Решение № 10504 от 7.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5952/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба, подадена от Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/, чрез процесуален представител срещу решение 668 от 07.02.2023 г., постановено по административно дело 10971/2022 г. от Административен съд София град /АССГ/, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решене 550 от 01.02.2023 г., постановено по административно дело 10971/2022 г. по описа на АССГ. Касационната жалба на КЗЛД срещу решение 550 от 01.02.2023г., постановено по адм. д. 10971/2022г. по описа на АССГ е върната с определение 4388/25.05.2023г., постановено по адм. д. 10971/2022г. на Административен съд София-град, влязло в сила на 08.06.2023г. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска същото да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител в писмен отговор и съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 668 /07.02.2023 г., постановено по адм. д. 10971/2022 г. по описа на АССГ е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение 550 от 01.02.2023 г., постановено по същото дело, като е прието, че в последното липсва диспозитив, с който се отменя оспореното в първоинстанционното производство решение ППН-01-61/17 от 01.11.2022 г. на КЗЛД, макар в решението да се съдържат съображения именно за основателността на подадената срещу посочения административен акт жалба на министъра на вътрешните работи и за отмяната му като незаконосъобразен. В тази връзка е допусната поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ), като стр. 7, ред 6 отгоре надолу на посоченото решение е поправено както следва- думите да се отхвърли жалбата да се четат да се уважи жалбата, както и в първия абзац на диспозитивната му част, вместо ОТХВЪРЛЯ да се чете ОТМЕНЯ; думата срещу да се заличи и след решение ППН-01-61/17 г. от 01.11.2022 г., и да се добави на Комисията за защита на личните данни. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че е налице несъответствие между действителната и изразената в диспозитива на решението воля на съда по отношение на оспорването, поради което допуснал горепосочената поправка. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК, съдът по свой почин или по искане на страна може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Поправката на очевидна фактическа грешка се допуска тогава, когато е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, т.е. има разминаване между мотивите и диспозитива на съдебното решение. С други думи целта на производството по чл. 175, ал. 1 АПК е именно да се изследва въпроса налице ли е несъответствие между изразената воля на състава на съда в мотивите на съдебния акт и постановения диспозитив като волеизявление, с което спорът е решен по същество. В конкретния случай АССГ правилно е заключил, че горните предпоставки са налице, тъй като е безспорно установено, че в първоначално постановеното решение, административният съд е формирал воля за отмяна на оспорения пред него административен акт, която не е обективирал в диспозитива на постановения съдебен такъв. В тази връзка, с решението за поправка на ОФГ, АССГ правилно е допълнил диспозитива на съдебния акт в съответствие с формираната в мотивите действителна воля за отмяна на решение ППН-01-61/17 от 01.11.2022 г. на КЗЛД. По изложените съображения, решението на АССГ е правилно, като постановено в съответствие с приложимото материално право и обоснованост на изводите на съда. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, същото, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. Предвид изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя в размер на 100 /сто/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение