Решение № 7154 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16554/2013 г.

Решение № 7154 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16554/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на кмета на Община Пловдив против решение № 1850/7.08.2013 г., постановено от Административен съд-гр. Пловдив по адм. д. № 872/2013 г. и срещу решение за допълване № 2339/28.12.2013 г., постановено по същото дело и срещу определение № 2695/14.10.2013 г., постановено по същото дело. С решение № 1850/7.08.2013 г., по жалба на Мартин Танчовски е отменен мълчалив отказ на кмета на община Пловдив, да завери молба-декларация по заявление вх. № 13П3475/4.03.2013 г. и преписката е изпратена на кмета на община Пловдив за произнасяне в съответствие с мотивите на решението. С определение № 2695 от 14.10.2013 г. е допълнено решение № 1850/7.08.2013 г. в частта му относно разноските, като Община Пловдив е осъдена да заплати на Мартин Танчовски разноски в размер на 500 лева. С решение № 2339 от 28.10.2013 г. е допълнено решение № 1850/7.08.2013 г. като "Определя 14-дневен срок на кмета на Община Пловдив да завери молба-декларация, по заявление № 13П3475/4.03.2013 г.". В касационните жалби се твърди неправилност на обжалваните съдебни актове и се иска отмяната им. Ответникът Мартин Танчовски оспорва жалбите по съображения в писмен отговор, както и такива, изложени от процесуалния му представител в съдебно заседание. Иска от съда да остави в сила обжалваните съдебни актове. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Становището на прокурора е, че общинската собственост се установява с акт за общинска собственост и след като такъв не е налице към момента на подаване на молбата, това следва да се посочи в молбата-декларация и ако общината претендира, че е собственик на имота, следва да установи това по исков ред. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като неоснователни. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е мълчалив отказ на кмета на Община Пловдив по административна преписка с вх. № 13П3475/4.03.2013 г. Административният съд е приел, че жалбоподателят е поискал извършването на административна услуга-заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, с която да се установи, дали посоченият имот е записан като общинска и държавна собственост, която в законоустановения срок не е заверена. Съдът е приел, че административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, като в удостоверението, което следва да издаде следва да впише обстоятелствата, както ги е установил при проверката, без да има право да извършва преценка на факти, обуславящи претендираното право на собственост. Съдът е посочил, че дори органът да счете, че е налице конкуренция на права, вкл. с неговите собствени, не може да откаже извършването на услугата, тъй като, дали са налице претендираните права върху имота следва да преценява нотариуса по реда на чл. 587 от ГПК. Решението е правилно. Съдът законосъобразно е приел, че отговорът на направеното искане не предполага преценка на административния орган по отношение на правото на собственост на поискалото услугата лице. Компетентен да признае или да отрече правото на собственост на заявителя има единствено нотариусът, който извършва обстоятелствената проверка. Що се отнася до административния орган, от когото е поискана административна услуга, той е длъжен да я извърши при наличието на редовна молба със съответните приложения и внесена такса. Услугата се състои в удостоверяване на определени обстоятелства, в кръга на компетентността на органа, по установения ред и форма. Отказът за извършването й по аргументи, свързани с евентуален спор за принадлежността на правото на собственост, представлява превратно упражняване на власт. Административният орган не може да злоупотребява с властта си и да препятства осъществяването на чужди права, при положение, че законосъобразният начин за решаване на спорове за собственост е свързан с търсенето на защита по исков ред. Неоснователна е жалбата срещу определението, с което решението е допълнено в частта за разноските. Правилна е преценката на съда за своевременно направено искане за присъждане на разноски и за наличие на доказателства, че разноски в присъдения размер са направени. Неоснователна е жалбата и срещу допълнителното решение, което е постановено при спазване на съдопоризводствените правила и материалния закон. При отсъствието на поддържаното основание за отмяна, решението на административния съд, допълнено с последващите обжалвани актове на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,