Решение № 147 от 20.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 327/2012 г.

Решение № 147 от 20.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 327/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият И. П. е отправил по реда на глава тридесет и трета от НПК искане за възобновяване на делото, по което е бил осъден от Видинския районен съд - като първоинстанционен, и от Видинския окръжен съд - като второинстанционен. Присъдата на ВРС - 492 от 13 септември 2011 г. по нохд № 800/2011 г., е по обвинението за 6 кражби при условията на продължавано престъпление (чл. 26 НК) от 8 до 14 януари 2011 г. и на опасен рецидив (чл. 29, ал. 1, б. "а" НК) на вещи общо за 4 950 лева от жилищата на различни лица, и с взлом - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 НК. Наложеното на П. наказание е 4 години лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, определено и по правилата на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция (чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 58а НК). В гражданската част на присъдата е уважен искът на един от пострадалите - З. З., за причинените му щети в размер на 1 879 лева. Второинстанционното (въззивно) решение - 148 от 25 ноември 2011 г. по внохд № 300/2011 г., е постановено след обжалване от името на подсъдимия и с него присъдата е изменена, като отговорността е смекчена чрез промяна в правната й квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК - отпаднало е обвинението за взлом, и намаляване на наказанието с 6 месеца. В отправеното искане по реда на възобновяването се съдържа позоваване на трите основания, по които е възможно уважаването му във вр. с чл. 348 НПК, както и на доводи, които неговият подател е отнесъл към всяко едно от тях; искането по изхода на делото е обаче само за смекчаване на отговорността още във ВКС - чрез изключване на вещите, за които не е доказано да са откраднати, и чрез намаляване на наказанието, включително като "компенсация" за допуснатите във вреда на осъдения нарушения при гледане на делото. Искането по реда на възобновяването е поддържано и в съдебното заседание на тази инстанция, като във връзка с изхода на делото е направено допълнителното алтернативно искане за ново разглеждане на делото във въззивната инстанция, и то в съд, различен от ВОС, заради тенденциозното му отношение към осъдения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е изразил становище за отхвърляне на искането като неоснователно. Върховният касационен съд намери, че оспореното по реда на глава тридесет и трета от НПК осъждане трябва да бъде оставено в сила. Липсват основанията, с които е свързано искането за възобновяване на делото. В отправеното искане са поставени въпроси, които всъщност са били вече поставяни, и - което е по-важно - на които вече е бил даден отговор. Искателят обаче е предпочел да формулира въпросите си така, като че ли те са били оставени без отговор, и това е първата причина за отхвърлянето на неговите възражения; втората е, че в общи линии ВКС споделя дадения им отговор. Става дума за въззивния съдебен акт, където на с. 3 е посочено защо е отхвърлено възражението срещу правото на собственост на пострадалите върху откраднатите им вещи (добавката на ВКС тук е, че за кражбата е по-съществено владението, а не собствеността върху тях), защо отсъствието на защитник в определени моменти от досъдебното производство не е ограничило правото на защита на обвиняемия, и защо показанията на пострадалия Д. правилно са използвани в подкрепа на обвинението. По-нататък в мотивите към решението на окръжния съд е даден убедителен отговор и на несъгласието с тежестта на наложеното наказание, още повече, след проявената прецизност то да бъде съобразено с благоприятната промяна в правната квалификация на отговорността. Ръководен от изложеното и като не намери друго, за да отмени или измени влезлия във сила съдебен акт, ВКС съобразно и с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК