Решение № 3956 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10467/2010 г.

Решение № 3956 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10467/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на д-р Галина Василева Делийска - Малинова, регистрирана като лечебно заведение с фирма ЕТ "Д-р Галина Делийска - ЗЦ - Диагноза", срещу решение № 129 от 21.07.2010 г. по адм. дело № 135/2010 г. на Административен съд - гр. Перник.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Административен съд - гр. Перник е отхвърлил жалбата на д-р Галина Делийска срещу заповед № РД-09-45 от 10.03.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Перник, с която са й наложени санкции финансови неустойки за нарушения на индивидуалния договор за извънболнична медицинска помощ за 2009 г.

Решението е подробно мотивирано и са обсъдени всички доводи и подкрепящи ги аргументи, инвокирани от д-р Галина Делийска с оспорването на посочената заповед.

Същите доводи и подкрепящи ги аргументи са изложени сега и с касационната жалба:

1. Със заповед № РД-09-643 от 28.09.2010 г. директорът на РЗОК е наредил да бъде извършена медицинска проверка на ЕТ "Д-р Галина Делийска - ЗЦ - Диагноза" по изпълнението на индивидуален договор № 140104 от 27.02.2009 г. в три направления:

а) проверка на дейността по предписване на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, за периода от 01.01.2009 г. до 31.07.2009 г.;

б) проверка на дейностите по диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ по Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризация и др. подзаконови нормативни актове;

в) проверка за спазването на установения ред за работа с първични медицински документи.

Първото от инвокираните с оспорването оплаквания е, че проверката на дейностите по диспансерно наблюдение била обхванала и 2008 г., за която тя е имала друг индивидуален договор, а освен това през 2008 г. правилата на диспансерното наблюдение са били регламентирани с решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г., докато през 2009 г. тези правила са установени с решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК. Извършвайки проверка и за 2008 г. лекарите контрольори са излезли извън определения с цитираната заповед обхват на проверката и по този начин са извършили съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилото по т. 440 от решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК не променя този извод и то би било от значение само, ако в заповедта за извършване на проверката в нейния обхват бе включена и 2008 г.

В мотивите към постановеното от него решение Пернишкият административен съд е изразил становище, че в заповедта не е определен времеви обхват на проверката по тази тема, а освен това, за да се извърши проверка по диспансерното наблюдение е необходимо да бъде обхванат период от една година (наречен "диспансерна година"), а това в процесния случай неминуемо включва и част от предходната 2008 г., поради което в заповедта за назначаването на проверката - като основание за издаването на тази заповед - е посочена т. 440 от решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК, касаеща нарушения, извършени до 31.12.2008 г.

С касационната жалба е оспорено това становище на Пернишкия административен съд, но със същия аргумент: "Продължавам да твърдя, че проверяващите са излезли извън определения със заповедта обхват. А той е от 01.01.2009 г. до 31.07.2009 г."

Този аргумент е неоснователен.

Вярно е, че в мотивите на оспорената заповед № РД-09-45 от 10.03.2010 г. (за прилагане на санкцията финансова неустойка) като фактическо основание за издаването й са посочени констатациите в медицинския протокол, че в три случая са отчетени повече от нормативно предвидените диспансерни прегледи (т. 1.1, т. 1.3 и т. 1.4 от посочената заповед), но водещото за прилагане на санкцията е липсата на изследването микроалбуминурия, както и липсата на надлежно вписване в издадените при тези прегледи амбулаторни листове на съдов статус и статус на нервна система, които липси и арбитражната комисия с решение № 7 от 21.12.2009 г. е приела, че са довели до несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ.

Второто от инвокираните с оспорването оплаквания е, че проверката била тенденциозна - медицинският протокол бил съставен от Величка Николова и Богдана Николова, служители при РЗОК - Перник, а според чл. 108, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) до 25 % от събраните суми от санкции и дължимите към тях лихви могат да се разходват за стимулиране на служителите в НЗОК (в т. ч. и РЗОК), т. е. колкото повече глоби, санкции и възстановени суми бъдат събрани от изпълнителите на медицинска помощ, толкова повече доходи ще получат цитираните длъжностни лица. Това обстоятелство ги прави, според жалбоподателката, заинтересовани от изхода на административното производство и е нарушение на чл. 10, ал. 2 АПК. Освен това не съответства на целта на закона, която според нея не е да осигури допълнителни доходи на служителите от РЗОК.

Пернишкият административен съд е приел оплакването за неоснователно, защото "повишаването на разкриваемостта и събираемостта на неоснователно изплатените от НЗОК средства не е частен, а е публичен интерес, поради което и (вероятната) заинтересованост на длъжностните лица от това повишаване не е неправомерна, а е в публичен интерес."

Изразеното от Пернишкия административен съд становище е правилно и съответства на установената съдебна практика (реш. № 4774 от 13.04.2010 г. по адм. д. № 15793 от 2009 г. и реш. № 8854 от 29.06.2010 г. по адм. д. № 1224 от 2010 г., и двете на ВАС - VI отд.). Длъжностните лица при НЗОК (РЗОК) имат задължението по чл. 9 АПК служебно да предприемат действия за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, а стимулът по чл. 108, ал. 3 ЗЗО представлява допълнителна гаранция за качеството на тяхната работа.

Следващото оплакване в касационната жалба - че е неправилно и необосновано приетото от Пернишкия административен съд на стр. 4 от изложените от него мотиви: "Настоящият съд намира за неоснователен доводът на жалбоподателката, че неправомерно й е наложена санкция за превишаване броя на прегледите, предвидени в Приложение № 8 към Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК. Санкцията е наложена не за превишаване броя на прегледите, а че при извършването им не е изпълнен необходимия обем дейности по диспансерното наблюдение ..." - настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, също счита за неоснователно. Прочитът на оспорената заповед № РД-09-45 от 10.03.2010 г. и на решение № 7 от 21.12.2009 г. на арбитражната комисия не водят до други изводи.

Останалите оплаквания в касационната жалба също нямат логическа връзка с мотивите, изложени от директора на РЗОК в оспорената заповед и с тези на Пернишкия административен съд в оспореното с касационната жалба решение, поради което са неоснователни.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба решение на Пернишкия административен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,