Решение № 10868 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7421/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. С. Д., чрез адв. Ангелов като процесуален представител, срещу решение 7947 от 07.03.2025 г., постановено по адм. дело 7566/2024 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът прави искане за отмяната му, а евентуално за връщане на делото за ново разглеждане, както и за присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрк. Ташева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Т. С. Д. срещу заповед САГ24-РА52-24 от 31.05.2024 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 21, ал. 3 АПК, § 16, ал. 1 ПР ЗУТ във вр. с чл.145, ал. 1, т. 1 ЗУТ се отказва издаването на удостоверение за търпимост на строеж еднофамилна жилищна сграда със застроена площ (ЗП) от 134,70 кв. м с идентификатор по КККР 68134.1604.3490.1, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.1604.3490, попадащ в УПИ ІІ-1506, кв. 3, м. Дървеница, по плана на гр. София, район Студентски. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за постановяването й, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Въз основа на посочения в оспорената заповед и възприет от съда период на строителство преди 1986 г., обосновава извод, че търпимостта на строежа подлежи на преценка съгласно условията на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Подробно обсъжда неоспореното заключение на назначената съдебно-техническата експертиза (СТЕ), което установява предвижданията на общите и подробните устройствени планове, действали през различни периоди за имота, в който се намира процесната сграда. Анализира законовите разпоредби, регламентиращи строителните правила и нормативи по време на строежа и към настоящия момент. Стига до заключение, че в случая са налице част от предпоставките за приложимост на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ - строежът да е извършен без строителни книжа и същият да е изграден преди 7.04.1987 г., но не са налице останалите кумулативни условия, очертани от съдържанието на правната норма, поради което отказът на административния орган да издаде удостоверение за търпим строеж е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на съдебно-техническата експертиза. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неизвършване на пълна проверка от съда на фактическата обстановка и по-конкретно - неизискване на всички материали по преписката и липса на произнасяне по доказателственото искане на жалбоподателя да представи съгласие от съседи за намаленото отстояние на сградата от регулационната граница на УПИ II. Твърденията на касатора не се подкрепят от наличните по делото данни. С писмо изх. САГ24-УТ00-1-(7)/ 30.07.2024 г. на Столична община, Направление Архитектура и градоустройство до Административен съд София град е изпратена подадената жалба срещу процесната заповед заедно с административната преписка по нейното издаване. С определение 16956 от 16.09.2024 г. съдът разпределя правилно доказателствената тежест между страните в съответствие с чл. 170, ал. 3 във вр. с ал. 2 АПК. С протоколно определение от 24.10.2024 г. допуска доказателственото искане на жалбоподателя, като му дава възможност да представи декларация-съгласие от собствениците на съседния имот относно намаленото разстояние на процесната сграда към южната му регулационна граница. Въпреки дадените указания и противно на доводите в касационната жалба такава не е представена. Неоснователно е възражението на касатора за неправилно тълкуване и прилагане на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Безспорно по делото се установява, че описаният в оспорения отказ строеж е изграден без строителни книжа. Приема се, че сградата е построена преди 1986 г. предвид представените със заявлението декларации. С оглед на така посоченото време на извършване на процесния строеж, първоинстанционният съд и административният орган правилно приемат, че преценката относно търпимостта на сградата следва да бъде съобразена с разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. За да се приеме, че е изпълнена хипотезата на цитираната норма и на даден строеж без строителни книжа да се придаде качеството "търпим строеж", следва да са налице три кумулативно дадени предпоставки, а именно: 1. Да е изграден до 7 април 1987 г.; 2. Да е допустим съгласно подробен градоустройствен план, действал към момента на извършване на строежа или сега действащия план; 3. Да е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно сега действащите такива според ЗУТ. В случая съдът законосъобразно преценява, че част от изброените кумулативни предпоставки не са осъществени. Според приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза по време на строителството на процесната сграда ПИ с идентификатор 68134.1604.3490 по КККР попада в обхвата на Общия градоустройствен план (ОГП) на гр. София от 1961 г., според изменение на който от 1982 г. имотът и сградата в него се намират в територия, отредена за Зелени площи за обществено ползване. В заключението на вещото лице се сочи също, че към 1987 г. за имота няма одобрен застроителен план. Към настоящия момент територията, в която попадат имотът и сградата, е отредена за Зона за градски паркове и градини съгласно предвижданията на общия устройствен план на Столична община, приет с решение 147 от 2006 г. и изменен с решение 960 от 2009 г. на Министерски съвет. Имот пл. 1506 е нанесен в неодобрен кадастрален план на гр. София и попада в територия с имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Със заповед от 30.11.1998 г., потвърдена с решение 85 по протокол 56 от 06.08.2003 г. на СОС е одобрен застроителен, регулационен и кадастрален план на [населено място], като западната част на имот пл. 1506 попада в обхвата на плана, а източната е извън разработката. Със заповед РД-09-50-21/ 24.01.2000 г. на главния архитект на Столична община, потвърдена с решение 85 по протокол 56 от 06.08.2003 г. на СОС, за имот пл. 1506 е одобрен частичен застроителен, регулационен и кадастрален план, като е отреден УПИ ІІ-1506 в кв. 3, местност Дървеница, гр. София. Впоследствие от този имот са образувани пет нови поземлени имоти, нанесени в одобрената КККР, сред които и този с идентификатор 68134.1604.3490, в който е изпълнена процесната жилищна сграда. Застроителният план от 2000 г. предвижда петно за застрояване в имота с отреждане за билярд клуб, с площ от 126 кв. м, т. е. в него не е предвидено изграждането на жилищна сграда. При тези данни е правилен изведеният извод, че съществуващата сграда с идентификатор 68134.1604.3490.1, предмет на искането, не е била предвидена с предходен застроителен план и не съответства на предвижданията на действащия такъв, одобрен през 2000 г. При преценката на основанията за търпимост първоинстанционният съд съобразява строителните правила и нормативи, които са действали по времето на извършване на строежа и актуалните такива. Достига до законосъобразен извод, че е нарушена регламентираната с тях забрана да се строи в зелени площи, предвидени с общите градоустройствени планове и със застроителните и регулационни планове преди предназначението им да бъде променено с разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройство. Въз основа на констатацията в оспорената заповед, че сградата се намира на 2.41 м от страничната регулационна южна граница на имота, потвърдена и от представеното по делото геодезическо заснемане, съдът правилно приема, че са нарушени изискванията на чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба 5 от 1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), които предвиждат при свободно ниско жилищно застрояване сградите да са на разстояние не по-малко на 3 м от страничната граница на урегулирания поземлен имот, като това не е спазено спрямо южната странична линия. С оглед на установените нарушения е правилно заключението, че строежът е изграден в противоречие с правилата и нормите, действали по време на изграждането му, а също и съгласно ЗУТ. Поради установеното отсъствие на две от кумулативните изисквания по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ процесната сграда не може да се определи като търпим строеж. Това мотивира и крайния извод на съда за законосъобразност на постановения от главния архитект на Столична община отказ за издаване на исканото удостоверение за търпимост. Неоснователно е възражението на касатора, че обжалваното решение е постановено в противоречие с установената практика на касационната инстанция по такъв вид дела. Съдебните актове с цитираните в касационната жалба номера по посочените административни дела са с напълно различен предмет. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати такива на Столична община в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,