Решение № 13710 от 13.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13711/2016 г.

Решение № 13710 от 13.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13711/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ""А. Л." ЕООД гр. В., действащо чрез адв. Бодева в качеството й на процесуален представител на управителя на дружеството И. Н. И., срещу Решение № 2022/19.10.2016 г., постановено от Административен съд /АС/ В. по адм. дело № 283 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-03000315001354-091-001/02.10.2015 г., на органи по приходите при ТД на НАП В., в обжалваната и потвърдена част от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ В. при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се конкретни доводи за нищожност на ревизионния акт и алтернативно за неговата материална незаконосъобразност. Иска се решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Директор на дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. Стефанова, взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-03000315001354-091-001/02.10.2015 г., издаден от Н. И. Б. на длъжност Началник сектор, възложила ревизията и П. Р. И., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в обжалваната и потвърдена част от директора на Д "ОДОП" В. при ЦУ на НАП. В частта по ЗДДС на РА е отказано на дружеството право на приспадане на данъчен кредит за м. 11.2014 г. в общ размер 4011,67 лв. по три фактури, а в частта по ЗКПО за 2014 г. допълнително е начислен корпоративен данък в размер на 67 405,83 лв., в резултат на направено увеличение на декларирания финансов резултат за периода, ведно с лихвите за забава. С обжалваното си решение първоинстанционният съд е отхвърлил в цялост жалбата на дружеството срещу РА, приемайки на първо място принципно, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, РА е действителен акт, издаден от компетентни органи. Тези изводи на първоинстанционния съд са предмет на касационно оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. Касаторът счита, че неправилно и в нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК съдът е приел, че възложителят на ревизията и ръководителят на ревизията може и да не са служители, заемащи длъжност измежду изрично посочените в т. 4 на чл. 7, ал. 1 ЗНАП, както е в процесния случай. Съгласно задължителното за съдилищата и страните тълкувателно решение на ОСС на Първа и Втора колегии на ВАС по т. дело № 10/2016 г. - Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Ревизионният акт и в частност ревизионният доклад като неразделна част от него, съставляваща мотивната част на акта, се явява и надлежно подписан, чрез надлежно издадени и действащи като такива електронни подписи на съставителите /КЕП/, което обстоятелство не е било оспорено и се удостоверява надлежно чрез представения към отговора на касационната жалба компактдиск. По съществото на спора, за да постанови обжалваното решение съдът е приел, че обжалваният пред него ревизионен акт е законосъобразно издаден. Въз основа на събраните писмени доказателства, в хода на ревизионното и съдебни производства, вкл. и чрез ползване на доказателствени средства - приета съдебно-счетоводна експертиза, съдът е изяснил релевантните факти за спора. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Дадени са указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест и относно фактите и обстоятелствата, подлежащи на доказване. Съдът е отчел основния спорен въпрос по делото относно реалността на извършените доставки на услуги и като е обсъдил доказателствата и събраните доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до обосновани изводи. В частта на РА по ЗДДС. Съдът е направил извод за законосъобразност на РА в тази му част досежно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по три фактури, издадени през д. п. м. 11.2014 г. от "А. З. пясъци" ЕООД и "А. О." ЕООД с предмет на доставките - маркетингови услуги и мърчандайзинг, по договор. Решението с тази си част е обосновано и законосъобразно. Изяснена е фактическата обстановка по спора и при съобразяване на приетите писмени доказателства в хода на ревизионното и съдебно производства, както и на даденото заключение по приетата ССчЕ, съдът е направил поотделна и съвкупна преценка на събраните доказателства и е достигнал до обоснования извод за фактическа недоказаност на извършени услуги и съответно на настъпили данъчни събития по трите издадени фактури - основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит поради неправомерно начисляване на данъка - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Обосновано е прието, че по фактурите, с предмет - маркетингови услуги и мърчандайзинг по договори с уговорки за изпълнение от страна на доставчика и издателя на фактурите като изпълнител на за обектите, стопанисвани от РЛ, не са събрани доказателства, установяващи извършване на каквито и да било относими фактически действия от изпълнителите за извършване на такива услуги /брандиране на обекти - популяризиране на марка чрез позиционирането й диференциацията й на пазара, мърчандайзинг - организиране на търговска активност, контрол за сключени договори и изпълнението им, изготвяне на информация и проучвания на цени, оптимизиране на доставки, поддръжка на визия и място на стоките в обектите и др./, нито действия по калкулиране, предаване и приемане на извършеното от страна на възложителя, нито използване на получените доставки за целите на икономическата дейност на РЛ. Спорът между страните правилно е сведен до установяване на фактическото извършване на услугите от издателя на фактурите, не само до установяване редовността на счетоводното им отразяване. С оглед липсата на относими доказателства - приемо-предавателни протоколи, първични документи за калкулиране на цени, за изплатени разходи за материали и извънтрудови доходи, при липса на индивидуализация на извършените дейности, вкл. и в издадените фактури и предвид данните за свързаност на съконтрахентите по договорите, не може да се направи ползващия РЛ извод, при условията на пълно доказване, че фактурираните услуги са извършени, както и че е налице осъществена дейност и резултат от изпълнението на такива услуги. Съответно на изложеното дотук, първоинстанционният съд е достигнал и до законосъобразни правни изводи относно последиците от липсата на установена реалност на доставки на услуги по процесните фактури. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват извод за реалност на доставките, а следва да се извърши цялостна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. Първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно, е отчел, че обжалваният пред него РА, в частта му по ЗДДС, е законосъобразен и като такъв го е потвърдил. В частта на РА п ЗКПО. С обжалваното решение на АС В. е потвърден изцяло РА и в частта му по ЗКПО. На основание чл. 26, т. 2 ЗКПО е извършено преобразуване на декларирания финансов резултат /ФР/ за 2014 г. с направените от РЛ разходи по трите фактури, предмет на обсъждане в частта на РА по ЗДДС. П. е, че разходите на се документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО вр. с чл. 23, ал. 2, т. 1 и чл. 26, т. 2 ЗКПО, тъй като не отразяват вярно стопанските операции - по издадените фактури не са настъпили данъчни събития. Първоинстанционният съд правилно е потвърдил РА в тази му част, тъй като и предвид направените по-горе изводи относно липсата на установена реалност на доставки по трите фактури, съответно липса на установеност на настъпили данъчни събития по тях, издадените счетоводни документи, оправдаващи разхода - фактурите, явно не отразяват вярно стопанска операция. Правилно осчетоводените разходи по тези фактури не са признати за данъчни цели и с тях е увеличен ФР на дружеството за периода. На основание чл. 26, т. 2 вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО е увеличен декларираният счетоводен ФР на дружеството за 2014 г. и със сумата 654 000 лв. и съответно е определен допълнителен корпоративен данък. Не са признати от приходните органи за данъчни цели отчетени от дружеството разходи по фактури, издадени от "Алдо маркет" ЕООД през мм. 10., 11 и 12.2014 г. с предмет - товаро-разтоварни работи, мърчандайзинг сезон 2014, администриране хардуер и софтуер сезон, реклама бранд интер, извор, масай, албена 3, албена 4 и. т. н., тъй като е прието за недоказано осъществяването на услугите по тези фактури, а оттам и настъпване на данъчно събитие по фактурите, съответно - вярно отчитане на стопанската операция. Първоинстанционният съд е възприел изводите на приходните органи за правилни в тази част на РА като след анализ на събраните доказателства и доказателствени средства - заключение на ССчЕ, е направил обоснован извод за недоказано осъществяване на доставки по фактурите, издадени от "Алдо маркет" ЕООД. Не са представени от РЛ, в чиято доказателствена тежест е това, релевантни доказателства за фактическо и конкретно изпълнение на отделни операции и като цяло на дейностите от наети по трудов или граждански договор лица при изпълнителя, за калкулиране на цените - общо и по отделни пера и дейности, за направени и надлежно осчетоводени разходи за материали и помощни дейности, за приемо-предаване на изпълнението, за използване на резултата от услугата за целите на икономическата дейност на РЛ. Всъщност, както обосновано е посочено от съда освен наличните договори и издадените фактури, както и извършеното осчетоводяване и деклариране по тях, по делото не са представени други относими доказателства. В тези случаи не са налице фактически основания, въз основа на които може да се приеме осъществено изпълнение на услуги, а оттам не са налице и правни основания за приемане на настъпили данъчни събития и съответно за признаване за данъчни цели на направените разходи. Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение в тази си част на РА, което следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила изцяло. Разноски: При този изход на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени претендираните разноски на осн. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения - в размер на 3089 лв., съобразно материалния интерес на спора. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение, Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,