Решение № 8887 от 17.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7872/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237, вр. чл. 239, т.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по молба на началника на затвора [населено място] за отмяна на влязло в сила съдебно решение 245 от 10.07.2023г., постановено по адм.д. 237 по описа за 2023г. в частта му, с която е отменен отказ, обективиран в уведомление от 12.04.2023 г. на Началника на Затвора - [населено място], в частта му, с която е отказано да бъде уважено искането на лишения от свобода М. Х. да получи на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителни хранителни пратки през м. април 2023 г., за празници на регистрирани в Р България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, посочени в т.1 /Вторият ден на Великден, празнуващ се на 10.04.2023 г. от Католическата църква, в т.3 /Песах, празнуван на 06.04.2023 година от религиозната общност на евреите, в т.4 Възкресение Христово, празнуващ се на 09.04.2023 г. от Арменската апостолическа църква; в т.5 /Възпоминанието на смъртта на Исус Христос, празнуващ се на 04.04 от Свидетелите на Йехова/ от подадената от лишения от свобода по молба с вх. рег. М-348 от 07.04.2023г., като незаконосъобразен. Твърди, че на същото основание и между същите страни е влязло в сила съдебно решение - решение 489 от 09.12.2022г. по адм.д. 557/2022г., което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Ответникът по искането за отмяна - М. Г. Х. в писмено становище оспорва основателността му. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователно. Съгласно нормата на чл. 239, т.4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. С решението, чиято отмяна се иска Административен съд - Стара Загора се е произнесъл по същество, като е отменил по жалба на М. Г. Х. отказ, обективиран в уведомление от 12.04.2023 г. на Началника на Затвора - [населено място], в частта му, с която е отказано да бъде уважено искането на лишения от свобода да получи на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителни хранителни пратки през м. април 2023 г., за празници на регистрирани в Р България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, посочени в т.1 /Вторият ден на Великден, празнуващ се на 10.04.2023 г. от Католическата църква, в т.3 /Песах, празнуван на 06.04.2023 година от религиозната общност на евреите, в т.4 Възкресение Христово, празнуващ се на 09.04.2023 г. от Арменската апостолическа църква; в т.5 /Възпоминанието на смъртта на Исус Христос, празнуващ се на 04.04 от Свидетелите на Йехова/ от подадената от М.Х. молба с вх. рег. М-348 от 07.04.2023г., като незаконосъобразен. С решение 489 от 09.12.2022г., постановено по адм.д . 557/2022г. по описа на АС - Стара Загора административният съд е отхвърлил жалбата на М. Г. Х. отказ, обективиран в уведомление ИЗ-4048/14.07.2022г. на Началника на Затвора град [населено място] да разреши получаването на общо осем допълнителни хранителни пратки, след отмяна с влязло в сила решение на АС - Стара Загора е бил отменен мълчалив отказ по молба с вх. М-110/23.03.2022г., подадена от лишения от свобода Х. за разрешение да получи през месец април 2022г. осем допълнителни хранителни пратки, а преписката е била върната на Началника на затвора за произнасяне в 14-дневен срок, съгласно указанията на съда. От съдържанието на двете съдебни решения става ясно, че те са постановени във връзка с обжалване на два самостоятелни административни акта, постановени в две самостоятелни административни производства, провеждани в последователни години - съответно 2022г. и 2023г. Страните в тази административни, респективно - съдебни производства са едни и същи , началник на затвора [населено място] и лишеният от свобода Х.. Двете производства са се образували по повод две отделни искания с един и същ предмет и едно и също правно основание , а именно - получаване на допълнителни хранителни пранки при условията на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС. Исканията са съответно - молба с вх. М-110/23.03.2022г. и с вх. М-348 от 07.04.2023 г. В двете дела административният съд е постановявал решения с различен правен резултат. Въпреки това основанието по чл. 239, т.4 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение 245 от 10.07.2023г., постановено по адм.д. 237 по описа за 2023г., в частта му, за която се иска отмяна, не е налице. Както се посочи, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Двете съдебни решения са постановени по две жалби срещу два различни административни акта, макар и постановени от един и същ административен орган. Ето защо искането на на началника на затвора [населено място] за отмяна на влязло в сила съдебно решение 245 от 10.07.2023г., постановено по адм.д. 237 по описа за 2023г. е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд