Решение № 6904 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1942/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на МАР САБА ООД, ЕИК 201565150 със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес], [номер], подадена чрез пълномощника му адв. Белелиева, против Решение 2227/22.11.2023 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. 453/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) Р-22000121002612-091-001/16.09.2022 г., поправен с РА за поправка П-22000122170303-003-001/08.11.2022 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за двете съдебни производства. В открито съдебно заседание касационната жалба по изложените в нея съображения се поддържа от адв. Белелиева, която представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4 190.06 лв. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на Благоевградския административен съд като валидно и допустимо. Правилно е приел административният съд, че оспорването е допустимо и че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма след ревизионно производство, възложено от компетентен орган, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът правилно е определил спорните между страните по делото въпроси. Установил е фактите въз основа на събраните доказателства и е обсъдил приетата без възражения съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Обосновал е верни изводи за неоснователност на жалбата и материална законосъобразност на РА. Изводите му са мотивирани и обосновани, противно на доводите на касатора. С РА са установени задължения на ревизираното дружество МАР САБА ООД за данъчния период м. юни 2021 г. за ДДС в размер на 39 149.35 лв. и лихви към датата на издаването му в размер на 4 665.67 лв. в резултат на: 1. допълнително начислен ДДС на основание чл. 86 и чл. 82, ал. 1 ЗДДС в размер на 39 235.12 лв. във връзка с непризнати декларирани от данъчно задълженото лице вътреобщности доставки (ВОД) на стоки с получатели TRADE TWO MON IKE, EL801597611 и EZIR LTD, EL996797880; 2. отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9 и чл. 25 ЗДДС по 3 фактури, издадени от ЕМВЕ ЛОГИСТИК ООД и Т. А. БИ ТИМ ЕООД за транспортни услуги в размер на 350 лв. Предмет на фактура 4000002668/05.06.2021 г., издадена от МАР САБА ООД на EZIR LTD, е доставка на 110 броя масло АН-15, а на фактура 4000002669/09.06.2021 г., издадена от МАР САБА ООД също на EZIR LTD 86 броя масло АН-15. Предмет на фактура 4000002670/23.06.2021 г. с получател TRADE TWO MON IKE е 113 броя разтворител за бои Transol D5/Cn. Не се оспорва от приходните органи придобиването на стоката 196 броя масло АН-15 от жалбоподателя по 2 фактури, издадени от ГАЗ ЛОДЖИСТИК ЕАД през м. май 2021 г. и на стоката разтворител за бои Transol D5/Cn по фактура от ЕЛТОРО ОЙЛ БГ 2014 ЕООД през м. март 2021 г. Според приетата ССЕ стоките са осчетоводени от МАР САБА ООД като получени по счетоводна сметка 304 Стоки и като продадени във връзка с фактурите на гръцките търговци. Експертизата не опровергава констатациите на приходните органи за липсата на доказателства за извършени плащания по процесните фактури от гръцките търговци. Според дадените от ревизираното дружество в хода на ревизията писмени обяснения стоката разтворител за бои в разфасовки варели е доставена в склад в гр. София на [улица], който склад се ползва по договор за наем с Г. ЕООД, а стоката масло АН-15 е доставена в имот в [населено място] на главен път Е 79, нает от ЕНЕРДЖИ УЪЛД СИСТЕМС ЕООД. От тези места е натоварена от превозвачите ЕМВЕ ЕООД по възлагане от ЕМВЕ ЛОГИСТИК ЕООД и Т. А. БИ ТИМ ЕООД. При насрещните им проверки ЕЛТОРО ОЙЛ БГ 2014 ЕООД и ГАЗ ЛОДЖИСТИК ЕАД потвърждават предаването на стоките на МАР САБА ООД. Към фактурата от ЕЛТОРО ОЙЛ БГ 2014 ЕООД е приложен приемо предавателен протокол, удостоверяващ предаване на стоката Трансол Д5 113 броя на адрес: гр. София, [улица]. В приемо предавателните протоколи, представени от ГАЗ ЛОДЖИСТИК ЕАД, е посочено само място на съставянето им гр. София. Тъй като транспортът на стоките е осъществен от трети лица ЕМВЕ ЕООД и Т. А. БИ ТИМ ЕООД за негова сметка, в изпълнение на изискването на чл. 45, ал. 2, б. б) ППЗДДС МАР САБА ООД представя транспортни документи (CMR), удостоверяващи според него, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Приходните органи и съдът приемат, че с оглед данните по делото стоките не са транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка и получени от данъчно задължени лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка, поради което не са осъществени ВОД по определението в чл. 7 ЗДДС. За транспорта на стоката 110 броя масло АН-15 по фактура 4000002668/05.06.2021 г. с получател EZIR LTD е представено от изпращача МАР САБА ООД и от превозвача ЕМВЕ ЕООД CMR, в което е вписано МПС [рег. номер]/[рег. номер], дата на натоварване 05.06.2021 г. от товарен пункт [населено място], главен път Е 79 и отбелязвано получаване на стоката на 05.06.2021 г. в Гърция, Лакка - Скидра. Превозвачът при насрещната проверка представя: договор за транспорт с ЕМВЕ ЛОГИСТИК, фактура за транспортна услуга, лиценз за международен автомобилен превоз на товари, талон за регистрация на полуремарке с рег. [рег. номер], собственост на МЕТРОСИСТЕМ ЕООД и договор за наем на същото; талон за регистрация на влекач с рег. [рег. номер], собственост на ПАБКО ЛИЗИНГ И ТЪРГОВИЯ, КЛОН БЪЛГАРИЯ и договор за наем с ДИМИТРАНС 16 ЕООД, пътен лист за автомобил [рег. номер]/[рег. номер] с водач В. С. и трудов договор с него, ЧМР. Според данните на Агенция Митници регистрирано е преминаване на ППС влекач [рег. номер], но с ремарке с различен номер - [рег. номер] през ГКПП Кулата с товар - изделия от пластмаса. Преминаването е потвърдено и от Агенция Пътна инфраструктура (АПИ) с писмо с вх. 24-00-847#2/24.09.2021 г. За транспорта на стоките по другите две процесни фактури жалбоподателят представя нечетливи ЧМР, в които превозвачът не се чете, но според дадените от него обяснения превозвач е Т. А. БИ ТИМ ЕООД. Посоченото дружество не е открито на адреса, вписан в Търговския регистър, който е и адрес за кореспонденция, и искането за представяне на документи и писмени обяснения му е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. Не са представени такива. В ЧМР към фактура 4000002669/09.06.2021 г. е вписано превозно средство с рег. [рег. номер]/[рег. номер]. Същото превозно средство е вписано и в ЧМР към фактура 4000002670/23.06.2021 г. Според данните в първото ЧМР стоката е натоварена на 09.06.2021 г. и получена на 11.06.2021 г. в Република Хърватска, а според данните във второто ЧМР стоката е натоварена на 23.06.2021 г. и разтоварена на 24.06.2021 г. в Република Румъния. По данни от Агенция Митници регистрирано е преминаване на ППС влекач [рег. номер], но с ремарке с различен номер - [рег. номер] през ГКПП Калотина с товар текстил на 11.06.2021 г. Преминаването е потвърдено и от АПИ с писмо с вх. 24-00-847#2/24.09.2021 г. Според данните от Агенция Митници на 24.06.2021 г. е регистрирано преминаване през ГКПП Дунав мост на същия влекач и ремарке [рег. номер] с товар череши, вишни и сливи. Преминаването е потвърдено и от АПИ. Според данните от КАТ полуремарке с рег. [рег. номер] не е регистрирано за движение. Правилен с оглед тези данни е изводът на първостепенния съд, че представените международни товарителници не доказват, че стоките са транспортирани с посочените в тях превозни средства от територията на страната до територията на други държави членки. Според т. 40 от Решение на СЕС от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos необходимо e определянето на дадена вътреобщностна доставка или придобиване да се извърши въз основа на обективни елементи като наличието на физическо движение на съответните стоки между държави членки. От получения отговор от гръцката данъчна администрация се установява, че на декларирания от TRADE TWO MON IKE, EL801597611 Lakka Skydra не се открива такава фирма. Същата не е подавала декларации по ДДС за м. юни и м. август 2021 г. и не е декларирала вътреобщностни сделки. Според т. 72 от решението на СЕС по делото Teleos обстоятелството, че получателят на доставката е представил пред данъчните органи на държавата членка по местоназначението декларация относно вътреобщностното придобиване, може да представлява допълнително доказателство, целящо да установи, че стоките действително са напуснали територията на държавата-членка на доставката, макар да не представлява решаващо доказателство с оглед на освобождаването от ДДС на дадена вътреобщностна доставка. Такова косвено доказателство е и липсата на плащане по процесните фактури. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че тъй като той е представил изискващите се от националния закон доказателства, то за ДДС следва да бъде задължен получателят според решението на СЕС по С-273/11. Според т. 67 от решението на СЕС по делото Teleos и др., след като доставчикът е изпълнил своите задължения, свързани с доказването на вътреобщностна доставка, въпреки че получателят на доставката не е изпълнил договорното си задължение да изпрати или превози стоките извън държавата-членка на доставката, именно получателят на доставката следва да бъде считан за задължен по ДДС в тази държава-членка. В същия смисъл е и т. 43 от Решение на СЕС от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11, Mecsek-Gabona. Всъщност, за да не бъде задължен доставчикът да заплати ДДС, последният трябва да е действал добросъвестно и да е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, така че неговото участие в измама да е изключено (виж т. 65 и т. 66 от решението на СЕС по делото Teleos и др.). Представените от жалбоподателя нечетливи копия на ЧМР не доказват предаване на стоките на превозвач Т. А. БИ ТИМ ЕООД, а това обстоятелство изключва добросъвестността му. Представените договори с гръцките търговци не съдържат клаузи относно мястото на доставките в Хърватска и Румъния и получателите им не се установяват от ЧМР. Затова не може да се вмени изцяло във вина на превозвачите смяната на ремаркетата и липсата на процесните стоки в тях при преминаването на ГКПП на страната. При сходни факти са постановени и други две решения на Върховния административен съд между същите страни Решение 6249/23.06.2022 г. по адм. д. 449/2022 г. и Решение 12666/15.12.2023 г. по адм. д. 6004/2023 г. Изложените в тях мотиви се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Що се отнася до начисляването на ДДС с РА то е обосновано и от безспорно установения факт, че според счетоводните записвания в счетоводството на МАР САБА ООД стоките са изписани като продадени. С оглед установените по делото факти правилни са и изводите на първостепенния съд за материална законосъобразност на оспорения акт в частта му на отказан данъчен кредит по фактурите за транспортните услуги. По така изложените съображения оспореното решение на Административен съд Благоевград следва да бъде оставено в сила и на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение