Решение № 8365 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9924/2012 г.

Решение № 8365 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9924/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Общинският съвет - Димитровград е подал касационна жалба срещу решението от 18.06.2012 г. по адм. дело № 10/2012 г. по описа на Административния съд - Хасково в частта, в която са отменени чл. 7, ал. 1 и 2, както и текста ".. и влиза в сила от 25.11.2011 г." от § 5 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 25 за създаване, управление и контрол на общинските предприятия, приета с решение № 77 от 15.12.2011 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли оспорването на нормативния акт. Управителят на област Хасково не е взел становище. Кметът на община Димитровград не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с решение № 77 на заседание на Общински съвет - Димитровград, проведено на 15.12.2011 г., е била приета Наредба № 25 за създаване, управление и контрол на общинските предприятия, оспорена пред съда със заповед № АК-04-0/06.01.2012 г. на управителя на Област - Хасково. Съдът посочил, че Общинският съвет - Димитровград има компетентност за приемането на подзаконовия нормативен акт. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, според която общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, както и на чл. 52, ал. 3 и ал. 4 от Закона за общинската собственост, който гласи, че общинското предприятие осъществява дейността си въз основа на правилник, приет от общинския съвет. Решението, с което бил приет подзаконовия нормативен акт, било взето на редовно заседание, с участието на повече от половината от избраните общински съветници. Проектът на нормативния акт бил публикуван на официалната интернет-страница на Община Димитровград, с което били спазени административнопроизводствените правила. Административният съд счел за основателно оспорването на чл. 7, ал. 1 и 2 от наредбата, тъй като разпоредбите били неясни и взаимно си противоречали. Според изложените в решението мотиви, с разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 25, с които се регламентирал реда за назначаване на комисия за извършването на подбор на кандидати за директори на общински предприятия, недопустимо се разширявали правомощията на общинския съвет. Текстът не съответствал на записаното в чл. 55 от Закона за общинската собственост, според който директорите на общинските предприятия се назначават от кмета на общината по ред, определен от общинския съвет. Общинският съвет имал правомощие да посочи начина за възникване на трудово правоотношение - от трудов договор, избор или конкурс, като избере някой от регламентираните в Кодекса на труда способи. Според съда, ако се приеме, че под публичен подбор следва да се разбира конкурс, то с въвеждането на изискването той да се провежда от комисия от специалисти и общински съветници, се нарушавал чл. 93, ал. 1 КТ, според който "допускането на кандидатите до конкурс се извършва от комисия, назначена от работодателя ", както и чл. 94 КТ, който гласи, че конкурсът се провежда от комисия, назначена от работодателя. При положение, че кметът на общината назначава директорите на общински предприятия, в неговите правомощия попадало назначаването на комисия, както и посочването на конкретните специалисти, които ще бъдат нейни членове. С уредената от подзаконовия нормативен акт възможност общинският съвет да определя 3/4 от състава на комисията се въвеждали отклонения от общата законова уредба и се изземвала чужда компетентност. Поради противоречието на оспорената норма на чл. 7 с норми от по-висока степен тя следвало да бъде отменена. Съдът направил извод за незаконосъобразност и на нормата на § 5 от преходните и допълнителни разпоредби на Наредба № 25 в частта, в което е предвидено, че наредбата влиза в сила от 25.11.2011 г. С приемането й бил нарушен чл. 14, ал. 2 от Закона за нормативните актове, който гласи, че обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той се издава. При положение, че Законът за общинската собственост, на основание на който се издава наредбата, нямал обратно действие, незаконосъобразно с втората част на § 5 от преходните и допълнителни разпоредби на Наредба № 25 е била придадена обратна сила на цялата наредба. Решението съответства на материалния закон. Административният съд правилно е приел, че разпоредбите на чл. 7, ал. и 2, както и тази на § 5 от преходните и допълнителни разпоредби на наредбата в частта относно влизането й в сила, противоречат на правила от по-висок нормативен ранг. При издаването на нормативни актове общинските съвети имат задължение да уредят обществените отношения от местно значение, като спазват йерархията на нормативните актове ( чл. 76, ал. 3 АПК ). Съгласно чл. 55 от Закона за общинската собственост на общинските съвети се възлага да създадат уредба на реда за назначаване на директори на общински предприятия, но създавайки я, те не могат да се отклоняват от предвижданията на нормите от по-висок ранг. С приемането на оспорените разпоредби от Наредба № 25 е била допусната неточна и неясна формулировка, а също и противоречие с нормативната уредба на конкурсните процедури по Кодекса на труда, след провеждането на които възниква трудово правоотношение. При положение, че общинският съвет е предвидил уредба, според която назначаването на директор на общинско предприятие се извършва посредством процедура за подбор на кандидатите, трудовото правоотношение възниква от конкурс, а не от трудов договор, както твърди касационният жалбоподател. За сключването на трудов договор по чл. 61 КТ не се прилага подбор, основан на качествата на отделните кандидати, а работодателят сам решава с кой от кандидатите за длъжността да създаде трудово правоотношение. Законосъобразна е и преценката на административния съд, че наредбата не следва да има обратно действия, при положение, че няма необходимост, която да налага подобно изключение, а също и поради това, че на нормативния акт, за прилагането на който се издава, също не е придадено обратно действие. При отсъствието на посоченото в касационната жалба основание за отмяна решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд