Решение № 83 от 25.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 14/2010 г.

Решение № 83 от 25.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 14/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 3879/2009 г. на Бургаския районен съд, отмяна на постановеното по това дело определение от 24.ХI.2009 г., с което е одобрено постигнато между прокурора и защитника на подсъдимия Л. Л. О. споразумение за решаване на делото и връщането му за ново разглеждане от същия районен съд. Посоченото в искането за възобновяване касационно основание е по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - неправилно прилагане на материалния закон с лишаването на О. от правото да управлява моторно превозно средство, каквото право той не е имал. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа искането, чиято основателност се споделя както от осъденият, така и от служебният му защитник. Върховният касационен съд установи: Производството по нохд № 3879/2009 г. на Бургаския районен съд е започнало и завършило по реда на чл. 382 НПК. Според съдържанието на внесеното споразумение, подсъдимият Л. Л. О. се е признал за виновен в това, че на 25.VI.2009 г. по ул. "Чаталджа" в гр. Б. е управлявал лек автомобил БМВ с рег. № 2* в пияно състояние, с алкохолна концентрация в кръвта си от 1.98‰ и след като два пъти преди това е бил осъждан за същото деяние с одобрени от Бургаския районен съд споразумения по нохд № 13/2009 г. и № 47/2009 г., в сила съответно от 3 и 6.II.2009 г., съставляващо престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК. За извършеното престъпление О. е приел да бъде наказан с 5 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим "в затвор от закрит тип", да заплати 100 лева глоба и да бъде лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 1 г. и 6 месеца. Одобрявайки горното споразумение с протоколно определение от 24.ХI.2009 г., съдът е приложил неправилно материалния закон-касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Неправилно е приложен чл. 343г НК с лишаването на О. от правото да управлява моторно превозно средство. В съставения му на 25.VI.2009 г. АУАН, приложен на л. 9 от досъд. разследване, е отбелязано, че О. "не представя свидетелство за правоуправление" и е "неправоспособен", а в справката от сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Бургас, приложена на л. 12-13 от досъд. разследване, е посочено, че О. "няма нито една регистрирана категория", нито "отпечатано свидетелство" за водач на МПС. Т. е. към датата на извършване на престъплението деецът не е имал право да управлява моторно превозно средство, за да бъде лишен от него, в какъвто смисъл са и разясненията по приложението на закона, дадени от ВС в т. 6, б. "а" от Пост. 1-83 г., Пл. Допуснатото нарушение на материалния закон налага възобновяване на делото, но не и отмяна на определението с връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Основание има за изменяване на определението в полза на осъдения и приложение в случая следва да намери чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК. При проверката на оспорвания съдебен акт се констатира неяснота във волята на съда относно мястото, където осъденият О. следва да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода - в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип - тъй като записаното в определението място "затвор от закрит тип" не е предвидено в чл. 41 ЗИНЗС и тази неяснота първоинстанционният съд ще следва да отстрани по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК. С оглед на дотук изложеното, ВКС в състав от трето наказателно отделение