в ревизионното нито в съдебното производство незаконосъобразно съдът е приел, че данъка по спорните фактури е начислен по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и са налице предпоставките за признаване на данъчния кредит по тях. Решението в частта, с която е отменен РА в частта за непризнат данъчен кредит за м. 8.2004 г. в размер 1833,48 лв. с начислени лихви като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,