Решение № 3216 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14089/2012 г.

Решение № 3216 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14089/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна на жалба на "Български фонд за земеделска земя" АДСИЦ, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Индустриална зона Орион", ул. "3020", № 34, представлявано от изпълнителния директор Валентин Терзийски, против решение № 9189 от 26.06.2012 г., постановено по адм. д. № 16493/2011 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с искане за отмяна, като неправилно - поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - основания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. В касационната жалба се твърди, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 168, ал. 2 АПК, както и че неправилно е приел, че срокът по чл. 11, ал. 2 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел /ЗДСИЦ/ е инструктивен. Според касатора след изтичането на срока комисията не е разполагала с материална компетентност да се произнася по молбата, с оглед на което решението на КФН е нищожно. Излагат се доводи, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност, заедно с всички доказателства изложените от касатора възражения за незаконосъобразност на акта. Неправилно съдебният състав е оставил без уважение възражението, че обжалваният акт е издаден при неспазване на установената от закона форма - липса на мотиви, тъй като същите са много общи, неясни и неразбираеми. Неправилен е изводът на тричленния състав, че решението не е постановено в противоречие с материалноправни разпоредби. Според касатора неправилно е възприето, че учредителните дружества могат да окажат "значително влияние" по отношение на емитента, както и че с дейността или влиянието на тези дружества върху вземането на решение може да се застраши сигурността на инвестициите. Излага съображения, че неправилно е разтълкувано понятието "значително влияние". Твърди се също така, че не са налице и предпоставките по чл. 11, ал. 3, т. 5 ЗДСИЦ, КФН не е посочила кои други изисквания на закона не са спазени. С решението на комисията е нарушена и целта на закона. Иска се отмяна на решението на тричленния състав, отмяна на решението на КФН и връщане на преписката на комисията със задължителни указания за издаване на искания лиценз и за потвърждаване на проспекта. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора, поддържа така депозираната касационна жалба на изложените в нея съображения. Претендира разноски. Ответникът - Комисията за финансов надзор, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Представя писмени бележки. Ответникът - "Управляващо дружество Общинска банка Асет Мениджмънт" ЕАД, чрез процесуален представител в съдебно заседание, изразява становище за основателност на жалбата и неправилност на обжалваното решение. Според него неправилно КФН се е позовал на нарушение на чл. 49 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране /ЗДКИСДПКИ/, като основанието за отказ е по чл. 11, ал. 3, т. 2 ЗДСИЦ и в цитираната разпоредба няма препратка към чл. 49 ЗДКИСДПКИ. Неправилно органът и съдът въобще са коментирали понятието "значително влияние", тъй като в чл. 11, ал. 3, т. 2 ЗДСИЦ въобще не се говори за "значително влияние", а за влияние върху вземането на решение. Не е налице и второто основание за отказ, визирано в чл. 11, ал. 3, т. 5 ЗДСИЦ. Според ответника изискването на закона обслужващите дружества да притежават необходимия ресурс и капацитет се отнася за дейността на дружеството и следва да е налице едва след издаване на лиценза, а не преди това. Останалите ответници - "Елана фонд Мениджмънт" АД, "Елана високодоходен фонд" АД, не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав - втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите от касатора съображения не опровергават изводите от фактическо и правно естество, направени от състава на първоинстанционния съд. С обжалваното решение № 9189 от 26.06.2012 г., постановено по адм. д. № 16493/2011 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение е отхвърлена жалбата на Български фонд за земеделска земя" АДСИЦ, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Индустриална зона Орион", ул. 3020, № 34, представлявано от изпълнителния директор Валентин Терзийски, против решение № 704-ДСИЦ от 24.11.2011 г., постановено от Комисията за финансов надзор, с което на основание чл. 13, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗКФН, във вр. с чл. 11, ал. 3, т. 2 и 5 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ) е отказано издаването на лиценз за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими имотни на "Български фонд за земеделска земя АДСИЦ (в процес на учредявяне) и е отказано да бъде потвърден проспект за публично предлагане на 150 000 броя обикновени, безналични, поименни, свободнопрехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка, издадени от "Български фонд за земеделска земя" АДСИЦ в резултат на първоначално увеличение на капитала на дружеството. За да постанови обжалвания резултат тричленният състав на ВАС е приел за установени следните фактически обстоятелства: Настоящият касатор е сезирал КФН със заявление вх. № РГ-05-1543-1 от 14.07.2011 г., с приложени документи по чл. 11, ал. 1, т. 1 до 5 от ЗДСИЦ и чл. 39 до 43 от Наредба № 11 от 3.12.2003 г. на КФН за лицензиите за извършване на дейност като регулиран пазар, за организиране на многостранна система за търговия, за извършване на дейност като инвестиционен посредник, инвестиционно дружество, управляващо дружество и дружество (Наредба № 11). В заявлението се съдържа искане за издаване на лиценз за извършване на дейност като акционерно дружество със специална инвестиционна цел и за потвърждаване на проспект за първоначално увеличение на капитала на дружеството. Не се спори, че заявлението е подадено в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗДСИЦ. След преценка на представените към искането проспект и документи, на жалбоподателя е изпратено писмо от заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" - изх. № РГ-05 1563-1 от 18.08.2011 г., в което подробно са посочени констатираните в проспекта и документите към заявлението непълноти и несъответствия с изискванията на ЗППЦК, ЗДСИЦ и Регламент (ЕО) № 809/2004 на Комисията от 29.04.2004 г., относно прилагането на Директива 2003/71/ЕО на ЕП и на Съвета по отношение на информацията, съдържаща се в проспектите, както и формата, включването чрез препратка и публикуването на подобни проспекти и разпространяването на реклами (Регламент № 809/2004). На дружеството е даден едномесечен срок за отстраняването им. В определения срок, с писмо от 16.09.2011 г., дружеството е представило коригиран проспект, устав и допълнителни документи. Видно от писмо изх. № РГ-05-1543-1 от 3.10.2011 г., КФН на свое заседание на 30.09.2011 г., отразено в протокол № 49 е разгледала заявлението и е взела решение, да се даде едномесечен срок за отстраняване на несъответствия и за представяне на допълнителни сведения и документи, които са указани на заявителя с писмо от 3.10.2011 г. С писмо от 9.11.2011 г., жалбоподателят е представил изисканите документи, а допълнително с ново писмо от 11.11.2011 г. е представил и допълнителни такива. Обсъждайки всички данни, след излагане на подробни мотиви КФН е постановила решение № 704-ДСИЦ от 24.11.2011 г., постановено от Комисията за финансов надзор, с което на основание чл. 13, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗКФН, във вр. с чл. 11, ал. 3, т. 2 и 5 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ) е отказано издаването на лиценз за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими имотни на "Български фонд за земеделска земя АДСИЦ (в процес на учредявяне) и е отказано да бъде потвърден проспект за публично предлагане на 150 000 броя обикновени, безналични, поименни, свободнопрехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка, издадени от "Български фонд за земеделска земя" АДСИЦ в резултат на първоначално увеличение на капитала на дружеството. При така установените факти и след като е обсъдил всички възражения и доводи, направени от страните, съдът е приел, че обжалванато решение е законосъобразно, постановено е от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, спазена е установената от закона форма, правилно е приложен материалния закон, съобразено е с целта на закона, при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът е отхвърлил като неоснователни всички доводи на жалбоподателя, след като е изложил подробни и аргументирани съображения защо не ги приема и защо ги намира за неоснователни. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Обжалваният съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Неоснователно е възражението на касатора, че оспорваното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила и по-точно на чл. 168, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 168 АПК съдът при постановяване на решението проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания, по чл. 146 АПК. Видно от Решение № 9189/26.06.2012 г., това е направено въз основа на представените от страните доказателства и мотиви. Съдът е извършил необходимата проверка в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 2 АПК. Разгледал е и аргументите на жалбоподателя за нарушаване на административнопроизводствените правила при издаване на Решение № 704-ДСИЦ от 24.11.2011 г. на КФН, изразяващи се в неспазване на срока по чл. 11, ал. 2 от ЗДСИЦ и изискването на допълнителни сведения и документи. По отношение на твърдението, че комисията не се е произнесла с изричен акт в указания в закона срок (чл. 11, ал. 2 ЗДСИЦ), поради което е налице мълчалив отказ и като резултат (според твърдението на жалбоподателя), издаденият впоследствие изричен отказ е нищожен, съдът правилно е преценил, че този срок е инструктивен, както и че неспазването на срока не води до незаконосъобразност на постановения по- късно изричен отказ и че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗДСИЦ, КФН издава лиценз и потвърждава проспект в срок до един месец от получаване на заявлението, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи - до 14 дни от получаването им, като комисията може еднократно да изиска отстраняване на нередовности и представяне на допълнителна информация. Съдът правилно е констатирал че непроизнасянето в срок на компетентния орган е мълчалив отказ, който подлежи на обжалване на самостоятелно основание. Наличието на такъв мълчалив отказ не представлява порок на последвалия изричен акт и съответно не следва да се третира като съществено нарушение на административно-производствените правила. Изтичането на срока по чл. 11, ал. 2 от закона не отнема компетентността на комисията да се произнесе по заявлението след този срок и следователно не може да доведе до нищожност на последвалия отказ, в каквато насока са твърденията на касатора. Съдът е обсъдил и коментирал подробно и довода на жалбоподателя за неспазване на законоустановената форма при издаването на решението на КФН и след като е приел че е неоснователен го е отхвърлил. Този извод на тричленния състав е правилен. Според жалбоподателя липсва точна и ясна мотивировка защо КФН е счела, че са налице предпоставките на чл. 11, ал. 3, т. 2 и т. 5 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ), а вместо това основанията, които се изтъкват за направения отказ са обективирани в правни норми, различни от чл. 11, ал. 3, т. 2 и т. 5 от ЗДСИЦ. Твърденията за общи неясни и неразбираеми мотиви, които не отговарят на фактическата обстановка и твърдението на жалбоподателя че в решението на КФН основанията за отказ са обективирани в правни норми, различни от чл. 11, ал. 3, т. 2 и т. 5 от ЗДСИЦ, правилно не са възприети от съда за основателни. Следва да се има предвид характера на разпоредбите на чл. 11, ал. 3, т. 2 и т. 5 от ЗДСИЦ. Тези основания за отказ да се издаде лиценз на дружество със специална инвестиционна цел не са конкретни, като други основания от същия чл. и алинея, като например тези по т. 3 и 4 - дружеството не отговаря на изискването за минимален капитал или членовете на съвета на директорите на дружеството не отговарят на изискванията в закона. Дори при позоваване на такива конкретни основания, като тези по т. 3 и 4 от ал. 3 на чл. 11 от ЗДСИЦ, КФН като компетентен орган в чиито правомощия е вземането на решение да издаде или откаже издаването на лиценз, пак трябва да се позове на "правни норми, различни от чл. 11, ал. 3, т. 2 и т. 5 от ЗДСИЦ", а именно - нормите които уреждат изискването за минимален капитал, или изискванията към членовете на съвета на директорите. Законовите основания за отказ, на които се позовава в решението си КФН са пределно общи - например това по т. 2 от чл. 11, ал. 3 от ЗДСИЦ - лицата с "квалифицирано участие" (тези притежаващи пряко или чрез свързани лица над 5 на сто от акциите с право на глас, с дейността си или с влиянието си върху вземането на решение) могат да навредят на сигурността на инвестициите. Неизбежно при мотивирането на това основание на компетентния орган му се налага да направи общ анализ на фактите, включително и да се позовава на други правни норми, неспазването на които може да доведе до резултата посочен в чл. 11, ал. 3, т. 2 ЗДСИЦ - навреждане на сигурността на инвестициите. В конкретния случай КФН е преценила, че именно с оглед неспазването на нормата на чл. 49 ЗДКИСДПКИ, би могъл да настъпи предвидения в чл. 11, ал. 3, т. 2 ЗДСИЦ резултат - да се създаде възможност за увреждане на сигурността на инвестициите. Ето защо в мотивите си органът се е позовал на нарушението на тази норма, след като е посочил какво е отношението и спрямо приложението на чл. 11, ал. 3, т. 2 ЗДСИЦ. Правилно съдът е констатирал, че издаденият индивидуален административен акт е мотивиран и че много точно в мотивите на Решение № 704-ДСИЦ на КФН е посочено, както нарушаване на забраната за упражняване на значително влияние от страна на акционери на АДСИЦ, които имат и специално качество на договорни фондове по реда на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ) и връзката на тази забрана с възможността за настъпване на увреждане на сигурността на инвестициите по чл. 11, ал. 3, т. 2 ЗДСИЦ, така и по отношение на кои лица не може да се приеме установяване на ресурс и организация за пълноценно изпълнение на договорните задължения на обслужващите дружества към АДСИЦ "Български фонд за земеделска земя". Неоснователно е твърдението в жалбата, че мотивите са общи, неясни и неразбираеми, както и че съдържат теоретични разсъждения и аргументи. Неминуемо при тълкуване на правни норми се налага и очертаване на общотеоретичната рамка на разглежданите правни отношения. Не може да се приеме, че посоченото е порок, тъй като общият правен анализ е последван и от подвеждане на конкретните факти и правоотношение към приложимите норми на специалния закон. Всички елементи от фактическите състави на чл. 11, ал. 3, т. 2 и т. 5 от ЗДСИЦ са обсъдени. Поначало в нормата са употребени по общи правни понятия - "контрол", "влияние", "сигурност на инвестициите", "застрашаване на интересите на инвеститорите" за изясняване на които следва да бъдат съобразени и изискванията на другите цитирани специални норми, както и понятията да бъдат тълкувани. Подобно тълкуване дава пълнота на мотивите и не може да се приеме, че ги прави "неразбрани". Видно от съдебното решение, съдът подробно е разгледал и мотивирано е оборил твърдението на жалбоподателя за противоречие на решението на КФН с материалния закон поради неправилно приложение на чл. 11, ал. 3, т. 2 и 5 от ЗДСИЦ. В аргументите в жалбата, използвани за доказване на противоречие на процесното решение с материалноправни разпоредби, неправилно се интерпретират мотивите на КФН за използване на основанието по чл. 11, ал. 3, т. 2 от ЗДСИЦ в процесното решение. Никъде в Решение № 704-ДСИЦ КФН не е изложила мотив, че "акционерите - учредители на "Български фонд за земеделска земя" АДСИЦ могат да упражняват "значително влияние" над дружеството и така да навредят на сигурността на инвестициите". Навсякъде в решението на КФН резултатът в основанието по чл. 11, ал. 3, т. 2 от ЗДСИЦ - "могат да навредят на сигурността на инвестициите" се обосновава не с факта, че акционерите - договорни фондове имат значително влияние върху "Български фонд за земеделска земя" АДСИЦ, а с факта, че притежавайки такова значително влияние, те не спазват законова разпоредба (тази на чл. 49 от ЗДКИСДПКИ). Фактът на нарушаване на разпоредбата на чл. 49 ЗДКИСДПКИ дава основание на надзорния орган да наложи на акционерите учредители освен санкция и принудителна административна мярка да бъдат предприети определени действия - например да се освободят от инвестицията, при която е налице "значително влияние" върху емитента ("Български фонд за земеделска земя" АДСИЦ), което неминуемо оказва влияние или ще окаже влияние върху "сигурността на инвестициите на АДСИЦ. В документите не са предвидени мерки, които да гарантират за в бъдеще спазването на чл. 49 от ЗДКИСДПКИ, поради което надзорният орган е приел, че след като не са предприети мерки за преодоляване на нарушението на нормата, то това налага извода, че е налице възможност понастоящем и за в бъдеще, да бъдат застрашени сигурността на инвестициите и интересите на инвеститорите. Самото дружество заявител също не е предприело действия по отстраняване на констатирания от надзорния орган проблем с нарушаването на законова разпоредба. Относно факта на нарушаване на разпоредбата на чл. 49 от ЗДКИСДПКИ и тълкуването на понятието "значително влияние", не може да бъде споделено виждането на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон при тълкуването на това понятие от КФН. Действително в закона липсва на легална дефиниция на понятието "значително влияние". Съгласно чл. 175, ал. 2 (отм.) от ЗППЦК, в приложимата към момента на подаване на заявлението редакция от ДВ, бр. 86/2006 г., преди отмяната с ДВ, бр. 77/4.10.2011 г., инвестиционното дружество не може да придобива участие в акциите с право на глас на един емитент, което да позволи на инвестиционното дружество, на членовете на неговите управителни или контролни органи, на управляващото дружество или на членовете на неговите управителни или контролни органи заедно или поотделно да упражняват значително влияние върху емитента. След отмяната на текста с ДВ, бр. 77/2011 г., във връзка с приемането на ЗДКИСДПКИ, забраната е пренесена в разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ, съгласно която управляващо дружество, действащо за сметка на всички управлявани от него колективни инвестиционни схеми или други предприятия за колективно инвестиране, не може да придобива акции с право на глас, които биха му позволили да упражнява значително влияние върху управлението на емитент, като нормата е действаща към момента на издаване на оспорения акт и правилно е приета за приложима на основание § 2 от ЗДСИЦ. Правилно КФН и тричленният състав са приели, че липсата на легална дефиниция на "значително влияние" не може да попречи на конкретната преценка, дължима от регулаторния орган, за наличие на забраненото влияние. В случая същото е преценено както към настоящия момент, така и относно възможността за нарушаване на законовата забраната и в бъдеще, поради липсата на предвидени съответни мерки и механизми за недопускане на нарушението. Освен това, КФН е обсъдила и наличието на значително влияние и от гледна точка на дефинициите на МСС-24 - оповестяване на свързани лица и МСС-31 - дялове в съвместни предприятия, като е съобразила изводите си с въведените в тези стандарти, "определения". Двете дефиниции са сходни, като значителното влияние е определено като правомощието за участие в решения, свързани с финансовата и оперативна политика и политиката на предприятието, но не и контрол върху тези политики. Съответно е дефинирано и понятието контрол - правомощието да се направлява финансовата политика и политиката на предприятието, така че да се получи изгода от дейността му. В МСС-24 е добавено, че значително влияние може да се постигне, чрез дялово участие, устав или договор. В тази връзка, КФН е приела, че и от гледна точка на тези дефиниции е налице нарушение на чл. 49, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ, тъй като е налице правомощие за вземане на посочените стратегически решения, т. е. такова акционерно участие в капитала на дружеството, което с оглед предвидените мнозинства при вземане на решения, може в някои случаи да окаже значимо влияние върху възможността подобни решения да бъдат гласувани. Посоченото несъмнено се обхваща от забраната, поради което възражението, че КФН не се е съобразила с цитираните легални дефиниции не отговаря на истината. В случая не става дума само за участието в капитала, както се твърди в жалбата, а за възможността от страна на колективните инвестиционни схеми, каквито са учредителите, да се окаже влияние върху емитента. Неоснователно е и възражението в жалбата, че не е налице нарушение, тъй като финансовата и оперативна политика се провежда изцяло и единствено от Съвета на директорите /СД/ на "Български фонд за земеделска земя" АДСИЦ, който няма връзка и е напълно независим от УД или от техните управителни органи. В случая релевантно е влиянието, което УД - учредители, чрез съответните договорни фондове, могат да имат върху емитента като акционери, тъй като стратегическите решения се вземат от Общото събрание на акционерите, а не от СД. Именно в тази връзка КФН е изградила изводи си за възможност за намеси при вземане на решения, с оглед предвидените в устава мнозинства при вземането им, в зависимост от представения на общото събрание брой акции, които изводи са съобразени със закона. Изводите на КФН не са в противоречие с Мотивите към ЗДСИЦ, приложени към жалбата. В решението са обсъдени възможните хипотези за нарушаване на интересите на миноритарните акционери. След преценка на аргументите, изложени в Решението на КФН и тълкуване на законовите норми и дефинициите в МСС-24 и 31, съдът правилно е констатирал, че не следва да се преценя само участие в капитала, а всяка възможност за оказване на значително влияние върху емитента и е отхвърлил твърденията на жалбоподателя за неправилно прилагане на основанията по чл. 11 от ЗДСИЦ. В Решение № 704-ДСИЦ КФН е посочила последователни и логични аргументи за наличието на "значително влияние" от страна на колективните инвестиционни схеми - учредители върху емитента Български фонд за земеделска земя" АДСИЦ. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че в процесния индивидуален административен акт не е посочено кои разпоредби на закона не са спазени във връзка с позоваването на чл. 11, ал. 3, т. 5 от ЗДСИЦ. В т. II от решението, в която се разглежда заявлението и представените към него документи от фактическа и правна страна, в подточка 2, изрично се коментира, че заявителят не е представил поисканите от надзорния орган документи, удостоверяващи притежаваните от служителите в обслужващите дружества професионални квалификации, необходими с оглед обезпечаване обслужването на "Български фонд за земеделска земя" АДСИЦ. В мотивите към решението на КФН отново се посочва като основание да се приложи чл. 11, ал. 3, т. 5 от ЗДСИЦ непредоставянето на документи удостоверяващи необходимата организация и ресурс на обслужващите дружества, съгласно чл. 18 от ЗДСИЦ. Липсата на доказателства, че обслужващите дружества разполагат с необходимата организация и ресурс да обслужват дейността на "Български фонд за земеделска земя" АДСИЦ представлява неспазване на изисквания на закона - чл. 18 от същия. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДСИЦ, дружеството със специална инвестиционна цел не може да осъществява пряко дейностите по експлоатация и поддръжка на придобитите недвижими имоти или събиране на придобитите вземания. Ето защо, съгласно ал. 2, дружеството възлага на едно или повече търговски дружества, разполагащи с необходимите организация и ресурси (обслужващо дружество) обслужването и поддържането на недвижимите имоти, извършването на строежи и подобрения, съответно обслужването на придобитите вземания, воденето и съхраняването на счетоводна и друга отчетност и кореспонденция, както и извършването на други необходими дейности. Поради това следва да бъде установено наличието на организация и ресурси за обслужващите дружества, за извършване на посочения широк кръг дейности. В случая, както се установява от доказателствата по делото, заявителят като обслужващи е посочил дружествата "Българска Мениджмънт Компания" ООД и "Български Агро Мениджмънт" ЕАД, съответно за същите, съгласно чл. 39, т. 10 от Наредба № 11, е следвало да представи доказателства за необходимите организация и ресурси на осъществяване на дейността по чл. 18, ал. 2 от ЗДСИЦ. Видно от удостоверенията за актуално състояние, предметът на дейност на двете дружества включва кръга от дейности по чл. 18, ал. 2. Съдружници в "Българска мениджмънт компания" ООД са Марин Иванов Лазаров и Александър Петров Личев, като първият е и управител на дружеството. Същото има три отдела - "Покупка и управление на земеделска земя", ръководен от Валентин Бранчевски, като е посочено, че в този отдел ще бъде привлечен като служител и Венцислав Панов, отдел "Административно-правен" ръководен от Валерия Миланова и отдел "Финансово-счетоводен", ръководен от Анелия Пашалийска. С посочените лица се изчерпва персоналния състав на служителите. Дружеството "Български Агро Менъджмънт" ЕАД е с едноличен собственик на капитала дружеството - заявител, като се управлява от Съвет на директорите, съставен от Марин Иванов Лазаров, Александър Петров Личев и Силвия Тенчева Габровска. В първоначално депозираните проспект, резюме и сведения по чл. 39, т. 10 от Наредба № 11 е посочено, че това дружество все още няма структура и единствените лица, които работят за него са посочените членове на СД. След указанията на КФН, дадени с писмото от 18.08.2011 г. за непълноти в заявлението, по т. 13 - 13.1 е 13.2 и VI, относими и за данните за двете дружества, заявителят е представил допълнителни сведения, от който става ясно, че в "Български Агро Менъджмънт" ЕАД са привлечени служители - Камелия Шушкова - трудов договор и Валентин Бранчевски - граждански договор - консултант. Относно така посочените лица, въпреки указанията на КФН за представяне на доказателства за квалификация и опит, са представени доказателства за образование само за Силвия Габровска - диплома от УНСС за висше образование, степен бакалавър, професионална квалификация - икономист, специалност - маркетинг, за Валентин Бранчевски - диплома за висше образование от Тракийски университет - Стара Загора - зооинженерство, за Валерия Миланова - диплом за завършено висше образование - специалност право от СУ "Св. Климент Охридски" и за Александър Личев - диплом за висше икономическо образование от ВИИ "К. Маркс", специалност - икономист по организация на промишленото производство. За останалите лица не са представени никакви доказателства за квалификация. От друга страна за Анелия Пашалийска и Камелия Шушкова не са представени доказателства за трудов стаж и опит - трудови книжки или други документи. Данни се съдържат само в автобиографичните справки за лицата, но правилно при липсата на годни доказателства за квалификация, както и наличие на доказателства за образование извън предмета на дейността, КФН е приела неустановяване на квалификация и опит, и с оглед останалите данни - липса на яснота в представените трудови договори, е приета липса на необходимата организация и ресурс за извършване на дейността по обслужване дейността на заявителя. Изводите са обосновани с оглед представените доказателства, както и са съобразени с чл. 11, ал. 3, т. 5 от ЗДСИЦ. Неоснователно е възражението в жалбата, че КФН не е посочила конкретно, кои точно други изисквания на закона са нарушени - основанието по чл. 11, ал. 3, т. 5, предл. първо от ЗДСИЦ. Напротив, неизпълнението точно е квалифицирано като такова по чл. 18 ЗДСИЦ, както са цитирани и изискванията на Наредба № 11. Нарушението не е свързано с второто предложение в чл. 11, ал. 3, т. 5, в който смисъла възражението в жалбата е неточно. Не може да бъде прието и твърдението на жалбоподателя, че при издаването на процесното решението КФН действа при условията на обвързана компетентност. Административният орган има право да преценява доказателствата които следва да бъдат представени, за да се издаде лиценз. Това не предполага проверка само за наличие или липса на документи, а преценка по същество за годност на дружеството да извършва дейност в съответствие със законовите норми. Не е налице и нарушение на чл. 6 АПК. Както и в самата жалба е посочено, начинът да бъде осъществена целта на закона, посочена в чл. 2 е спазването на неговите изисквания. В случая са установени нарушение на тези изисквания, поради което издадения административен акт е изцяло съобразен със целта на ЗДСИЦ. Неоснователно е и възражението на процесуалния представител на ответника "Управляващо дружество Общинска банка Асет Мениджмънт" ЕАД, че в конкретния случай понятието "значително влияние" е неотносимо към разпоредбата на чл. 11, ал. 3, т. 2 ЗДСИЦ. В решението на КФН е посочена връзката между понятието "значително влияние" и резултата по чл. 11, ал. 3, т. 2 ЗДСИЦ - "възможност да се навреди на сигурността на инвестициите" Резултатът в основанието по чл. 11, ал. 3, т. 2 от ЗДСИЦ - се обосновава с факта че притежавайки такова значително влияние върху "Български фонд за земеделска земя" АДСИЦ, акционерите - договорни фондове, не спазват законова разпоредба (тази на чл. 49 от ЗДКИСДПКИ). Фактът на нарушаване на разпоредбата на чл. 49 ЗДКИСДПКИ дава основание на надзорния орган да наложи на акционерите учредители освен санкция и принудителна административна мярка да бъдат предприети определени действия - например да се освободят от инвестицията, при която е налице "значително влияние" върху емитента ("Български фонд за земеделска земя" АДСИЦ), което неминуемо оказва влияние или ще окаже влияние върху "сигурността на инвестициите на АДСИЦ. Не може да се приеме и твърдението на същия ответник, че изискването на чл. 18 ЗДСИЦ обслужващите дружества да разполагат с необходимите организация и ресурс не следва да е налице към момента на издаване на лиценза, а едва след издаване на лиценза, т. е. че не може да служи като основание за отказ. Както бе отбелязано по-горе дружеството със специална инвестиционна цел не може да осъществява пряко дейностите по експлоатация и поддръжка на придобитите недвижими имоти или събиране на придобитите вземания. Именно затова то възлага да едно или повече търговски дружества, разполагащи с необходимите организация и ресурс /обслужващо дружество/ обслужването и поддържането на недвижимите имоти, извършването на строежи и подобрения, съответно обслужването на придобитите вземания, воденето и съхраняването на счетоводна и друга отчетност и кореспонденция, както и извършването на други необходими дейности. Ето защо преди да бъде издаден необходимият лиценз, надзорният орган следва да установи дали посочените обслужващи дружества биха се справили с възложените дейности от страна на дружеството със специална инвестиционна цел. Ако обслужващите дружества не разполагат с необходимите организация и ресурс, същите не биха могли да изпълняват в пълен обем дейностите по чл. 18, ал. 2 ЗДСИЦ. Поради тази именно причина наличието на организация и ресурси на обслужващите дружества, за извършване на посочения широк кръг дейности следва да се установи преди получаване на лиценза като недоказването на необходимата организация и ресурс може да послужи като основание за отказ на комисията за издаване на лиценз. Изложените по-горе съображения налагат извод за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,