Решение № 15241 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5604/2020 г.

Решение № 15241 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5604/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Г., И. А. и Л. С. и по касационна жалба на Р. А. и Р. С. против решение № 2530 от 20.12.2019 г., постановено по адм. д. № 2877/2018 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – зам. кметът на Община Варна, С. С., Х. С. и С. С. не изразяват становище по касационните жалби. Ответниците - К. У., Т. У., Ж. У. и Т. А., чрез процесуалния си представител, както и К. Чакъров, в писмени отговори оспорват касационните жалби и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отхвърля жалбите на Р. Г., Р. А., Р. С., Л. С. и И. А. против заповед № 3311/13.09.2018 г. на зам. кмета на Община Варна, с която е разрешено на К. Ч., Т. У., К. У., Ж. У. и Т. А. – собственици на УПИ II-2397, кв. 226 (ПИ 10135.2552.2397 по КК на гр. Варна) по ПУП-ПРЗ на ж. к. "Изгрев", прокарване на временен път, като съществуващ път обозначен в КК с идентификатор 10135.2552.2395 се разшири до ширина 3, 50 м. и премине през ПИ със следните идентификатори: 10135.2552.2413, със собственици Д. С. и наследници на С. С., като обща засегнатата площ е 21 кв. м.; 10135.2552.2409, със собственик Р. А., общо засегната площ от 1 кв. м. и 10135.2552.2408 със собственик Р. С., със засегната площ от 6 кв. м. като ширината от 3. 50 кв. м. се отчита от съществуващия електрически стълб. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че нормата на чл. 190, ал. 3 ЗУТ забранява засягането на сгради и постройки, но не и на огради, за които се твърди, че ще бъдат засегнати – жив плет. Излага съображения, позовавайки се на заключението на вещото лице, че временния път попада изцяло в обхвата на уличната регулация и не засяга законни строежи и насаждения като също така няма да наруши и здравината на жилищната сграда в ПИ № 2413, тъй като в този участък съществуващият път е на нивото на сградата. Приема, че при реализация на трасето на временния път в района на исканото уширение за ПИ 2413 ще е необходимо укрепване с подпорни стени с височина 2 м. на места, което ще оскъпи изграждането на пътя, но това ще е необходимо и при изграждането на новата улица предвидена по ПУП, като в случая укрепването ще послужи впоследствие и за новата улица. На база заключението на вещото лице прави извод, че това е най-икономичния вариант, породи което приема, че заповедта е законосъобразна. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Безспорно по делото е, че до ПИ 101135.2552.2397 (УПИ II-2397, кв. 226 по ПУП-ПРЗ на ж. к. "Изгрев") има път с ширина около 3-3. 30 м. (ПИ 10135.2552.2395), който се стеснява пред лицето на ПИ 2408 от съществуващ ел. стълб. Обжалваната заповед № 3311/13.09.2018 г. на зам. кмета на Община Варна е издадена на основание чл. 190, ал. 1, ал. 2 във връзка с ал. 6 от ЗУТ. В случая обслужвания имот - УПИ II-2397 е урегулиран и има достъп до улица и в момента, предвидена по влязъл в сила ПУП-ПУР, но достъпът за имота е предвиден да се осъществи по улица започваща от о. т. 60 през о. т. 1812, 1811, 1810 и 1809, т. е не по трасето на предвидения временен път. Предвижданията за улица, както и улицата, по която в момента се осъществява достъпа до обслужвания имот е с ширина 3 00 м., а временния път разширява тази улица до 3. 50 м., което се явява в противоречие с действащия ПУП. В случая съгласно чл. 190, ал. 3 ЗУТ временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. За УПИ II-2397 по действащия ПУП е предвиден друг достъп, а не по трасето на определения с оспорената заповед временен път. Хипотезата на чл. 190, ал. 1 ЗУТ, на която е издадена заповедта, визира възможността за прокарване на временен път за осигуряване достъп на урегулиран поземлен имот при положение, че има одобрен ПУП, съгласно който този имот има лице само по проектирана нова улица, преди тази улица да е открита. В случая обслужвания имот е регулиран и има предвиден достъп до улица съобразно влезлия в сила ПУР. В нарушение на чл. 35 АПК административният орган не изяснява фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неправилно в заповедта е посочено, че съгласно действащия ПУР се предвижда съществуващия път да се разшири до 6 м. Видно от приложените по делото доказателства, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза е, че действащия ПУР предвижда ширина на уличното платно от 3 м. и тротоари от двете му страни по 1. 50 м. Недопустимо е по реда на чл. 190, ал. 1 ЗУТ да се променя действащия ПУР, като се променят неговите параметри. В случая ПУР е влязъл в сила, поради което следва да се приеме, че същият е в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, съгласно който предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите. Освен това по делото е установено, че електрическият стълб, находящ се в улицата, както и съществуващата граница на ПИ 10135.2552.2408 не съвпадат по местоположение с отразеното в графичната част на заповедта, поради което от този имот ще бъде отнета по-голяма площ от посочената в заповедта. Следователно оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, а изводът на съда в обратния смисъл е незаконосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбите срещу оспорената заповед да се уважат. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община Варна да заплати на Р. Г., И. А., Л. С., Р. А. и Р. С. по 70 лв. на всяка от тях, представляващи заплатени държавни такси в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,