Решение № 16009 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9126/2012 г.

Решение № 16009 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9126/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Русе, срещу решение № 18 от 11.06.2012 г. по адм. д. № 163/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, четвърти състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Величко Иванов Маринов, от гр. Русе, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 18 от 11.06.2012 г. по адм. д. № 163/2012 г., Административен съд - гр. Русе, четвърти състав, е отменил решение ПЕО № 54 от 6.04.2012 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Русе и е върнал административната преписка на РУСО - гр. Русе, за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени с мотивите на съдебния акт. Така постановеното съдебно решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Предмет на спора по първоначалното дело е бил осигурителният стаж на Маринов за периода 9.04.1998 г. - 11.01.1999 г. От удостоверение обр. УП-2, изх. № 1 от 31.01.2006 г. на "Ер Приста" ЕООД, гр. Русе, (в несъстоятелност), както и от трудовата книжка се установява, че през този период Маринов е работил като главен пилот и инспектор РОС. В удостоверение УП-2 е посочено брутното трудово възнаграждение. В същото се съдържа и забележка, която е в смисъл, че сумите са начислени, но не са изплатени и върху тях не са правени осигурителни вноски. С решение № 348 от 30.11.2001 г. по гр. д. № 1640/2001 г. по описа на Районен съд, гр. Русе, седми състав, "Ер Приста" ЕООД (в ликвидация) е осъдено да заплати на Величко Иванов Маринов сумата 1463.54 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за периода м. май 1998 г. до м. януари 1999 г., ведно със законните последици. Това решение е влязло в сила на 17.01.2002 г. Обсъждайки цитираните доказателства в тяхната съвкупност, обосновано първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразния извод, че за цитирания период на Маринов трябва да бъде признат трудов и осигурителен стаж. Тезата на административния орган, който не е зачел посочения трудов и осигурителен стаж е, че за този период на лицето не са изплатени трудовите възнаграждения и внесени осигурителни вноски. Позовава се на разпоредбата на чл. 76а от ППЗП . Спорните правоотношения са се развили при действието на дял III от КТ в редакцията му от 1951 г., отменен от 1.01.2000 г. В чл. 149 КТ, в редакцията му изм. -Известия бр. 92 от 1957 г. изрично е казано, че невнасянето от предприятието, учреждението или организацията не лишава в никакъв случай работниците и служителите от правото да получават всички обезщетения, помощи и пенсии. Съгласно чл. 76, ал. 1 от ППЗП , времето, прекарано на работа по трудов договор от работници и служители в държавни, обществени и кооперативни предприятия, учреждения и организации, както и при частни предприятия и лица срещу трудово възнаграждение, независимо от начина на заплащането му, се зачита за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за трудов стаж при пенсиониране по този текст следва да се счита времето прекарано на работа по трудов договор. В никакъв случай тълкуването на тази норма не може да доведе до извода, че на лицето, което е било на работа по трудов договор и неправомерно не е получило дължимото трудово възнаграждение, не трябва да се признава положения трудов стаж. В тази връзка е решение № 1566 от 16.12.1969 г. по гр. д. № 1389/69 г. по описа на III ГО на ВС. Според това решение, в което е тълкувана разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ППЗП, се казва, че съществено е наличието на трудов договор и възмездност на положения труд. Според текста на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите тогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО.