Решение № 6469 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3513/2010 г.

Решение № 6469 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3513/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Андонов Андонов от гр. София, против Решение № 11961/14.10.2009 г. по адм. д. № 8832/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон - чл. 245, т. 1 от ЗМВР и чл. 270, ал. 1 от ППЗМВР. Конкретните твърдения са, че съдът не е преценил, че обжалваната заповед не е издадена от министъра на вътрешните работи, като компетентен орган по чл. 246, т. 1 от ЗМВР и, че препис от същата не му е била връчена, което е в нарушение на чл. 270, ал. 1 от ППЗМВР. По тези съображения прави искане да се отмени решението на тричленния състав на ВАС и вместо него се постанови решение по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна заповедта на министъра на вътрешните работи. Министъра на вътрешните работи в съдебно заседание чрез процесуалният си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея съображения. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображенията изложени в нея. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество на изложените в нея касационни основания е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 8832/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Стоян Андонов Андонов, от София, срещу Заповед № К-3297/12. 05. 2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като разузнавач I степен в Дирекция " Противодействие на организираната и тежката престъпност" при Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР, при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване. С жалбата се е оспорвала законосъобразната на заповедта. Твърдяло се е, че е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 8 от АПК, че в нарушение на чл. 246, т. 1 от ЗМВР същата не е подписана от министъра на вътрешните работи, сочен като издател на заповедта както и това, че че липсва мотивирано предложение от компетентния орган по чл. 268а ППЗМВР до органа по назначаването. С решението предмет на касационната жалба тричленния състав не е възприел сочените в жалбата доводи за незаконосъобразност на заповедта на министъра на вътрешните работи.. Приел е, че същата е издадена от компетентния за това орган - министъра на вътрешните работи, при спазване на изискванията по чл. 268 и чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР - по инициатива на органа по назначаването и при наличието на предложение от органа по чл. 268а, ал. 1 от ППЗМВР - директорът на Дирекция "Противодействие на организираната и тежка престъпност" при Главна дирекция "Криминална полиция". Счел е, че са налице и материалноправните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, във връзка с чл. 69, ал. 2 от КСО - при наличието на общ осигурителен стаж от 25 години, 4 месеца и 21 дни, от които 21 години, 10 месеца и 1 ден осигурителен стаж, прослужени на офицерска длъжност за държавен служител в МВР. Въз основа на това е извел извод за неоснователност на жалбата и я отхвърлил като такава. Решението на тричленния състав е правилно и обосновано. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Неоснователен е довода, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, в случая министъра на вътрешните работи. Според чл. 246, т. 1 от ЗМВР, заповедите за прекратяване на служебното правоотношение за стажантите и за държавните служители от категориите А, Б, В и Г, какъвто е настоящия случай, се издава от министъра на вътрешните работи. Заповедта е издадена от министъра на вътрешните работи. Жалбоподателя и в производството пред тричленния състав е правил този довод като е излагал съображения, че към преписката е приложено ксероксно копие на заповедта, в което няма положен подпис от министъра на вътрешните работи а за министър на вътрешните работи е отразено само "/п/ Михаил Миков". По повод това негово твърдение с писмо от 29. 09. 2009 г. на МВР до ВАС е приложена обжалваната заповед, от която е видно, че тя е подписана лично от министъра на вътрешните работи, в случая министър Миков, При това положение довода на касатора, че заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е издадена от некомпетентен орган е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Неоснователен е и втория касационен довод за неправилност на обжалваното решение - че същото е постановено при допуснато нарушение на чл. 270, ал. 1 от ППЗМВР, т. е. без да е връчен препис от заповедта на жалбоподателя. По-конкретно довода в тази насока е, че не му е връчен препис от оригиналната заповед с положен върху нея подпис на министъра на вътрешните работи. На л. 6 от делото е приложено копие от процесната заповед. Върху нея изрично и саморъчно е отразено, че препис от заповедта, в случая екземпляр № 6 е връчен на жалбоподателя. Дали е връчено на жалбоподателя надлежно заверено копие от заповедта на министъра на вътрешните работи или копие от същата с положен върху нея подпис на министъра е без правно значение. Това има значение единствено при оспорване автентичността на акта, каквито доводи в случая не са правени. Нормата на чл. 270, ал. 1 от ППЗМВР въвежда единствено задължение за връчване на заповедта срещу подпис на държавния служител с отбелязване датата на връчването. В случая тези изисквания са спазени, поради което не е допуснато твърдяното от касатора нарушение. С оглед изложеното, Върховния административен съд намира, че изложените касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Не са налице твърдяните основания за отмяната на обжалваното решение и същото като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - петчленен състав