Решение № 268 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 62/2010 г.

Решение № 268 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 62/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Ц. Б. Ц. за отмяна на влязлото в сила решение № 761 от 8.12.2008 г. по гр. д. № 529 от 2000 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставеното в сила решение № 1 от 22.01.2008 г. по гр. д. № 102/2007 г. на Ботевградски районен съд в частта, с която е уважен предявения от М. В. Т., Г. И. В. и П. Х. Б. против Ц. Ц. Ц. ревандикационен иск. В молбата са изложени твърдения, свързани с хипотезата на чл. 304 от ГПК. Ответниците по молбата М. В. Т., Г. И. В. и П. Х. Б. оспорват същата, като претендират възстановяване на направените разноски, а С. Ц. Ц., конституиран като правоприемник на починалия на 27.01.2010 г. Ц. Ц. Ц. счита, че молбата за отмяна е основателна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, като неоснователна е тезата на М. В. Т., Г. И. В. и П. Х. Б., че същата е подадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок. Съгласно чл. 305, т. 5 ГПК в случаите на чл. 304 ГПК срокът за подаване на молба за отмяна започва да тече от узнаване на решението. По делото липсват данни Ц. Б. Ц. да е узнала за въззивното решение преди получаване поканата за доброволно изпълнение по изп. д. № 177/2009 г. Обстоятелството дали същата е знаела за съдебното производство е неотносимо при преценка допустимостта на касационното производство. Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна. С решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че на ищците, като наследници на Н. В. Г. е възстановено правото на собственост върху земеделски имоти, сред които и две лозя в местността"Б", землището на с. Т., всяко с площ от по 1.5 дка, като един от имотите с площ от 1389 кв. м., № 32 по плана на в. з. "Л", одобрен със заповед от 1973 г., влиза с 414 кв. м. в кв. 3, парцел ****, който се ползва от Ц. Ц. Ц. Разгледано е направеното от последния възражение за придобивна давност и същото е прието за неоснователно, поради което е уважен ревандикационния иск. Постановеното решение преклудира незаявените или приети за неоснователни възражения на ответника за собственост на спорния имот, като когато поддържаното придобивно основание е осъществено по време на брака, решението за предаване на владението обвързва и неучаствалия по делото съпруг на ответника, който се явява необходим другар. В случая молителят Ц. Б. Ц. е в брак с ответника Ц. Ц. Ц. от 8.12.1958 г., видно от приложеното към молбата за отмяна удостоверение за граждански брак № 308 от 2.09.1959 г. на ГНС гр. Б.. С. се явява обвързана от постановеното по делото решение, с което е прието, че процесните 414 кв. м. са собственост на ищците, а възражението за придобиване по давност за периода от влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г., евентуално чрез добросъвестно владение от възстановяването на собствеността на ищците през 2001 г./ т. е. на осъществено по време на брака им придобивно основание /е неоснователно. След като се касае до спор с вещноправен характер относно недвижим имот, който според заявеното възражение има характер на съпружеска имуществена общност, то спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво и за двамата съпрузи, които в производството по делото са имали положението на необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК (отм.). Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение