Решение № 10459 от 7.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3684/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на НПО Фондация Гюлчай, с ЕИК 130927427, гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, бл. 446, вх. Б, ет. 2, ап. 26, представлявано от Председателя на Управителния съвет М. Стоименова, подадена чрез пълномощника адв. Е. Петрова, срещу Решение 952/13.02.2024 г., постановено по адм. дело 10477/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на фондацията против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 1105-38/06.10.2023 г., издаден от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Програма за образование и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014 2020 г. (УО на ОП НОИР 2014 2020). В подадените касационни жалби се съдържат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че издаденият на фондацията АУПДВ е нищожен поради липса на компетентност на издателя му, което не е обсъдено от административния съд. Счита, че АУПДВ е издаден въз основа на Решение на Ръководителя на УО на ОП НОИР 2014 2020, в което липсват съществени реквизити дата на издаване, номер и подпис на издателя. В тази връзка изтъква като съществено нарушение необсъждане доводите досежно законосъобразността на Решението, предхождащо издаването на оспорвания АУПДВ. Изтъква, че сумите, чието възстановяване е разпоредено с акта, са изразходени по предназначение и се намират у бенефициентите по проекта, противно на възприетото от решаващата инстанция. Според касатора съдът не е съобразил и обстоятелството, че представянето на междинния отчет извън установения срок е по причини, независещи от Фондацията. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на друг, с който процесният АУПДВ да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Програма за образование и ръководител на УО на ОП НОИР 2014 2020, в писмени бележки и в открито съдебно заседание, чрез пълномощника юрк. М. Колев, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на атакуваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил АУПДВ 1105-38/06.10.2023 г., издаден от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Програма за образование и Ръководител на УО на ОП НОИР 2014 2020, с който по отношение на Фондация Гюлчай, на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 във вр. чл. 166, ал. 2 от ДОПК, чл. 62 от ЗПФ и чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, е определено подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на 24 147,20 лв., представляващо 100% от одобрено авансово плащане. От фактическа страна, административният орган е установил, че между Фондация Гюлчай и Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Програма за образование и ръководител на УО на ОП НОИР 2014 2020 е сключен административен договор BG05M20P001-3.019-0001-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) (л. 44 л. 49). С писмо 1105-60/13.10.2022 г. на Изпълнителния директор (л. 38) е одобрено искане за авансово плащане, като на Фондацията е отпусната сума в размер на 24 147,20 лв. С Решение 1105-28/12.07.2023 г. на Изпълнителния директор (л. 33) административният договор е прекратен поради липса на междинно отчитане на проекта. Видно от кореспонденцията между административния орган и бенефициента (л. 25 л. 36), на Фондацията нееднократно е предоставена възможност за извършване на доброволно плащане, като с Решението за прекратяване е уведомена, че в противен случай ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ. За да отхвърли жалбата срещу процесния АУПДВ, съдът, след извършена проверка съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, е приел, че е законосъобразен. Изложени са мотиви, че актът изхожда от компетентен орган и е издаден в предвидената форма, при спазване изискванията на чл. 59 от АПК. Съдът не е установил допуснати административнопроизводствени нарушения, тъй като е предоставен срок за доброволно изпълнение, както и че и решението за прекратяване на АДПБФП, и АУПДВ, са надлежно връчени на страната, което впрочем не е спорно по делото. Относно материалната законосъобразност на акта административният съд е приел, че поради наличие на влязло в сила Решение за прекратяване на АДПБПФ, изводът на административния орган, че авансовото плащане се явява недължимо по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, е правилен, като в съотвествие с чл. 35, ал. 3 от приложимата Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба/та), се е произнесъл с АУПДВ при съобразяване с разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. На първо място, неоснователни са твърденията за нищожност на процесния АУПДВ поради изначална липса на компетентност на издателя му. Съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. В чл. 9, ал. 4 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че управляващите органи се създават като звено в администрация по реда на Закона за администрацията или Закона за местното самоуправление и местната администрация, или като отделна администрация. Доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз, функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган или организация (чл. 9, ал. 4, изр. 2 от ЗУСЕФСУ). Съгласно чл. 4, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция Програма за образование (Приложение 3 към ПМС 237 от 23.10.2017 г., обн., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., в сила от 1.11.2017 г., изм. и доп., бр. 24 от 22.03.2019 г., в сила от 22.03.2019 г., изм., бр. 20 от 9.03.2021 г., в сила от 9.03.2021 г., изм. и доп., бр. 67 от 13.08.2021 г., в сила от 17.08.2021 г.) Агенцията изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014 2020 г. и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно националното законодателство и правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 6, т. 1 от Устройствения правилник изпълнителният директор е ръководител на управляващия орган на ОП НОИР и на Програма Образование. Спорният АУПДВ е издаден именно от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Програма за образование и ръководител на УО на ОП НОИР 2014 2020. Мотивите на съда досежно подписа, положен в акта, в хипотеза на заместване, за което в кориците на делото се съдържат доказателства, следва да бъдат споделени. Второ, оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. и на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и чл. 166, ал. 2 ДОПК. Залегналите в Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. правила се прилагат за оперативните програми, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ) на Европейския съюз (ЕС) и за програмите за трансгранично сътрудничество по външните граници на ЕС. По-конкретно, в разглеждания случай е установено основанието по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредбата, както изрично е отразено и в процесния АУПДВ. Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от подзаконовия акт сочи, че в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК, т.е. с акт за установяване на публично държавно вземане. Следователно, след като е налице основание за възстановяване на суми, получени от касационния жалбоподател в изпълнение на прекратен административен договор, то установяването на същите като публучно вземане следва да стане именно по реда на чл. 35, ал. 3 чрез издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. В тази връзка неоснователно се твърди, че АУПДВ е нищожен, доколкото е издаден на основание порочен предходен акт, а именно Решение 1105-28/12.07.2023 г. за прекратяване на АДПБФП. Съдебната практика е единодушна, като не допуска извършване на косвен съдебен контрол за законосъобразност, поради което настоящата инстанция не дължи излагане на мотиви в тази насока. Също така, след като вече бе аргументирана изначалната компетентност на издателя на акта, неподкрепени от законова опора са и твърденията, че същият не разполага с правомощия да издава актове от процесния вид АУПДВ, с оглед приложимия към настоящия казус ред, предвиден в чл. 35 от Наредбата. С оглед изложеното, като е отхвърлил жалбата на Фондацията, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,