Решение № 14272 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9353/2013 г.

Решение № 14272 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9353/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК-Южен централен район чрез неговия пълномощник срещу решение № 1163/21.05.2013 г. по адм. д. № 3803/2012 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба-Александър Ангелов Попов, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Александър Ангелов Попов срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-207/17.09.2012 г. на касатора, с която му е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ масивна двуетажна сграда, находяща се в поземлен имот № 000552-друг жилищен терен, местност "Долен алчак, ", гр. Стамболийски, като извършен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за търпимост на строежа при наличието на предпоставките на пар. 16, ал. 1 ПЗ3РЗУТ. Така постановеното решение е обосновано: В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че сградата е построена през 1985 г. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. В случая са налице предвидените в хипотезиса на нормата на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ материалноправни предпоставки за търпимост на строежа. Съобразно новоодобрения ПУП-план за регулация и застрояване се предвижда образуване на нов урегулиран поземлен имот- УПИ !-000552, 000554- за жилищно застрояване, по предвидена ограничителна линия, свободно стоящо и с височина до 10. 00 м. Построената жилищна масивна сграда попада графично в обхвата на ограничителната линия на застрояване. Поради това строежът съответства на действащия подробен устройствен план, които обстоятелства сочат на търпимост на строежа и забрана за премахването му. В случая ирелевантно е дали новоодобреният ПУП-ПРЗ предвижда запазване на сградата или не, тъй като това обстоятелство не е относимо към преценката за търпимост на строежа и не може да предизвика правната последица премахване. Евентуалното премахване на строежа би могло да настъпи като последица на инвестиционна инициатива съобразно нови предвиждания на ОУП и ПУП, но към момента този въпрос не е актуален. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за материалнонезаконосъобразна, съдът е постановил съответно на материалния закон решение. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения на съществени процесуални норми, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника ще следва да се присъдят направените и претендирани в срок разноски пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 300 /триста/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение