Решение № 14940 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8481/2017 г.

Решение № 14940 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8481/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 145 АПК във вр. чл. 40, ал. 3 ЗОЗЗ. Образувано е по жалба на "Н. С. Л." ООД със седалище и адрес на управление гр. Б., против Решение № КЗЗ-07 от 06.04.2017 г. на Комисията за земеделските земи към Министерство на земеделието, храните и горите. Твърди, че решението е постановено при нарушение на административнопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон. Възразява, че в решението липсват мотиви, от които да става ясно с кои изисквания и ограничения не е съобразена площадката за проектиране на заявения за изграждане обект. Към искането са представени достатъчно доказателства, които опровергават това твърдение. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по жалбата - Комисията за земеделските земи към Министерство на земеделието, храните и горите, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Петков. В писмено становище излага подробни съображения за отхвърляне на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение и в срока, установен в чл. 149 АПК. Производството по делото е образувано по жалба на "Н. С. Л." ООД със седалище и адрес на управление гр. Б., против Решение № КЗЗ-07 от 06.04.2017 г. на Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието, храните и горите, с което е отказано утвърждаването на площадка за проектиране, с която се засяга около 49. 894 кв. м. земеделска земя, девета категория, неполивна, за изграждане на обект: "Закрити и открити площи за съхранение на селскостопанска продукция и техника", имоти с № 206043 и № 206077, местност "Каракуша", землище с. Т., община С., област Б.. Н. основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ Комисията е отказала утвърждаване на площадка за проектиране поради недоказана необходимост от изграждането на обектите, с които се засяга изключително голяма площ, тъй като земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели и промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда (чл. 2, ал. 1 и ал. 3 ЗОЗЗ). Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма – мотивирано писмено решение, и без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Оспорваното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди се разрешава в зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната, а разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗОЗЗ (в редакцията към датата на издаване на решението) изисква за всеки обект, който се предлага да бъде изграден или разширен върху земеделски земи, да се определя необходимата площадка с проект за подробен устройствен план, като компетентен орган за утвърждаване на площадката е също комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ. Законът не урежда конкретните критерии и основания за преценката на компетентната комисия. В решението си тя следва да се ръководи от основните принципи, уредени в ЗОЗЗ по отношение на опазването и защитата на земеделските земи. Този подход на законодателя е оправдан с факта, че целите на всяка промяна на предназначението на земеделските земи може да са разнообразни и не е възможно те да бъдат класифицирани и подведени под общи критерии. В обжалваното решение комисията е преценила, че исканата промяна на предназначението и утвърждаването на площадка за бъдещо строителство не съответства на изискванията на закона, който допуска промяна на предназначението на земеделските земи само по изключение, поради това че земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. В становището си ответникът е посочил, че същото дружество по други преписки е заявило за промяна на предназначението съседни имоти в същото землище с обща площ от 95 222 кв. м. и в землището на с. С. - имоти с обща площ от 189 816 кв. м. Това твърдение на ответника не е оспорено от касационния жалбоподател. Служебно известен е на съда фактът, че по жалба на същото дружество е образувано адм. д. № 8829/2017 г. на ВАС, Трето отделение. Предмет на обжалване по делото е решение на Комисията, с което е отказано утвърждаването на площадка за проектиране, с която се засяга около 45 328 кв. м., имоти № 206039, № 206040, № 206041, № 206042, № 206078 и № 206079, находящи се също в землището на с. Т., община С., област Б.. У. по делото факти и обстоятелства водят до извода, че обжалваното решение на Комисията за земеделските земи е постановено в съответствие със закона. Голямата площ, заявена от жалбоподателя с искане за утвърждаване на площадка за проектиране, не може да се приеме като допустимо изключение от утвърденото с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОЗЗ основно предназначение на земеделските земи в РБългария, а именно - за земеделски цели. Заявяването на имотите по отделни преписки цели заобикаляне на закона за постигане на неразрешени от него цели. При тези съображения тричленният състав на ВАС намира обжалваното решение на Комисията за земеделските земи към Министерство на земеделието, храните и горите за законосъобразно, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена. На ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Н. С. Л." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., против Решение № КЗЗ-07 от 06.04.2017 г. на Комисията за земеделските земи. ОСЪЖДА "Н. С. Л." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. "Ф." ..№..., ет. ..., да заплати на Министерство на земеделието, храните и горите юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно.