Решение № 12094 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Петрова с [ЕГН], чрез упълномощените процесуални представители - адв. Р. Диев и адв. М. Тонкова, срещу Решение 147 от 14.02.2023 г., постановено по адм. д. 1949 по описа на Административен съд Бургас (АС Бургас) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Петрова срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/1223 от 20.10.2022 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ3) Разплащателна агенция (РА), с който на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" (БЗ) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 2020 г. (Наредба 4 от 24.02.2015 г.) на Петрова е установено публично държавно вземане в размер на 6045,78 лв. Наред с това, същата е осъдена да заплати на ДФЗ - РА разноски по делото в размер на 100,00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Излагат се съображения за незаконосъобразност на оспорения пред АС Бургас АУПДВ, въз основа на които се релевират касационни оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По-конкретно, като неправилни се определят изводите на първоинстанционния съд, че оспорваният АУПДВ отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и на чл. 26 АПК, че съдържа мотиви и че при издаването му са спазени материалните и процесуалните правила. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на сторените по делото разноски за две съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответникът заместник - изпълнителният директор на ДФЗ, не изразява становище по касационната жалба. В съдебното заседание по делото, не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и в съдебното заседание. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Т. Петрова срещу АУПДВ 01-6500/1223 от 20.10.2022 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФ3 - РА, с който в нейна тежест е определено задължение за публично държавно вземане размер на 6045,78 лв., представляващо сбор от сумите, които са изплатени под формата на финансово подпомагане по мярка 11 БЗ, направление Биологично разнообразие (БР) от ПРСР за 2014 - 2020 г. през годините, предхождащи прекратяването на ангажимента, за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019. Размерът на публичното държавно вземане е определен на основание чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. като е посочено, че на възстановяване подлежи 100% от изплатеното финансово подпомагане. Фактическото основание за издаване на АУПДВ е влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент (АПБА) по мярка 11 БЗ от ПРСР за 2014 - 2020 г. за кампания 2020 г. с 01-6500/1223 от 25.02.2022 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФ3. Правното основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и т. 5 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр. с чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че Петрова е регистриран земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), както и че с уведомително писмо изх. 02-020-6500/8967 от 08.12.2016 г. (л. 32-35 от първоинстанционното дело) е одобрена за участие и финансово подпомагане по мярка 11 БЗ, с направление БР от ПРСР за 2014 2020 г. Въз основа на подадени от страна на Петрова заявления за подпомагане, ДФЗ РА изплатила суми в общ размер на 6045,78 лв., както следва: за кампания 2016 г. - 2015,26 лв.; за кампания 2017 г. 2015,26 лв.; за кампания 2018 г. 2015,26 лв.; за кампания 2019 г. 0 лв. На следващо място за безспорно съдът е приел, че с АПБА с 01-6500/1223 от 25.02.2022 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. и в съответствие с приложимите норми от вторичното законодателство на Европейския съюз, ангажиментът на Петрова е прекратен. Като предпоставка за прекратяването на ангажимента е посочено, че тя не е представила надлежен сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените продукти с правилата на биологичното производство. По-точно, представеният от нея документ не изпълнявал изискванията всички одобрени земеделски площи да са преминали период на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респ. декларирани по мярката парцели, в годината на издаване на документа. Предвид липсата на доказателства и твърдения за обжалване на АПБА, съдът приел, че същият е влязъл в сила. Констатирал, че въз основа на него, с Уведомително писмо с изх. 01-6500/1223 от 28.07.2022 г. (получено от Петрова на 09.08.2022 г.), административният орган е открил производство по издаването на оспорвания АУПДВ за сумата от 6045,78 лв., представляваща 100% от изплатената субсидия по направление Биологично растениевъдство за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019, ведно с лихвите от датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане. В предоставения 7-дневен срок Петрова не е изразила становище и не е представила доказателства срещу констатациите на административния орган. Производството е приключило с процесния АУПДВ, който е издаден на 20.10.2022 г. и е връчен на Петрова на 28.10.2022 г. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд обосновал следните правни изводи: При извършената преценка за законосъобразност на оспорения АУПДВ по чл. 146 АПК съдът приел, че той е издаден от компетентен орган при условията на делегация, съгласно Заповед 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 5 ЗПЗП, правомощията за издаване и подписване на АУПДВ по мярка 11 БЗ са делегирани на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. Направил извод, че АУПДВ отговаря на изискванията за валидност и форма и в съответствие с чл. 59, ал. 2 АПК съдържа необходимите фактически и правни основания. Приел също така, че при издаването му са спазени административнопроизводствените правила - Петрова била надлежно уведомена за откриване на производството по издаване на акта, с което е спазена процедурата по чл. 26 АПК и е предоставена възможност за участие съгласно чл. 34 АПК. По оплакванията за липса на подробни мотиви в акта, първоинстанционният съд мотивирал извод, че в случая те не могат да бъдат преценени като необоснованост или съществени нарушения административнопроизводствените правила при издаването на обжалвания АУПДВ, тъй като не ограничават правото на защита на жалбоподателката и обективно не водят до различен правен резултат. При преценката си относно приложението на материалния закон при издаване на спорния АУПДВ, първоинстанционният съд съобразил относимите разпоредби на ЗПЗП и Наредба 4 от 24.02.2015 г. Приел е, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за издаване на спорния АУПДВ, а именно: по отношение на Петрова има влязъл в сила Акт за прекратяване на поетия от нея биологичен ангажимент по мярка 11 БЗ от ПРСР 2014 г. 2020 г. (към датата на издаване на оспорения АУПДВ - 20.10.2022 г., актът за прекратяване на биологичния ангажимент от 25.02.2022 г. е влязъл в сила като необжалван). Предвид това и по подробно изложените в решението си съображения, първоинстанционният съд обосновал извод, че АУПДВ е издаден при правилно приложение на материалния закон и е законосъобразен. Публичното държавно вземане правилно е определено по основание и размер към датата на издаване на АПБА, към която дата действащата редакция на приложимата разпоредба на чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. (в сила от 12.03.2021 г.) определя 100% възстановяване на получените суми. Алтернативно съдът е приел, че дори да е приложима разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. (в сила от 26.04.2022 г.), то по делото са налице данни , че жалбоподателката не е представила сертификат по отношение на всички заявени за подпомагане парцели по мярка 11. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Правилни и в съответствие с фактите по делото са изводите на АС Бургас, че процесният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и въз основа на влязъл в сила АПБА. Не се споделят изводите на първоинстанционния съд, че при определяне размера на подлежащата на възстановяване помощ не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Видно от процесия пред съда АУПДВ, в него са описани предоставените финансови помощи по години и е посочено основанието, послужило за прекратяване на биологичния ангажимент, а именно: чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., съгласно което ДФЗ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са изпълнили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5. Уточнено е, че в конкретния случай не е спазено изискването за представяне на сертификат или писмено доказателство, удостоверяващи произведената биологична продукция. Във връзка с това прекратително основание и съгласно чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. в АУПДВ е прието, че на възстановяване подлежи 100,00 % от изплатена на земеделския производител помощ, която се равнява общо на 6045,78 лв. Незаконосъобразни са изводите на съда, че липсата на мотиви относно това как е определен размерът на помощите, които подлежат на възстановяване, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Необосновани са изводите, че са налице правните основания за издаване на АУПДВ, с който се възстановява 100% от представеното подпомагане. Проверка за правилното приложение на чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. може да бъде осъществена от съда, само ако са изложени мотиви по отношение на това защо е приложена тази правна норма, която определя цялостно възстановяване на получените финансови плащания. Такива мотиви в акта не се съдържат. Процесният АУПДВ е издаден на 20.10.2022 г. Към датата на издаването му съгласно чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба 4/2015 : подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато: (доп. - ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) не са предоставили в Държавен фонд "Земеделие" в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 за съществуващи ангажименти, а за ангажиментите, поети през 2021 г. и 2022 г. в срока по чл. 33, ал. 1, т. 5 сертификат за съответствие на произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3, тогава възстановяват част от изплатената до момента финансова помощ по направлението; тази част се определя като процентно съотношение между размера на площите, за които няма представен сертификат в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 или 5, и декларираната от тях площ през последната година от ангажимента. С оглед на това, че в различните редакции на цитираната разпоредба законодателят е предвидил възможности да бъде възстановена цялата или част от изплатената до момента финансова помощ, при произнасянето си административният орган е следвало да обоснове необходимостта от възстановяване на помощта в пълен размер. Мотиви в този смисъл процесният АУПДВ не се съдържа. При издаването на акта, административният орган се е задоволил да цитира правната норма, която е приложил и да посочи, че на възстановяване подлежи сумата от 6045,78 лв. без да обоснове този извод. Липсата на мотиви препятства преценката на съда относно това дали правилно е определен размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ. Такава проверка се дължи, тъй като с процесния АУПДВ, издаден след влизане в сила на АПБА, следва да се установи в какъв размер подлежи на връщане получената финансова помощ. Проверката относно законосъобразността на АУПДВ е свързана с правилното определяне на сумите, които подлежат на възстановяване. Начинът, по който се определят тези суми, следва да бъде мотивиран от административния орган, за да може впоследствие да бъде извършена преценка за законосъобразност от съда. При липса на изложени мотиви актът се явява необоснован и незаконосъобразен на основание чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Незаконосъобразно съдът е приел, че въпреки липса на мотиви в тази насока, то по делото са налице данни , че жалбоподателката не е представила сертификат по отношение на всички заявени за подпомагане парцели по мярка 11. Такива констатации липсват в обжалвания пред АС акт, а съдът няма правна възможност да излага за първи път доводи, които не са предявени на страната в административното производство. Като не е съобразил горното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено ново по същество на спора, като процесният АУПДВ бъде отменен. Делото като преписка следва да бъде изпратено на административния орган за ново произнасяне относно размера на задълженията на земеделския производител, които подлежат на възстановяване във връзка с прекратения му биологичен ангажимент. При този изход на спора на касатора следва да се присъдят претендираните разноски за двете съдебни инстанции. Исканията са своевременно направени. За доказани се приемат разноските в общ размер на 1260 лв., за които са представени документи, а именно: заплатена държавна такса в размер на 10 лв. за първоинстанционното производство, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. и заплатена държавна такса в размер на 50 лв. за касационното производство. Предвид на изложенотои на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение