Решение № 6989 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1523/2021 г.

Решение № 6989 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1523/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане, подадено от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК, на решение № 6043/17.10.2019 г. по адм. дело № 6565/2019 г. на Административен съд-София град и решение № 12680/14.10.2020 г. по адм. дело № 14103/2019 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Във връзка с първото отменително основание, като нови доказателства по делото са представени решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010 г. по дело С-279/2009 г. и определение от 27.09.2011 г. по дело № F-55/08 DEP на Съда на публичната служба, а за установяване на второто - решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. дело № 12433/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. дело № 6455/2017 г. на Административен съд-София град и спорът е решен по същество, като е отхвърлен иска, предявен от "Електроразпределение Север" АД срещу Комисията. В подкрепа на искането си, подателят представя и решение от 3.09.2009 г., постановено по дело № С-2/08 на СЕС. В открито съдебно заседание искането за отмяна се поддържа от процесуалния представител на КЕВР юрисконсулт Д. Л., която претендира присъждане на направените по делото разноски, в т. ч. за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските, направени в настоящото производство за адвокатска защита от ответната страна. Ответната страна - "Електроразпределение Север" АД, със седалище гр. Варна, чрез процесуалния си представител адвокат Н. Г., изразява становище за частична недопустимост, както и за неоснователност на искането за отмяна, по двете горепосочени основания. Претендира присъждане на разноски в размер на 600 лв по представен списък, за извършване на които сочи писмени доказателства. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, счита за неоснователно възражението за частична недопустимост на искането за отмяна, доколкото с решение № 12680/14.10.2020 г. по адм. дело № 14103/2019 г. на ВАС, решение № 6043/17.10.2019 г. по адм. дело № 6565/2019 г. на АССГ, е частично отменено, като при това е увеличен размера на уважената искова претенция срещу КЕВР, със сумата от още 140 лв обезщетение за имуществени вреди - направени разноски по обжалването на наказателно постановление № НП-355/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.06.2019 г., до окончателното изплащане на обезщетението, и е присъдена сумата от още 9. 75 лв, представляваща разноски за първоинстанционното производство. Поради това не би могло да се приеме, че искането за отмяна на описаната част от решението на касационния състав, е недопустима поради липсата на правен интерес от отмяната му, в какъвто смисъл са излаганите от адвокат Г. съображения. В резултат, настоящият състав счита процесното искане за отмяна на влезли в сила съдебни актове, като подадено от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 240 АПК, за изцяло допустимо, а разгледано по същество - за неоснователно, по следните съображения: Видно от данните по делото, основното съдебно производство пред административния съд е образувано по реда на ЗОДОВ, по искова молба, подадена от "Електроразпределение Север" АД /с предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/, против Комисията за енергийно и водно регулиране, за присъждане на имуществени вреди в размер на 1 356 лв - адвокатско възнаграждение, изплатено в производство по обжалване на наказателно постановление № НП-355/17.12.2014 г. Постановлението е издадено от председателя на комисията и с него на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. Ищецът се е позовал на факта, че по негова жалба, като адресат на постановлението, същото е отменено с решение № 581/6.10.2015 г. постановено по НАХД № 1219/2015 г. на Районен съд-Велико Търново, в развилото се по което производство е ангажиран адвокат за процесуално представителство и са направени разноски за възнаграждението му. Претендирана е и законна лихва. Отменителното решение на районния съд е оставено в сила с решение № 361/16.12.2015 г. по КНАХД № 10366/2015 г. на Административен съд-Велико Търново. Административен съд-София град разгледал по адм. дело № 6565/2019 г. предявения иск по същество, при което го е приел за основателен, но предвид направеното от ответната КЕВР възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение, осъдил Комисията да заплати сумата от 360 лв, обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № НП-355/17.12.2014 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2019 г. С решението си, АССГ отхвърлил иска над уважения размер от 360 лв, до пълния предявен размер от 1 356 лв и присъдил 136. 77 лв разноски, направени за исковото производство. Решението е обжалвано пред Върховния административен съд, с касационна жалба, подадена от КЕВР на 4.11.2019 г., по която е образувано адм. дело № 14103/2019 г. на ВАС, трето отделение. Съдът разгледал спора, при което счел обжалваното решение за частично неправилно и с решение № 12680/14.10.2020 г., отменил решение № 6043/17.10.2019 г. по адм. дело № 6565/2019 г. на АССГ, в частта, с която е отхвърлен иска на "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за сумата над 360 лв до 500 лв, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба на 13.06.2019 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта, в която КЕВР е осъдена да заплати на "Енергоразпределение Север" АД, съдебни разноски за първоинстанционното производство за сумата над присъдения размер от 136. 77 лв до 146. 52 лв. При това, Върховният административен съд осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД и сумата от 140 лв обезщетение за имуществени вреди, представляваща направени разноски по обжалването на наказателно постановление № НП–355/17.12.2014 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.06.2019 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от още 9. 75 лв - разноски за първоинстанционното производство. Присъдил и разноски в полза на ответника по касационната жалба в размер на 360 лв. При тези данни по делото, настоящият състав на ВАС, Първа колегия, намира, че искането на КЕВР за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 АПК, е неоснователно. В цитираната точка е уредена хипотезата за отмяна на влязло в сила съдебно решение при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. Представените от КЕВР решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010 г. по дело С-279/2009 г. и определение от 27.09.2011 г. по дело № F-55/08 DEP на Съда на публичната служба нямат характера на нови доказателства, нито на нови обстоятелства. На първо място те са съществували към датата на постановяване на съдебните решения и Комисията при полагане на необходимата грижа, би могла да ги представи на съда като приложима съдебна практика, която да се вземе предвид при преценката по основателността на предявения иск. На второ място, те нямат характера на нови доказателства и обстоятелства от съществено значение за конкретното дело. Сами по себе си те не установяват факти, касаещи процесното правоотношение. Това е безусловно задължително видно от тълкуване и на съдържанието на т. 6 от чл. 239 АПК. С посочената разпоредба е въведено като отменително основание наличието на постановено решение от Европейския съд за защита на правата на човека, за установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Установеното нарушение следва да е на не която и да е разпоредба на Конвенцията, нито по отношение на който и да било правен субект, а при реализирането на конкретното правоотношение и постановяването на влязлото в сила решение. Разгледани в този аспект, представените от КЕВР, решение на СЕС и определение на Съда на публичната служба по никакъв начин не съставляват юридически факти, пряко и непосредствено относими към образуваното и приключило исково производство. Наред с горното следва да се отбележи, че решението по дело С-279/2009 г. не съдържа отговор на въпроси, дори косвено относими към спора относно основателността на предявения иск. Решението касае предоставянето на правна помощ на юридически лица, изразяваща се в която и да било от двете форми - освобождаване от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат. Целият анализ и преценка, направени от СЕС, касаят така поставения въпрос, насочен само към предоставянето на правна помощ. Преценено от тази гледна точка, то няма никакво отношение към правилността на постановените от националните съдилища решения, предмет на отменителното производство. Още повече, че внимателният им прочит сочи, че както първоинстанционният, така и касационният съд са се позовали в мотивите на приложима практика, намерила израз в съдебни решения на СЕС и общоважима за страните членки на Европейския съюз. Това прави искането на КЕВР за отмяна на двете съдебни решения на основание чл. 239, т. 1 АПК неоснователно. Съдът намира, че искането не намира основание и по второто предявено, отменително основание - това по чл. 239, т. 4 АПК. Нормата има за задача да предотврати съществуването в правния мир на две противоречиви, влезли в сила съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. При констатиране на пълното тъждество, изискуемо от закона, съдът според чл. 244, ал. 2 АПК следва да преодолее противоречието, като отмени неправилното решение. С тази отмяна в правния мир ще остане само един съдебен акт, който със сила на пресъдено нещо решава спора между страните за законосъобразността/незаконосъобразността на един административен акт. За да претендира отмяна на решенията на това основание КЕВР се позовава на решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. дело № 12433/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено осъдително решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. дело № 6455/2017 г. на АССГ. Вместо това, предявеният от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1 356 лв, във връзка с обжалване на наказателно постановление е отхвърлен, като неоснователен. Сравнението на двете съдебни решения ясно показва липсата на идентичност в предмета им, тъй като претендираните имуществени вреди произтичат от обжалване на различни наказателни постановления, по различни дела, образувани в различни съдилища. Цитираното решение, на което според комисията противоречат решенията, предмет на настоящото отменително производство, касае производство, образувано при обжалването на наказателно постановление № 202/30.01.2015 г. - НАХД № 2493/2015 г. на Районен съд-Русе. Наличието на различни съдебни производства по обжалване на различни наказателни постановления води до установяването на различна фактическа обстановка. При това, видно от решение № 1349/31.01.2019 г., касационният състав изрично е посочил, че е допустимо да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползване на адвокатска защита в производство по обжалване на наказателни постановления, в която връзка е разгледал и представените по делото пред районния съд, писмени доказателства. Предявеният иск е отхвърлен, не защото не следва да се присъждат направените разноски за процесуално представителство на ищеца от адвокат в производствата по оспорване на отмененото впоследствие наказателно постановление, а защото не е доказано такива разноски да са направени във въпросните производства. В решенията, предмет на настоящото отменително производство, е приета за установена друга фактическа обстановка, даваща основание на съда да приеме за доказано по безспорен начин извършването на плащанията, поради което и искът е уважен. Така, данните по делото ясно сочат на липсата на идентичност в исканията, предмет на разрешаване с влезлите в сила съдебни решения. Не е налице един от съществените елементи по чл. 239, т. 4 АПК, поради което предявеното искане за отмяна и на това основание, като неоснователно подлежи на отхвърляне. В този смисъл, цитираната в искането за отмяна практика на СЕС е неотносима за настоящия случай, дори и разглеждана по аналогия. С оглед изхода на делото, направеното искане от ответната страна в настоящото производство за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв, следва да бъде уважено. Размерът е близък до минималния и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да се намалява във връзка с предявеното от юрисконсулт Л., възражение за прекомерността му. Водим от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия