Решение № 8642 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4832/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Т. Х., чрез пълномощник адв. А. С. А. от АК Стара Загора, против Решение 885/13.03.2024 г., постановено по адм. дело 515/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу Експертно решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв ВС-1561/ 08.08.2023 г. на Централната военномедицинска комисия към Военномедицинска академия - гр.София, като неоснователна. Наведените в касационната жалба възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване друго, с което да се отмени оспореното експертно решение и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът Централна военномедицинска комисия към Военномедицинска академия (ЦВМК към ВМА), чрез процесуален представител главен юрисконсулт М. Допчева, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно като законосъобразно, поради което се иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Експертно решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв ВС-1561/ 08.08.2023 г. на Централната военномедицинска комисия към ВМА, с което освидетелствания старшина В. Т. Х. e приет за негоден за военна служба по Р. S 68.2 А от МС/2018г, Част I. Първоинстанционният съд приема за безспорно установено по делото, че В. Т. Х. е на военна служба от 1997г., като съгласно Заповед ЛС-51/28.12.2018г. на началник в.ф. 26940 е назначен на длъжността старши специалист I степен по изпитване но оръжия и боеприпаси в участък Изпитване на артилерийски системи и боеприпаси за тях на Център Изпитвания на оръжие, боеприпаси и взривни вещества и пиротехнически изделия , в.ф. 26940. На 10.03.2023г. в изпълнение на служебните си задължения старшина В. Т. Х. е извършвал изпитване на 152 мм изстрели с инертен ОФ снаряд за оръдие Гиацинт Б , при което е ударил [заличен текст]. След инцидента е откаран в болница, където е бил хоспитализиран и му е извършено оперативно лечение. В епикриза към ИЗ 5066, издадена от Ортопедичен комплекс, клиника по ортопедия и травматология гр.Стара Загора, е вписана следната анамнеза: [анамнеза] . Извършена е оперативна интервенция под локална анестезия, при която е направено [интервенция]. Поставена е окончателна диагноза: [диагноза] . На 16.03.2023г. от осигурителя Централен артилерийски изпитателен полигон /военно формирование 26940-Стара Загора/, е била подадена до ТП на НОИ Стара Загора декларация за трудова злополука с пострадал В. Т. Х., като с Разпореждане 5066/ 22.03.2023г. на ТП на НОИ Стара Загора декларираната злополука е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО. С Протокол 282 на ЛКК /хирургична/ към МБАЛ Пловдив към ВМА-София, освидетелстваното лице В. Т. Х., е насочено към ЦВМК за експертно решение относно годността за военна служба по Наредба Н-6/13.02.2018г. В протокола на ЛКК е посочено, че при извършена [заличен текст]. Поставена е диагноза [диагноза] . От Началника на Централен артилерийски технически изпитателен полигон (ЦАТИП) е изпратено Писмо направление с рег. 3-1161/ 12.07.2023г. до председателя на Централна военномедицинска комисия при ВМА гр.София, за изпращане на старшина В. Т. Х., във връзка с промяна в здравословното му състояние, за определяне на годност за военна служба, на основание чл.5, ал.3, т.6 от Наредба Н-6/ 13.02.2018г. На 17.07.2023г. от Председателя на ЦВМК при ВМА София до Началника на военно формирование 26940 гр.Стара Загора е изпратено писмо амб. ВС-1345/ 17.07.2023г., приложение 14 към чл.5, ал.3, т.5 на Наредба Н-6/13.02.2018г. за военномедицинската експертиза, с което го уведомява, че във връзка с освидетелстване за годност за военна служба на старшина В. Т. Х. старши специалист I степен по изпитване на оръжия и боеприпаси, е установено заболяване [заболяване] , което е извън медицинските стандарти за годност за военна служба /Приложение 1 от Наредбата/ и води до негодност за военна служба. В писмото е посочено, че има изявено писмено желание от военнослужещия за определяне индивидуална годност, като при обсъждане на индивидуална годност на освидетелствания ЦВМК ще вземе следното решение: 1. Негоден за военна служба за заеманата длъжност и 2. Годен индивидуално за длъжност, съобразена със следните ограничения: Да се освободи от работа с взривоопасни и запалителни вещества, управление на автомобилна и друга бойна техника, боравене с оръжие, уредна физкултура, строеви мероприятия и въоръжен наряд. Неподходащ за участие в мисии. Посочено е също, че при преценка от страна на началника на военното формирование за необходимостта военнослужещият да бъде освидетелстван по реда на чл.15 от Наредбата за военномедицинската експертиза и наличие на подходяща длъжност, съобразена с посочените ограничения, същият следва да изрази писмено становище с попълване на искане по образец Приложение 13 от Наредбата. От началника на Централен артилерийски технически изпитателен полигон /Военно формирование 26940/ е изпратено до Председателя на ЦВМК при ВМА искане за освидетелстване на индивидуална годност за военна служба на военнослужещ с рег. 3-1207/ 07.08.2023г., приложение 13 към чл.5, ал.3, т.5. В искането е посочено, че същото е изготвено на основание чл.15 от Наредбата за военномедицинската експертиза и се предлага военнослужещият старшина В. Т. Х. - старши специалист I степен по изпитване на оръжия и боеприса в участък Изпитване на артилерийски системи и боеприпаси за тях на Център Изпитвания и оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия в ЦАТИП, за освидетелстване за индивидуална годност за военна служба. В обосновката на искането се съдържа описание на здравословното състояние на военнослужещия, като е отбелязано, че във връзка с посочените от ЦВМК с писмо ВС-1345/ 17.07.2023г. ограничения при изпълнение на служебните задължения от старшина В. Т. Х., е издадена заповед за въвеждане на ограничения при изпълнение на задълженията по длъжностната характеристика за длъжността Старши специалист I степен по изпитване на оръжия и боеприпаси . Посочени са три длъжности в ЦАТИП началник КТП , началник на група Материално техническо осигуряване и началник на група Енергосъоръжения, водоснабдяване и канализация , една от които може да бъде предложена за включването й в Приложение 1 Списък на подходящите длъжности за заемане на военнослужеи със заболявания или увреждания, получени при или по повод изпълнение на военната служба, заболявания от общ характер и професионални заболявания, в резултат на което воннослужещите не могат да изпълняват служебните си задължения в пълен обем , обявен със Заповед на министъра на отбраната ОХ-012/ 13.03.2019г. След проведени беседи с военнослужещите, назначени на тези длъжности, същите са отказали да заемат предложените им други длъжности, поради което нито една от посочените длъжности не може да бъде предложена на старшина В. Т. Х., като няма и потвърдени вакантни длъжности от други структури с предложение за заемане от лицето. Въз основа на това се сочи, че управлението на ЦАТИП не може да предложи на военнослужещия друга длъжност съобразена с ограниченията дадени в приложение 14. В искането е отбелязано, че военнослужещият е съгласен за освидетелстване за индивидуална годност. На 08.08.2023г. е изготвен Протокол за освидетелстване годността за военна служба при промяна на здравословното състояние с амб. 1561/ 08.08.2023г., подписан от д-р Г. Ф., като е поставена диагноза: [диагноза] и предложение за експертно решение по годността за военна служба: негоден за ВС по р. S68.2 А от МС/2018г. . С Протокол от заседание на ЦВМК 152/ 08.08.2023г. е взето експертно решение по годността за военно служба при промяна на здравословното състояние извън медицинските стандарти относно старшина В. Т. Х., с диагноза: [диагноза] , като е прието, че същият е негоден за военна служба по р. S 68.2 а от МС/2018, част I. Въз основа на този протокол е издадено и обжалваното Експертно решение по годността за военна служба ВС-1561/ 08.08.2023г. на ЦВМК при ВМА. Първоинстанционният съд приема, че оспореното експертно решение е постановено от компетентен орган на военномедицинската експертиза. Изложени са съображения, че при издаване на решението не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на акта на това основание. Първоинстанционният съд намира, че несъвместимостта на служебните задължения по заеманата от старшина В. Т. Х. длъжност с ограниченията, посочени от ЦВМК и липсата на възможност военнослужещия да бъде назначен на друга подходяща длъжност от списъка по чл.47 от ППЗОВСРБ, представляват пречка да се приеме от ЦВМК към ВМА решение за индивидуална годност за военна служба на оспорващия. Изложени са мотиви, в които обжалваното експертно решение на ЦВМК, е квалифицирано като акт по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба Н-6/ 2018г., с който прието, че освидетелстваното лице не е годно за военна служба. С оглед на изложеното при осъществяване на съдебен контрол за правилно приложение на материалния закон, първоинстанционният съд развива мотиви относно съответствието на посочените от органа факти и обстоятелства досежно здравословното състояние на жалбоподателя с доказателствата, относими към посочените в Приложение 1 рубрики от Медицинските стандарти. За изясняване на обстоятелствата по делото са назначени първоначална и допълнителна съдебно-медицински експертизи. Съдът кредитира заключението по назначената допълнителна съдебно-медицинска експертиза, въз основа на която формира решаващ извод относно приложението на буква а от таблицата по Приложение 1, част I, клас XIX Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини (S00-T98) , съгласно която при травми с рязко изразени органични увреждания и тежки функционални нарушения, освидетелстваните се определят за негодни. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд приема, че оспореният акт, основан на съображения относими към хипотезата на чл.7, т.4 от Наредба Н-6/ 2018г., относно увреждане от посоченото в Приложение 1 към чл.3, част I /р. S 68.2/, което се свързва с тежко функционално нарушение, водещо до негодност за военна служба, е постановен при правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. При постановяване на първоинстанционния съдебен акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. В хода на производството пред Административен съд Стара Загора, инстанцията по същество на спора, пред която следва да се установят юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, не са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на разпоредбите на чл. 35 АПК и чл.7, ал.1, т.4, във връзка с чл. 5, ал.3, т.5 и чл.15 от Наредба Н-6 от 13.02.2018 г. за военномедицинската експертиза. Съгласно разпоредбата на S68.0 от Наредба Н-6/1-02.2018 г. за военномедицинската експертиза относно [заличен текст], при решенията се вземат предвид както локализацията на пораженията, така и функционалното състояние на [заличен текст]. Изводи относно горепосочените нормативно установени предпоставки, обуславящи степента на годност на лицето за военна служба/служба в доброволния резерв, от органа не са посочени в обжалваното експертно решение, както и не са развити в първоинстанционния съдебен акт, поради което касационната инстанция намира за основателни наведените от касатора възражения за необоснованост на дадената квалификация за негодност за военна служба. Отделно от това в хода на процедурата се установява, че видно от Удостоверение Амб. ВС-1345/17.07.2023г., приложение 14 към чл.5, ал.3, т.5 от Наредба 6/13.02.2018 г. на председателя на ЦВМК, в което е посочено, че ще бъде взето решение относно признаване на лицето за негоден за заеманата длъжност и годен индивидуално за длъжност, съобразена с посочените ограничения, е издадено преди обжалваното Експертно решение по годността за военна служба /служба в доброволния резерв ВС 1561/08.08.2023г. и преди извършения преглед от експерт, съгласно Протокол за освидетелстване годността за военна служба при промяна на здравословното състояние 1561/08.08.2023 г. В хода на съдебното дирене от първоинстанционния съд е кредитирана назначената допълнителна съдебно-медицинска експертиза, но в нарушение на процесуалното правило по чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложимо в съдебно-административния процес по силата на чл. 144 от АПК, не са изложени самостоятелни мотиви. От първоинстанционния съд не е обсъдено заключението на вещото лице, дадено в откритото съдебно заседание, проведено на 07.02.2024 г., в което е обективиран извод, че жалбоподателят би могъл да управлява автомобилна техника. Съдът не е обсъдил заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото и не е изложил собствени мотиви кои от спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях приема за доказани. Допуснатото нарушение на процесуалния закон е съществено, тъй като ограничава правото на защита на лицето и правото на труд / трудоустрояване, предвид преюдициалния характер на медицинското освидетелстване за годност за военна служба, респ. за служба в доброволния резерв, обуславящо решението за индивидуална годност за военна служба. Предвид горното, немотивирани се явяват и установените по отношение на индивидуалната годност на лицето ограничения при изпълнение на длъжност, в частта, относно освобождаване от управление на автомобилна и друга бойна техника, боравене с огнестрелно оръжие, даване на въоръжен наряд и участие в уредна физкултура. Съгласно чл. 47 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗВСРБ), при установяване на заболявания или увреждания, получени при или по повод изпълнение на военната служба, заболявания от общ характер и професионални заболявания, в резултат на което военнослужещите не могат да изпълняват служебните си задължения в пълен обем, може да им бъдат предложени други подходящи длъжности след освидетелстване на годността за военна служба и издадено експертно решение от Централната военномедицинска комисия към Военномедицинската академия. Военнослужещите се назначават на длъжността след писмено съгласие от тяхна страна. В случаите, когато на новата длъжност военнослужещите получават по-ниско възнаграждение, те получават обезщетение, равняващо се на разликата между възнаграждението за старата и възнаграждението за новата длъжност до освобождаване от военна служба. Условията и редът за установяване на заболявания и увреждания, получени при или по повод изпълнение на военната служба, както и списъкът на подходящите длъжности, които могат да заемат лицата, се определят с акт на министъра на отбраната. В контекста на изложеното, обективираните в искане рег. 3-1297/07.08.2023 г. данни за липсата на подходяща вакантна / овакантена длъжност, отговаряща на посочените ограничения, която може да бъде предложена на старшина В. Т. Х., не отговаря на нормативно разписаните изисквания на чл. 47 ППЗОВСРБ. Посочените в ЦАТИП длъжности Началник на КТП, в участък Логистично осигуряване на Подразделение на осигуряване , Началник на група Материално техническо осигуряване" в участък Логистично осигуряване на Подразделение за осигуряване и Началник на група Енергосъоръжения, водоснабдяване и канализация в участък Логистично осигуряване , видно от данните по делото не са вакантни, като липсват доказателства за овакантяването им. Към административната преписка не са приложени и от първоинстанционния съд не са приобщени Писмо 3-1211/18.07.2023 г., в което се твърди, че е изпратено до всички структури за установяване наличие на подходяща вакантна / овакантяваща се длъжност, съобразена с конкретните ограничения и включена в Приложение 1 Списък на подходящите длъжности за заемане от военнослужещи със заболявания или увреждания, получени при или по повод изпълнение на военна служба, заболявания от общ характер и професионални заболявания, в резултат на което военнослужещите не могат да изпълняват служебните си задължения в пълен обем , обявен със Заповед на министъра на отбраната ОХ-012/13.03.2019 г. С оглед липсата на горецитираните актове е препятстван контрола за законосъобразност от съда досежно наличието на материалноправните предпоставки, обуславящи изпълнението на процедурата по преценка на индивидуалната годност на оспорващия и съответно неговото трудоустрояване съгласно предвидената възможност в чл. 47 ППЗВСРБ. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, касационната инстанция намира, че оспореното пред първоинстанционния съд Експертно решение по годността на В. Т. Х. за военна служба/служба в доброволния резерв ВС-1561/ 08.08.2023 г. на Централната военномедицинска комисия към Военномедицинска академия - гр.София, е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на изискванията за материална законосъобразност. На лицето следва да се извърши ново освидетелстване за годност за военна служба / служба в доброволния резерв при спазване изискванията на разпоредбата на S68.0 от Наредба Н-6/13.02.2018 г. за военномедицинската експертиза, като се съберат доказателства /актуални медицински изследвания/ за установяване на относимите факти и обстоятелства и се вземат предвид както локализацията на пораженията, така и функционалното състояние на [заличен текст]., обуславящи степента на нарушена [заличен текст] и се прецизират ограниченията за изпълнение на служебните му задължения на военнослужещ. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесния административен акт е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което административният акт бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1 - во, пр. 2 - ро АПК, Върховният административен съд шесто отделение,