Решение № 1627 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8070/2017 г.

Решение № 1627 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8070/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на М. И. С. срещу решение № 3756/5.06.2017 г., постановено по адм. д. № 7508/2016 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/. Счита същото за постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. О. М. на околната среда и водите чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният от М. И. С. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Министерство на околната среда и водите за обезщетяване на причинени неимуществени вреди до в размер на 100000 лв. Съдът е приел, че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на органи и длъжности лица на ответника. Решението е недопустимо. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение съдът следи и служебно. Обжалваното решение е недопустимо като постановено при нередовно упражнено право на иск и следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. М. И. С. е сезирал административния съд с искова молба, в която излага твърдения за незаконосъобразните действия на юридическо лицe, чиято правно-организационна форма не е конкретизирана, в периода 2003-2013 г., във връзка с унищожаване на боеприпаси. Цитират се становища на други държавни и общински органи и прокурорско постановление. Твърди се, че е нарушен закона, без да са посочени конкретни разпоредби на конкретен нормативен акт, както и че държавата трайно и повтарящо се е пропускала да изпълни вменените и задължения по контрол и проверка на тези дейности, без да е уточнено кои са тези задължение и по силата на какъв нормативен акт на кой орган са възложени. По този начин Държавата разклатила доверието на ищеца в институциите, а излагането на вредни токсини е с пагубно влияние. Не е посочен период за който се претендира обезщетението. Съдът не е оставял исковата молба без движение за уточнение на основанието и петитума на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които вреди следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице - чл. 4 от с. з. Следователно за да подлежи на разглеждане предявен иск на това основание, следва да е налице твърдение в исковата молба за причинени вреди, изложение в какво се изразяват същите, от кой незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие на кои органи или длъжностни лица произтичат. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум и страните по спора. Ищецът в случая е сезирал съда с нередовна искова молба. В обстоятелствената и част липсва надлежно изложение за това в какво се състоят твърдяните за причинени неимуществени вреди, от чие незаконосъобразно действие или бездействие произтичат, кое конкретно свое законово задължение е нарушил ответника, в резултат на което да е било осъществено незаконосъобразно действие/бездействие. Не е ясно въз основа на какви факти се обосновава процесуалната легитимация на ответника и защо именно той е посочен като такъв. Не са посочени и периодите, в които се твърди вредите да са причинени - с начален и краен момент, нито как е формиран размерът на претендираното обезщетение. Липсата на изискуемото от закона пълно изложение на обстоятелствата, на които се основават обективно и субективно съединените искове и непълнота на искането отправено до съда лишава последния от възможност за произнасяне при липса на надлежно въведен предмет на делото. Изложените най-общи твърдения, че е застрашено здравето на хората и че Държавата е разклатила доверието на ищеца не съставляват индивидуализиране на спорния предмет на делото. По изложените съображения следва делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за изпълнение на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК и отстраняване допуснатите нередовности на исковата молба. Очертаването на предмета на спора чрез посочване на подробно посочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията и уточняване на петитума, включително на исковия перид; излагането на обстоятелства по каква причина ответникът е надлежна страна по делото има правно значение за очертаване на предмета на спора, а впоследствие и за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението. Поради това допуснатото нарушение е толкова съществено, че има за последица недопустимост на съдебния акт. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,