Решение № 10352 от 16.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие София срещу Решение 146 от 04.11.2021 г., постановено по адм. дело 375 по описа на Административен съд Шумен за 2020 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 27/311/01281/3/01/04/01 от 28.07.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие София (ДФЗ). В касационната жалба са посочени всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че съдът не е изследвал и не се е произнесъл по фактите от значение за правния спор. Твърди, че съдът е постановил решението си без изобщо да изложи мотиви относно фактическите констатации в АУПДВ. Твърди, че съдът неправилно е приел, че неизпълнените показатели (индикатори) в бизнес плана на получателя е основание за финансова корекция, а не неспазване на критерии за допустимост по чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Излага съображения, че административният орган правилно е приложил реда по чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП. Счита, че дори да се приеме, че неизпълнението е налагало финансова корекция, допуснатото нарушение в административното производство не е съществено. Моли за отмяна на решението на Административен съд Шумен и за потвърждаване на акта за установяване на публично държавно вземане. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции съгласно списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им. Ответникът, Силора тур ЕООД гр. Велики Преслав, [ЕИК], оспорва касационната жалба. Счита за правилен извода на съда, че актът за установяване на публично държавно вземане е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че мониторинговият период по сключения между получателя и ДФЗ договор е изтекъл преди образуване на административното производство. Посочва, че данните за неизпълнение на одобрените индикатори в бизнесплана на получателя на финансовата помощ са основание за налагане на финансова корекция по Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, а не за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане при липсата на решение за финансова корекция. Изтъква също така, че поради настъпило правоприемство между едноличния търговец и дружеството, задълженията е следвало да се установят в общо производство на основание чл. 126 от ДОПК. Дружеството не било уведомено за производството и не участвало в него, поради което било лишено от възможност за защита. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебния контрол пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане 27/311/01281/3/01/04/01 от 28.07.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание т. 4.4, буква б) и т.8.1 във връзка с неизпълнението на т. 4.12 и т. 4.17, букви а), б) и д), и т. 4.18 от Договор 27/311/01281 от 08.10.2014 г., както и на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2, във връзка с неизпълнението на чл.16, ал. 2 и чл. 43, ал. 1, т. 1, 2 и 5, както и на основание чл. 46, ал. 3, т. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г., във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК в тежест на ЕТ Биозем Л. Стоянова, [ЕИК], е разпоредено да възстанови публично държавно вземане в размер на 391 160 лв., определен на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от ПРСР 2007 2013 г., като най-голямото по размер от установените задължения за възстановяване на безвъзмездна финансова помощ по акта. От фактическа страна по делото е установено, че ЕТ Биозем Л. Стоянова е бенефициер по Договор 27/311/01281 от 08.10.2014 г. на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Петгодишният мониторингов период на договора, сключен на 08.10.2014 г., е изтекъл на 08.10.2019 г. След изтичане на петгодишния забранителен срок по договора и в хода на административното производство, започнало на 04.11.2019 г. с получаването на уведомително писмо изх. 01-6500/8736 по реда на чл. 26 от АПК, на 21.02.2020 г. предприятието на ЕТ Биозем Л. Стоянова е прехвърлено по реда на чл. 15 от ТЗ на Силора тур ЕООД и на същата дата едноличният търговец е заличен от търговския регистър. Съгласно заявлението за кандидатстване и представения, приет и одобрен от ДФЗ бизнесплан, търговецът се задължил да реконструира и да използва по посоченото в бизнесплана предназначение за селски туризъм Почивна база Ловец в местността Ловджийска чешма, община Велики Преслав, обл. Шумен. Видно от бизнесплана, предвидените за предоставяне услуги са нощувки при 45 места за гости, разпределени в 6 стаи за двама посетители и 3 мезонета за 2+1 посетители. За всяка една от посочените 10 години, за които е представена производствената и търговската програма, са записани конкретни стойности на средногодишна натовареност, респективно приходи от туристическите услуги, които ЕТ планира да реализира, след като реконструира почивната база, в размер на 225 000 лв. за всяка година. Съгласно преоценения бизнесплан тези приходи са били коригирани на 210 000 лв. за всяка от десетте години. Съгласно Таблица 5 Разходи за заплати и социални осигуровки от бизнесплана, търговецът се задължил да разкрие и поддържа през всяка от десетте години след изграждане на комплекса 3 работни места, от които 1 за управленски персонал и 2 за производствен персонал, и да заплаща възнаграждение и осигуровки на наетите лица. В описанието на проекта, част от одобрения бизнесплан, търговецът е посочил, че след първата година в резултат на инвестицията броят на заетите с туристическа дейност лица ще нарасне до 3 души, като през следващите години се предвижда тази бройка на постоянно заетия персонал да се запази (стр. 6, т. 3 Организация, структура и управление, вкл. постоянно зает персонал). През периода от 20.06.2019 г. до 27.06.2019 г. и от 10.07.2019 г. до 24.07.2019 г. ДФЗ извършил проверка на място след плащане при ЕТ, както и допълнителни административни проверки, при които е констатирано неизпълнение на задължения съгласно Договора, одобрения бизнесплан и Наредба 30/11.08.2008 г. По-конкретно било установено, че изпълнението на бизнесплана в частта приходи е средноаритметично 4,09 % за три пълни финансови години (2016 2018 г.), не било изпълнено и задължението за брой наети лица, които били средногодишно две. Установено било и отдаване на част от обекта под наем за лични нужди, вместо на туристически услуги. Налице били и други несъответствия. С уведомително писмо УН 27/311/01281/3/01/22/01 изх. 01-6500 от 04.11.2019 г. ДФЗ уведомил ЕТ на основание чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 34, ал. 3 от АПК, че открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Уведомителното писмо е получено от търговеца на 14.12.2019 г., срещу констатациите в него е подадено възражение. След като обсъдил представеното възражение, Изпълнителният директор на ДФЗ е издал обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане, с който в тежест на ЕТ са определени отделни подлежащи на възстановяване суми за нарушенията на т. 30, т. 18, т. 2, 3, 5 и 7 от Приложение към раздел І Общи положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, като на основание чл. 3, ал. 1 от същите правила е определено за възстановяване най-голямото по размер публично държавно вземане, или 391 160.00 лв. подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г. За да отмени АУПДВ, първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд прави извода, че така посочените в акта данни за неизпълнение на одобрените индикатори в плана по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ (понастоящем ЗУСЕФСУ) са основание за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а не основание за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Съдът е констатирал, че административният орган е допуснал още едно съществено процесуално нарушение при постановяване на оспорения административен акт, тъй като не е съобразил обстоятелството, че към момента на издаване на акта адресатът на издадения административен акт ЕТ Биозем Л. Стоянова е заличен от търговския регистър и вече не съществува в правния мир, не е самостоятелно юридическо лице и няма правосубектност, тъй като видно от представените писмени доказателства едноличният търговец е бил заличен в ТРРЮЛНЦ на 21.02.2020 г., а негов универсален правоприемник, включително и на правата и задълженията по процесния договор е Силора тур ЕООД. Решението е правилно. Съгласно чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г.) дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 9 ЗУСЕСИФ , се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. В процесния акт за установяване на публично държавно вземане административният орган се позовава на неспазване от страна на ползвателя на ангажимент, поет със сключения с ДФЗ договор за финансова помощ от 08.10.2014 г. В този случай съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, но само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ. Предвид тази нормативна рамка следва да се приеме, че законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 от ЗУСЕФСУ и АУПДВ по ДОПК, като не му е предоставил възможност да си избере какъв акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, така и под материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на договора. От това следва, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и АУПДВ се издава само когато липсват основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕФСУ. В процесния случай е приложима разпоредба на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), тъй като производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 04.11.2019 г., а АУПДВ е издаден на 28.07.2020 г. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, изм. ДВ бр. 85/2017 г., според която след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г.). Тълкуването й съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че под извършване на финансова корекция се разбира изпълнение в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не установяване по смисъла на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, както приема трайната практика на Върховния административен съд (адм.д. 8586/2020 г., адм.д. 10650/2020 г., адм.д. 13576/2020 г., адм.д. 12415/2020 г., адм.д. 10232/2020 г., адм.д. 705/2021 г. и други). Допълнителен аргумент за отмяна на АУПДВ е и § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП, според който прилагането на досегашния ред за производствата, започнали по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 2020 г., е ограничено до изтичане на периода на мониторинг. В случая договорът за подпомагане е сключен на 08.10.2014 г., а мониторинговият период за него е пет години, считано от датата на сключването му. Този период е изтекъл на 08.10.2019 г., към която дата не е започнало процесното административно производство, поради което издаденият след това АУПДВ е незаконосъобразен и на това основание. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК преценката за законосъобразност на административния акт се извършва с оглед материалния закон към момента на издаването му. Ето защо при проверка на процесния АУПДВ е релевантна влязлата в сила на 28.06.2019 г. разпоредба на чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕФСУ, определяща процесуалния ред и материалноправните основания, въз основа на които следва да се извърши финансова корекция. Дори само това обстоятелство е достатъчно основание да бъде прието, че издаденият АУПДВ е незаконосъобразен, тъй като не е съобразен с установените материалноправни предпоставки, при които следва да се установи вземане чрез издаване на АУПДВ. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, предвид направеното искане и представените доказателства, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4600 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение