Решение № 8707 от 18.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7855/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Б. К., срещу Решение 9408/20.06.2024 г., постановено по адм. дело 11409/2023 г. по описа на Административен съд- София- град (АССГ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му, отмяна на решението на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания за прилагане на закона. Подробни съображения в подкрепа на доводите са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът- Комисия за защита на личните данни, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба в писмено становище. Счита оспореното съдебно решение за правилно и иска да бъде потвърдено от касационната инстанция. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от касатора адвокатски хонорар. Ответникът- В. Д. Г., чрез адв. Й. Паланкова, оспорва касационната жалба в писмен отговор с изразено становище по същество. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски за касационната инстанция по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение ППН-01-922/2020г. от 27.08.2021г. на Комисията за защита на личните данни, с което обявява жалба с рег.ППН-01-922 от 30.12.2020г. подадена от А. Б. К. срещу В. Д. Г.- [заличен текст], за неоснователна. КЗЛД е била сезирана с жалба на А. Б. К. срещу В. Г. при заявени нарушени права по чл. 59, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗЗЛД: извършени от [заличен текст] действия на дата 15.06.2020г., изразени в удостоверяване съдържанието на личния профил на А. К. в социалната мрежа, включващо снимки, лична информация за неговото семейство и неговите приятели, по искане на Н. Б., с която К. се намира в съдебни спорове. Производството пред първоинстанционния съд се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 от АПК, след отмяна на първоначално постановеното решение 7068 от 23.11.2022 г. по адм. дело 11313/2021 г. на АССГ, с решение 11647/28.11.2023 г. по адм. дело 1373/2023 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В решението си ВАС е определил спорните по делото въпроси, като е приел, че липсва произнасяне от първоинстанционния съд по заявените от жалбоподателя оплаквания за нарушения по чл. 59 и чл. 64 ЗЗЛД вр. чл. 45 ЗЗЛД от страна на администратора на лични данни. При новото разглеждане на делото е разпитана като свидетел Н. А. Б. и са приети нови писмени доказателства, представени от В. Д. Г.: Вътрешни правила за защита на личните данни /Политики/, с които се определят реда, по който [заличен текст] В. Г., [заличен текст], обработва личните данни за целта на своята дейност. Въз основа на установените факти и съгласно даденото от ВАС указание, АССГ е приел, че оспореният акт на КЗЛД е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила и е в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събрал е относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. Твърденията на касатора в обратен смисъл за неоснователни. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни е основно право. Съгласно чл. 8, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) всеки има право на защита на неговите лични данни. Регламент (ЕС) 2016/679 (Регламента, ОРЗД) предвижда задължения за администраторите на лични данни и обработващите лични данни да осигурят необходимата защита на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите определени в чл. 5 от ОРЗД. При разглеждане на жалба за нарушение при обработване на лични данни, какъвто е процесният случай, от КЗЛД се преценява дали е налице неправомерно обработване на лични данни - допуснато ли е нарушение от страна на администратора на лични данни при обработване на личните данни и във връзка с това взети ли са достатъчно мерки, за да се гарантира правомерното обработване на данните. По делото е установено, че личните данни на касатора, налични във Facebook профила А. К. , са били законосъобразно обработени в съответствие с изискванията на чл. 6 § 1, б д от Регламент (ЕС) 2016/679 от Г. в качеството й на [заличен текст] по смисъла чл. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), без да са нарушени принципите по чл. 5 ОРЗД. Обработването на личните данни е извършено в рамките на нотариално производство по реда на чл. 596, т. 2 от ГПК за удостоверяване съдържанието на документ при упражняване на официални правомощия, предоставени със закон на администратора. Основанието за обработването, което се прилага спрямо администратора е установено в ЗННД като е спазено изискването на чл.6, т.3, б. б от Регламента. Член 59 от ЗЗЛД задължава администратора на лични данни (какъвто се явява [заличен текст] Г.) да вземе подходящите технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие със закона. Същите не са конкретно посочени, защото подходът, който е възприет, е всеки администратор сам да определи кои да бъдат тези мерки. Член 64 от ЗЗЛД предвижда, че когато има вероятност определен вид обработване, по-специално това при което се използват нови технологии (какъвто е настоящия случай) и предвид естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, да доведе до висок риск за правата и свободите на физическите лица, преди да бъде извършено обработването, администраторът на лични данни извършва оценка на въздействието на предвидените операции по обработването върху защитата на личните данни. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че при обработване на личните данни на А. К. чрез съставяне на констативен протокол от [заличен текст] Г., удостоверяващ наличното към профила му във Фейсбук съдържание, са предприети необходимите мерки, за да бъде защитена заверяваната от [заличен текст] информация от неправомерно разпространение и обработка. Не е спорно, че достъп до съдържанието предмет на нотариално удостоверяване, е извършен чрез служебния компютър в кантората на [заличен текст] Г., чрез профила на лицето Н. Б. наименуван P. . Видно от представен протокол за оценка на въздействието на регистър КЛИЕНТИ (стр. 63), на Н. Б. е проведен инструктаж за исканата от нея услуга извлечения от социална мрежа за комуникация Фейсбук . Изрично е посочено, че всички действия, свързани с извличане на информация и данни от електронна среда се осъществява от нотариус или друг служител на кантората. Клиентът посочва единствено информацията, която желае да бъде заверена, като последната се сваля на хартиен носител от друг служител на кантората. Влизане в системата на Фейсбук се осъществява от клиента, в присъствие на нотариус или друг служител на кантората като се въвежда потребителско име и парола за достъп, без да предоставя или съхранява същите на служебния компютър. Въздействието е степен на ниво ниско , като от извлечената информация не се установява да се заверяват чужди лични данни като три имена, ЕГН, адрес, телефонен номер. В случая се касае за осигурен на [заличен текст] достъп до профила на Н. Б. ( P. ) в социална мрежа Фейсбук , чрез който профил се удостоверява съдържанието на профила А. К. . Извлечената от профила на А. К. информация, е действие, извършено от [заличен текст] Г. в предоставените й от закона правомощия при осъществяване на нотариална дейност, като са спазени изискванията на чл. 59 и чл. 64 от ЗЗЛД и принципите, заложени в чл. 45 от ЗЗЛД. Доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. По отношение на останалите правни изводи, изложени от АССГ, настоящият касационен състав счита същите за съобразени с материалния закон, като препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. По изложените съображения и с оглед липсата на касационни основания за отмяна, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да се уважат направените от ответниците по касация претенции за присъждане сторените от тях разноски. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЗЛД сумата от 150 (сто и петдесет) лева разноски юрисконсултско възнаграждение. Предвид представените доказателства за осъществена правна помощ при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата и заявената претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение, на адв. Й. Паланкова ще следва да се заплати, адвокатско възнаграждение. На основание чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба 1/2004 същото следва да се определи в размер на 900 лв. за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение