Решение № 1116 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8500/2009 г.

ВАСV отделение28.01.2010 г.докладчик Йова Проданова

Диспозитив

Оставя в сила Решение от 13.04.2009 година, постановено по адм. д. № 30/2009 година по описа на Административен съд - Монтана. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1116 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8500/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър против Решение от 13.04.2009 година, постановено по адм. д. № 30/2009 година по описа на Административен съд - Монтана, с което е отменена постановената от него Заповед № РД-18-74 от 24.06.2008 година за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Вършец в частта за поземлен имот с идентификатор 12961.423.190 и 12961.423.497 по кадастралната карта и кадастралните регистри и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В жалбата се поддържа касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК поради нарушение на материалния закон, с искане за отмяна на решението. Наличието на касационното основание е обосновано с допуснато нарушение от съда при преценката за правното значение на материализираните на място граници в конкуренцията с границите на имота съобразно документите за собственост. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР вменява на собствениците задължението да приведат границите на имотите си в съответствие с документите си за собственост. Собственикът на процесните имоти не се е съобразил с това задължение, поради което действията на административния орган, одобрил кадастралната карта съобразно правото на собственост са законосъобразни. Ответникът Петър Иванов Ангелов оспорва жалбата в писмено възражение. Ответната страна Община Вършец е представила писмено становище за основателност на касационната жалба Ответната РПК - Наркооп гр. Вършец не е изразила становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - Монтана отменя Заповед № РД-18-74 от 24.06.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК - гр. София, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за част от землището на гр. Вършец в частта за поземлен имот с идентификатор 12961.423.190 и 12961.423.497 по кадастралната карта и кадастралните регистри по съображения за неизпълнение на задължителното указание, дадено в Протокол № 2 от 04.03.2008 година на Комисията, разгледала възражението на жалбоподателя и установеното от експертизата несъответствие на кадастралната карта с материализираните на място граници на имота. С решението съдът задължава административния орган да се произнесе отново, като съобрази указанията в съдебното решение по тълкуването и прилагането на закона. С решението на комисията по чл. 47 от ЗКИР, която се произнася по възражението срещу кадастралната карта, е разпоредено границите на процесните имоти 12961.423.190 и 12961.423.497 да бъдат нанесени съобразно регулационния план от 1986 година, като бъде вписан собственика съгласно документите за собственост. Съобразно заключението на съдебно - техническата експертиза имот 12961.423.190 по кадастралната карта е образуван от имот пл. № 1398 съобразно кадастралния план от 1986 година, и имот 12961.423.497 по кадастралната карта е образуван от имот пл. № 1399 по кадастралния план от 1986 година. Скица приложение 2 към заключението установява отреждането на УПИ I в кв. 3 по действащия регулационния план на гр. Вършец, одобрен със заповед № РД-02-14-93 от 1986 година, в който са включени имоти пл. № 1398 и пл. № 1399. По силата на чл. 14, ал. 5 от Закона за устройство на територията регулационните линии на УПИ I, кв. 3 по плана на гр. Вършец, включващи имоти пл. № 1398 и пл. № 1399 стават граници на тези два поземлени имота, които губят вътрешната си граница и следва да бъдат отразени в кадастралната карта като един имот, съобразно одобрената регулация. Съобразеното със закона решение на комисията по чл. 47 от ЗКИР не е изпълнено, поради което и правилно в обжалваното решение е прието, че образуването на два имота по кадастралната карта е в противоречие на закона и заповедта следва да бъде отменена. При новото произнасяне на административния орган имоти пл. № 1398 и пл. № 1399 по кадастралния план от 1986 година, за които са издадени съответни Заповеди № 135 от 16.04.1999 година и № 286 от 18.07.2000 г. на Кмета на Община Вършец за попълване на кадастралната основа, следва да бъдат отразени съобразно регулационното отреждане от 1986 година, действащо и понастоящем, като границите на имота бъдат определени по регулационните граници на УПИ I, кв. 3 по регулационния план на гр. Вършец. Незаконосъобразни са изводите в обжалваното решение за наличие на допуснато нарушение на чл. 14 от Наредба № 3 от 28.04.2005 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, въвеждаща приоритетно подреждане на критерии за определяне на границите на имотите. Посочената разпоредба в т. 1 поставя на първо място в приоритетното изброяване означеното по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗКИР местоположение на границите върху терена. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР въвежда задължение за собственика да означи на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота си, като това следва да бъде извършено в съответствие с акта, установяващ правото му на собственост или друго вещно право. Съобразяването с вещните права е задължение както за собственика, така и за органа. Представените в процеса документи за собственост, нот. акт № 83, т. II, рег. 599, д. 82 от 1998 година и нот. акт № 249, т. II, рег. 2184, д. 254 от 2000 г., установяват правата на Петър Иванов Ангелов върху имотите, така както бяха разисквани в предходното изложение. Установеното от заключението на съдебно - техническата експертиза включване в материализираните на място граници на имота на площ, за която Петър Иванов Ангелов не се легитимира като собственик или носител на съответно вещно право, не води до пораждане на права за него, както и до задължение на административния орган за съобразяването им при създаване на кадастралната карта. Само изпълнените от собственика на място граници на имота, които съответстват на действителните му права по документите му за собственост се ползват с приоритета, предвиден в нормата на т. 1 на чл. 14 от Наредба № 3/2005 година. Предвид изложеното, касационният състав намира основателни доводите в жалбата. Допуснатите при издаването на оспорената заповед нарушения, налагащи отмяната й, обуславят оставянето в сила на решението на Административен съд - Монтана, но при новото произнасяне административният орган следва да се съобрази с указанията по тълкуването и прилагането на закона в настоящото съдебно решение. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс

Цитирани разпоредби

1