Решение № 3700 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8247/2015 г.

Решение № 3700 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8247/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Русина Евгениева Тошева от гр. София, ул. "Бисер", подадена чрез процесуалния и представител адв. Димитров, срещу решение № 2986 от 29.04.2015 г., постановено по адм. дело № 8611/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 14-4332-002903/12.08.2014 г. на заместник-началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР като неоснователна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът - заместник-началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество намира същата за неоснователна. С атакуваното решение състав на Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Русина Евгениева Тошева против заповед № 14-4332-002903/12.08.2014 г. на заместник - началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП й е наложена ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление до решаване въпроса за отговорността". За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено, че при извършена проверка на 10.08.2014 г. за спазване на правилата на ЗДвП, Русина Евгениева Тошева е била спряна за проверка, като е установено, че същата е управлявала МПС с алкохол в кръвта, 0.60 промила, отчетен с дрегер- нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 671253/10.08.2014 г. на контролен орган при ОПП - СДВР. Въз основа на съставения АУАН е била издадена и процесната заповед № 14-4332-002903/12.08.2014 г. на заместник - началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на жалбоподателката е наложена ПАМ - "Отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца". При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличието на посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. материално-правни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ - управление от водача на МПС след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с техническо средство. Съдът е обсъдил подробно възраженията на жалбоподателя, като е приел, че същите са неоснователни и допуснатата техническа грешка в съставения АУАН не влияе на законосъобразността на оспорената заповед. С оглед така установеното от фактическа и правна страна, първоинстанционният съд е приел, че са налице възприетите от органа фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е преценен като законосъобразен и жалбата е отхвърлена, като неоснователна. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, се прилага ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ЗДвП е шофиране след употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. В настоящия случай необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установена по надлежен ред - управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация. При напълно изяснената фактическа обстановка по делото, решаващият съд е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта за законосъобразен административен акт. Въз основа на изчерпателен анализ на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба е формиран верен извод за наличие на цитираната материалноправна предпоставка за прилагане на ограничителната мярка. При това положение оспорената заповед обосновано е преценена, като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма (чл. 172, ал. 1 ЗДвП), след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 ЗДвП), в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи относно допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, състоящи се в несъответствие между издадения АУАН и заповедта за налагане на ПАМ, както и относно допуснати неточности при посочване на правното основание в издадения АУАН. Действително в АУАН е посочено, че е нарушен чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, която не съществува, но е очевидно, че се касае за фактическа грешка, която не може да се приеме, че нарушава правото на защита на жалбоподателката, а от друга страна не се отразява на материалната законосъобразност на заповедта. Настоящата инстанция счита, че недостатъците на съставения АУАН, не се отразяват върху материалната законосъобразност на заповедта, тъй като от описаната фактическа обстановка в АУАН и в заповедта се установява категорично, че жалбоподателката е управлявала лекия си автомобил след употреба на алкохол, т.е. безспорно е налице, хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установена по надлежен ред - водачът е шофирал след употреба на алкохол. Нарушението е констатирано със съставен акт за административно нарушение, който, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила. Констатациите по акта не са оборени в хода на съдебното производство. Предвид изложеното допуснатите неточности в АУАН не могат да бъдат приети за съществени нарушения на административно производствените правила и не могат да повлияят върху материалната законосъобразност на административния акт. Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридическия факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз основа на което се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Фактическите обстоятелства в акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, тежестта за което носи административният орган - Арг.: чл. 170, ал. 1 АПК. Заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, т.к. в текста му фигурира позоваване на фактически констатации по официални документи, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. Същата е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката е наложена именно на водач на МПС, който е управлявал МПС под въздействието на алкохол. В контекста на изложеното при вярно установената фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. Не са налице релевираните касационни основания, поради което постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касаторката за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение