Решение № 8861 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 218/2017 г.

Решение № 8861 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 218/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Х. М. роден на 3.01.2002 г. - гражданин на Афганистан и касационна жалба на А. Р. М., роден на 4.06.2007 г. - гражданин на Афганистан, непридружени непълнолетни, подадени чрез процесуалния им представител адвокат Г. Т. - БКХ, срещу решение № 1047 от 16.11.2016 г., постановено по адм. дело № 595/2016 г. по описа на Административен съд С. област, с което са отхвърлени жалбите им срещу заповед № 517з-1312/28.04.2016 г., на ВПД началника на група "Миграция" при ОД на МВР - С. за налагане на принудителна административна мярка "Принудително настаняване в специализиран дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция"". В жалбите са развити доводи за неправилност на съдебния акт. Иска се отмяната му и постановяване на ново съдебно решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Ответникът - ВПД началник на група "Миграция" при ОД на МВР - С., чрез пълномощник, оспорва касационните жалби като неоснователни. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежни страни. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е недопустимо при следните изводи от правна страна: Производството пред Административен съд С. област е образувано по жалба на Б. Х. М. роден на 3.01.2002 г. - гражданин на Афганистан, непридружен непълнолетен, подадена чрез ППЗБМ - БХК и на А. Р. М., роден на 4.06.2007 г. - гражданин на Афганистан, непридружен непълнолетен, подадена чрез ППЗБМ - БХК, срещу заповед № 517з-1312/28.04.2016 г., на ВПД началника на група "Миграция" при ОД на МВР - С. за налагане на принудителна административна мярка "Принудително настаняване в специализиран дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" . За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че с процесната заповед е наложена принудителна административна мярка "Принудително настаняване в специализиран дом за временно настаняване на чужденци към дирекция "Миграция" както на пълнолетния А. Л., роден на 31.03.1998 г., гражданин на Афганистан, така и на Б. Х. М., роден на 3.01.2002 г. - гражданин на Афганистан, непридружен непълнолетен и на А. Р. М. роден на 4.06.2007 г. - гражданин на Афганистан, непридружен непълнолетен. Изводът е неправилен. В заповедта изрично е посочено, че се издава срещу пълнолетния А. Л., роден на 31.03.1998 г., гражданин на Афганистан, който придружава непълнолетните Б. Х. М. и А. Р. М.. Последните не са адресати на заповедта. Поради това нямат и правен интерес да искат обявяването й за нищожна, тъй като тя се отнася до друго лице. С обжалваната заповед не се засягат права и законни интереси на жалбоподателите. Доводите на първоинстанционния съд за допустимост на жалбите пред АС С. област не се споделят от настоящата инстанция. Касационната инстанция приема, че жалбите срещу процесната заповед са процесуално недопустими, тъй като са подадени от лица, които не са адресати на заповедта. От приложените към делото доказателства не се установява, непълнолетните лица да са били настанени в СДВНЧ с нарочна заповед, издадена по реда на ЗЧРБ. Обявяването на оспорената заповед за нищожна не би рефлектирало върху правната сфера на жалбоподателите, тъй като те не са посочени в нея като адресати на същата. За непълнолетните чужденеци ще е налице правен интерес да обжалват заповедта, издадена на осн. чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, в която същите са вписани като адресати. Съгласно разпоредбата на чл. 250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяването на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Следователно производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не произтичат от сочените основания. В случай, че жалбоподателите са настанени принудително в СДВНЧ, без да е издадена персонална заповед на осн. чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, то биха могли да подадат искане до съда по реда на чл. 250 АПК за прекратяване на неоснователни фактически действия, изразяващи се в настаняването им в СДВНЧ. Предвид изложените съображения, като е прел, че жалбите са допустими при наличие на правен интерес за жалбоподателите, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, като на основание чл. 159, т. 4 АПК производството по делото се прекрати като образувано по недопустима жалба. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,