Решение № 3869 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11880/2021 г.

Решение № 3869 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11880/2021 г., VI о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директорa на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Варна (ТП на НОИ – гр. Варна), чрез гл. юрисконсулт Е. Лазарова срещу решение № 284 от 27.09.2021 г., постановено по адм. дело № 395/2021 г. на Административен съд - Велико Търново. В жалбата са наведени възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се потвърди издадения административен акт. Ответникът – С. Г. чрез процесуалния си представител адвокат Г. Григоров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С решение № 284 от 27.09.2021 г., постановено по адм. дело № 395/2021 г., Административен съд - Велико Търново е отменил по жалба на С. Г., решение № 2153-03-61/27.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № РВ-3-03-00904052/06.04.2021 г. на началник отдел в ТП на НОИ-Варна за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода от 12.08.2019 г. до 30.11.2019 г. общо в размер на 2 061, 82 лв. – главница и е присъдил разноски. Изложени са мотиви, че не е налице подаване на неточни и некоректни декларации по чл. 5, ал. 4 от КСО, а подаване на точни и коректни декларации по чл. 5, ал. 4 от КСО, но от лице без представителна власт. Решението е правилно. По делото от фактическа страна е установено, че С. Г. е в трудовоправоотношение с "Кардена 70" ЕООД и от 30.03.2019 г. е във временна неработоспособност поради бременност и раждане. На 22.08.2019 г. в ТП на НОИ - Варна е представено заявление-декларация, вх. № Н-03-999-64-000000011, за промяна като "Кардена 70" ЕООД чрез Р. Б. — управител, е декларирало, че дружеството ще извършва обособена дейност на територията на гр. Варна, поради което ще представя документите за изплащане на обезщетения от ДОО в ТП на НОИ – Варна. В заявлението е вписано, че Борисов като управител на "Кардена 70" ЕООД, упълномощава И. П. на 10.05.2019 г. да представи заявление-декларация. На 23.08.2019 г. в ТП на НОИ – Варна от "Кардена 70" ЕООД, представлявано от Р. Б. е подадено заявление за упълномощаване за представяне на документи по електронен път в НОИ с Квалифициран електронен подпис (КЕП), с което е упълномощил "Бул екс 99" ЕИК[ЕИК], чрез И. П. да ползва електронните услуги, предоставени от НОИ, да подписва и да представя с КЕП документите по чл. 14, ал. 1 от НПОПДОО от негово име. На 14.08.2019 г. в ТП на НОИ – Благоевград за С. Г. от "Кардена 70" ЕООД е подадено Удостоверение – приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО, вх. № Р14-01-000-00-0005820469, считано от 11.08.2019 г., за данните от заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50. ал. 1 от КСО за остатъка до 410 дни. Посочено е, че на лицето е разрешен отпуск по чл. 163, ал. 1 от КТ със заповед № 1/11.08.2019 г., за периода от 11.08.2019 г. до 11.05.2020 г. На 21.10.2019 г. в ТП на НОИ – Варна за С. Г. от "Кардена 70" ЕООД е подадено Удостоверение – приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО, вх. № Р14-03-000-00-0006118049, за заличаване на данните от заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка до 410 дни, считано от 11.08.2019 г., данните са представени от Р. Б., в качеството му на управител. На 21.10.2019 г. за ответницата от "Кардена 70" ЕООД е подадено Удостоверение – приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО, вх. № Р14-03-000-00-0006118054, за данните от заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка до 410 дни, считано от 12.08.2019 г. данните са представени от Б. в качеството му на управител. Посочено е също, че на лицето е разрешен отпуск по чл. 163, ал. 1 от КТ със заповед № 1/11.08.2019 г., за периода от 11.08.2019 г. до 11.05.2020 г. По заявлението е започнало изплащането на парично обезщетение. При проверка е установено, че Р. Борисов – едноличен собственик и управител на "Кардена 70" ЕООД е починал на 16.05.2019 г. Предвид това, с разпореждане №Д-03-000-00-01361983/16.01.2020 г. е спряно производството по изплащане на паричното обезщетение по заявлението-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на ответницата на основание чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка до 410 дни. След проверка, с констативен протокол № КВ-5-03-00735161/11.03.2020 г., е установено, че след смъртта на управителя на "Кардена 70" ЕООД, продължават да се подават данни за осигуряване по чл. 5, ал. 4 от КСО за С. Г. С разпореждане №М-03-000-00-01386671/28.04.2020 г. за С. Г., е възобновено спряното производство по изплащане на паричното обезщетение по заявлението-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 от КСО. С разпореждане № 0-03-000-00-01386671/28.04.2020 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Варна, на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, на лицето е отказано отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка до 410 дни. С решение № 2153-03-44/26.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Варна е потвърдено горното разпореждане. С разпореждане № РВ-3-03-00904052/06.04.2021 г., издадено от началник отдел в ТП на НОИ – Варна на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено С. Г. да възстанови добросъвестно полученото от нея парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка до 410 дни, за периода от 12.08.2019 г. до 30.11.2019 г. в размер на 2 061, 82 лв. С решение № 2153-03-61/27.05.2021 г., директорът на ТП на НОИ – Варна е отхвърлил жалбата на С. Г. срещу разпореждане № РВ-3-03-00904052/06.04.2021 г., издадено от началник отдел в ТП на НОИ – Варна. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. За възникване на осигурително правоотношение по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО не е достатъчно лицето да се намира в трудово правоотношение и да са внесени осигурителни вноски, а следва и да е налице реално осъществяване на трудова дейност от служителката. Административният съд правилно е преценил установените по делото факти, довели до обоснован извод за основния спорен между страните въпрос дали С. Г. реално е осъществявала трудова дейност и съответно е притежавала качеството "осигурено лице", обуславящо правото й на парично обезщетение по издадените й болнични листове за временна неработоспособност поради бременност и раждане. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Този смисъл е вложен и в понятието "осигурено лице" в легалната дефиниция в разпоредбата на § 1, т. 3, изр. 1 от ДР на КСО, съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4 а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Следователно, за да бъде един работник/служител "осигурен" в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, елемент от фактическия състав е да осъществява реално трудова функция (за която са внесени/или дължими осигурителни вноски) въз основа на сключено и непрекратено трудово правоотношение. От събраните писмени и гласни доказателства в първоинстанционното производство, касационната инстанция намира, че С. Г. е имала сключен трудов договор и ефективно е изпълнявала трудовите си задължения по правоотношението си с работодателя от момента на назначаването й до преди излизането й в отпуск поради временна неработоспособност, за което е начислено и изплатено полагащото й се трудово възнаграждение. Настоящият състав споделя изводите на административния съд, че в случая Удостоверение — приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО вх. № вх. № Р14-03-000-00-0006118054/21.10.2019 г. е подадено от лице без представителна власт, тъй като последната е отпаднала с прекратяването на пълномощното, което е станало на 16.05.2019 г. със смъртта на едноличния собственик и управител на "Кардена 70" ЕООД - Р. Б., но въпреки това посоченото обстоятелство не може да се вмени във вина на осигуреното лице и не може да обоснове извод за липса на основание за получаване на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО, за остатъка до 410 дни, тъй като С. Г. добросъвестно е изпълнила всички свои осигурителноправни задължения. Неправомерното поведение на осигурителя не следва да влече неблагоприятни последици за осигуреното лице и в частност да засегне правото му да получава парично обезщетение при настъпване на осигурения социален риск. Неизпълнението на задълженията, дължими от работодателя по силата на законови предписания, касаещи сключването и изпълнението на трудовия договор, както и некоректното подаване на декларации по чл. 5, ал. 4 от КСО, не може да лиши осигуреното лице от дължимите му се при наличие на предпоставките за това обезщетения по осигурените социални рискове, дерогирайки наличието на предпоставките по чл. 10 от КСО. Предвид изложеното Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски в доказан размер на 350 /триста и петдесет лева/ лева съобразно представен договор за правна защита и съдействие. Неоснователна се явява претенцията на ответника за сторените по делото разноски пред Административен съд - Велико Търново предвид осъдителния диспозитив на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,