Решение № 449 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12750/2011 г.

Решение № 449 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12750/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от Председателя на Общински съвет - Варна и Кмета на Община Варна, против решение № 1598/29.06.2011 г., постановено по адм. дело № 1811/2010 г. на Административен съд - Варна, ХVI-ти състав, с което, по жалба на Радослав Димитров Симеонов от гр. Варна, са отменени решения № 1732-13, по протокол № 17/13-14.Х. 2009 г. (повторно прието) и № 1809-2, по протокол № 18/13.ХI. 2009 г. на Общински съвет - Варна, за одобряване на ПУП - ПУР на СО "Ален мак", в частта им за имот № 43, като е върната преписката на административния орган за ново разглеждане, при спазване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не изпращат представители. От ответните страни - Радослав Димитров Симеонов, чрез адв. Тодорова, оспорва жалбите по съображенията, изложени в представените отговори на жалбите и в писмени бележки, с претенция за разноски, Румянка Георгиева Симеонова, Лора Бойкова Димитрова и Мина Бойкова Митева, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Правилен се счита изводът на съда, че оспореният ПУП - ПУР на СО "Ален мак", по отношение на процесния имот, е одобрен в противоречие с материалния закон, при установена липса на основания за процедиране на план по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ и наличието на действаща за имота първа улична регулация по предходен план. Ето защо не са налице касационни основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, процесуално са допустими. Разгледани по съществото им, същите са неоснователни, първоинстанционното решение е правилно и обосновано, постановено е при точно приложение на материалния закон и процесуалните правила, с оглед което следва да бъде оставено в сила. От фактическа страна в решението е прието, че със заповед № 1184/08.08.1962 г., е бил одобрен РП на КК "Чайка", гр. Варна, който, в частта пред имот пл. № 113-а по КП от 1956 г. (урегулиран със заповед № Р-122/1995 г. като УПИ IV-43), се е предвиждало прокарването на улица с широчина 9 м - приложена по отношение на улицата с широчина 7 м, като за целта от имота са били отчуждени 57 кв. м. Прокараната улица на практика разделя СО "Ален мак" от КК "Чайка", като уличната регулационна линия по плана от 1962 г. не е била променяна с този от 1965 г., а е била отразена като имотна граница на имот № 43 (УПИ IV-43) в одобрения през 2003 г. план на новообразуваните имоти и нанесен в КК на гр. Варна през 2008 г. При тези, най-общо синтезирани относими данни, настоящата инстанция намира направените от първоинстанционния съд изводи за правилни, изградени въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, при обсъдени доводи на страните и в съответствие с приложимата правна уредба, затова и ги споделя изцяло. Обосновано е приетото, че административният акт е издаден в противоречие с материалния закон - наведените в касационните жалби оплаквания са неоснователни. Процесният подробен устройствен план - ПУР, предвижда първична улична регулация и имоти за обекти - публична собственост по чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. В конкретния случай е установено по несъмнен начин, че за територията, в която попада процесният ПИ № 43, е приложена първа улична регулация по предходен план от 1962 г., извод, с основание позован и на заключенията на първоначалната и повторна експертизи, които е следвало да се оборват в хода на производството пред съда по съществото на спора, което не е сторено. Затова и действително не е налице визираното от административния орган правно основание - чл. 16, ал. 7 от ЗУТ. Нормата урежда територии с неурегулирани поземлени имоти и такива с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, а при приложена първа улична регулация по предходен план за процесния имот, е недопустимо административният орган да процедира план по чл. 16, ал. 7 ЗУТ. Изводът не се променя от факта, че въпросната улица е реализирана до 7 м, вместо на предвидените 9 м - законът не разграничава последици за частично приложение на първа регулация, а само въвежда като отрицателна предпоставка наличие на такава. И след като установените по делото данни са за изменение на ПУП, съдът правилно е отчел липсата на изложени фактически обстоятелства по чл. 134 ЗУТ и мотиви в акта в тази насока. При така изложените съображения, касационните жалби, съдържащи оплаквания досежно основния спорен въпрос - налице ли е приложена предходна регулация, са неоснователни, решението, в което задълбочено и обосновано са залегнали всички релевантни факти и обстоятелства, преценени съобразно приложимия закон, следва да се потвърди, като на ответника Радослав Димитров Симеонов, се присъдят направените за тази съдебна инстанция разноски, своевременно претендирани и доказани до размера от 450 лв. по приложения договор за правна помощ. Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,