Решение № 565 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7335/2017 г.

Решение № 565 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7335/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. срещу решение № 3400/19.05.2017 г., постановено по адм. д. № 2101/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е необосновано и в противоречие с материалния закон, а в процеса на съдебното разглеждане е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено съдебното решение и оспорения отказ като бъде задължена ответната страна да предостави исканата информация. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в писмена защита. Претендира се разноски. Ответникът заместник кмет на Столична община, отговарящ за направление "Транспорт и транспортни комуникации", редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 3400/19.05.2017 г., постановено по адм. д. № 2101/2017 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на С. А. против Решение № СОА 17-РИ09-75/17.02.2017 г. на заместник кмет на Столична община (СО), с което е отказан достъп до обществена информация по заявление с вх. № СОА17-ЕВ01-73/07.02.2017 г. От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят е подал заявление до заместник кмет на СО с искане да му бъде предоставена информация, съдържаща се във всички приети/одобрени проекти за постоянна организация на движението, отнасяща се пътната мрежа, отворена за обществено ползване, от Комисията по транспорт, организация и безопасност на движението при Столична община за периода 01.01.2016 г. - 31.01.2017 г. с предпочитан начин да бъде получена исканата информация като копия по електронен път. С оспореното пред АССГ Решение № С. 17-РИ09-75/17.02.2017 г., подписан от на заместник кмет на СО Е. К. е отказан достъп до обществена информация. Като мотив е посочено, че СО няма задължение да съхранява приети/одобрени проекти за постоянна организация на движението, отнасяща се до пътна мрежа, отворена за обществено ползване, разглеждани от Постоянната комисия по транспорта, организация и безопасност на движението, а съгласно Наредбата за организация на движението на територията на СО, Комисията е само един от компетентните органи, която се произнася с решение в процедурата за въвеждане в експлоатация на една постоянна организация на движението. От правна страна съдът приема, че оспореният пред него отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и с незначителни нарушения на закона. Изрично АССГ приема, че Дирекция "Транспорт и инфраструктура" при СО (която е в ресора на ответната страна) създава търсената обществена информация, но след като не се съхранява от нея, отказът да бъде предоставена е законосъобразен независимо, че не е спазена процедурата по чл. 32 и чл. 33 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Допълнително решаващият съд е анализирал подробно нормативната уредба, регламентираща процедурите и компетентните органи за издаване на плановете, съставляващи исканата от С. Алексиев информация. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. По делото не е налице спор относно фактите, които са установени и от събраните по делото доказателства, а именно, че е С. Алексиев е подал заявление до заместник кмет на СО с искане да му бъде предоставена информация, съдържаща се във всички приети/одобрени проекти за постоянна организация на движението, отнасяща се пътната мрежа, отворена за обществено ползване, от Комисията по транспорт, организация и безопасност на движението при Столична община за периода 01.01.2016 г. - 31.01.2017 г. с предпочитан начин да бъде получена исканата информация като копия по електронен път, а с Решение № С. 17-РИ09-75/17.02.2017 г., подписан от на заместник кмет на СО Е. Крусев е отказан достъп до обществена информация. Между страните не е налице спор относно характера на исканата информация и качеството на субект по чл. 3 от ЗДОИ на ответника. При достатъчно събрани доказателства и безспорно установени факти, съдът не е възприел правилно съдържанието на оспорения пред него отказ. Мотив за отказ да бъде предоставена исканата обществена информация не е обстоятелството, че тя не се съхранява в СО, а че не съществува задължение за това, защото Постоянната комисия по транспорта, организация и безопасност на движението (Постоянна комисия) е само един от компетентните органи по създаването й. АССГ е достигнал до извод, че Дирекция "Транспорт и инфраструктура" при СО създава тази информация, но не я съхранява. Очевидно в оспореното решение на заместник кмета на СО е спомената Постоянна комисия, а в съдебното решение е обсъждана дирекция към СО. В оспореното решение за отказ липсва волеизявление, че в СО въобще липсва исканата обществена информация, което с оглед нейния характер и предназначение е практически немислимо, а само, че липсва задължение за Постоянната комисия за я съхранява. Организацията в СО по съхраняване на документи, съдържащи обществена информация, не съставлява законно основание за отказ да бъде предоставен достъп до тази информация. Изрично следва да бъде посочено, че субектите по чл. 3 от ЗДОИ са длъжни да изпратят постъпило при тях искане за достъп до обществена информация на лицата, за които имат данни, че разполагат с тази информация, ако тя не се съхранява при първия адресат на искането. Това е действителния смисъл на чл. 32 от ЗДОИ и неспазването представлява сериозно нарушение за разлика от приетото от първата инстанция. В случая дори по логически необясними причини никъде в СО да не се съхранява информацията, съдържаща се в приетите/одобрените проекти за постоянна организация на движението, отнасяща се пътната мрежа, отворена за обществено ползване за периода 01.01.2016 г. - 31.01.2017 г., то е абсурдно да се предположи, че заместник кметът на СО, отговарящ за направление "Транспорт и транспортни комуникации" не разполага с данни за нейното местонахождение. Следователно в случая неизпълнението на задължението по чл. 32 от ЗДОИ и формалния подход към искането е довело до издаване на незаконосъобразен отказ да бъде предоставена информация, която безспорно е обществена по своя характер. В този смисъл напълно неотносими към спора са представените пред касационната инстанция писмени доказателства и мотивите на обжалваното съдебно решение относно процедурата по издаване на документите, съдържащи исканата обществена информация. Допълнително не е за пренебрегване и обстоятелството, че в оспореното решение за отказ за достъп не е посочено никакво правно основание, а само вече цитираните фактически съображения, които не кореспондират с хипотезата на нито една правна норма, ограничаваща свободния достъп до обществена информация. По изложените съображения оспореният пред АССГ отказ за достъп до обществена информация също противоречи на материалния закон – основание за оспорването му по чл. 146, т. 4 от АПК. Като е достигнал до противоположен правен извод АССГ е постановил неправилно и необосновано съдебно решение, което противоречи на материалния закон, поради което трябва да бъде отменено, а на основание чл. 221, ал. 2 от АПК спорът да бъде разрешен по същество като бъде отменен незаконосъобразния отказ да бъде предоставена искана обществена информация. След отмяна на оспорения отказ делото трябва да бъде изпратено като административната преписка на административния орган за ново произнасяне, при което да се съобразят мотивите в настоящото съдебно решение относно правилното приложение на закона. По водене на делото жалбоподателят е направил разноски в размер на 515 лв., които с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК при липса на възражение за прекомерност, следва да му бъдат възстановени в пълен размер от бюджета на СО. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение