Решение № 8507 от 13.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3974/2021 г.
ВАСПето отделение13.07.2021 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Грозданова-Радева за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз ОСТАВЯ В СИЛА Решение 408/25.01.2021 год. постановено по адм.д. 6482/2020 год. по описа на Административен съд-София град. ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация, гр.София, булДраган Цанков35 и Г. Грозданова-Радева, ЕГН [ЕГН], гр.София, ул.[адрес][номер] ет.[номер] ап.[номер] общо да заплатят на С. Добрева, гр.София, [улица] сумата 500/петстотин/ лева съставляваща разноски за касационната инстанция. ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация, гр.София, булДраган Цанков 35 и Г. Грозданова-Радева, ЕГН [ЕГН], гр.София, ул.[адрес] [номер] ет.[номер] ап.[номер] общо да заплатят на М. Митева ,гр.София, [улица] сумата 1300/хиляда и триста/ лева съставляващи разноски за касационната инстанция.
Мотиви
Производството е по чл.208 и сл. Административно процесуалния кодекс/АПК/. Образувано по касационни жалба подадени от Комисията за защита от дискриминация/КЗД/ гр.София и Г. Грозданова-Радева от гр.София против Решение 408/25.01.2021 год. постановено по адм.д. 6482/2020 год. по описа на Административен съд- София град. Касационният жалбоподател КЗД оспорва решението в частта, в която е отменено Решение 372 от 21.09.2018 год. по пр. 351/2016 год. на КЗД, по съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл.209 т.3 АПК.Твърди, че отменения административен акт е постановен в пълно съответствие със събраните по делото доказателства и законовите разпоредби.Иска отмяна на съдебното решение в обжалваната му част. В съдебно заседание касационният жалбоподател КЗД не се представлява.Представя допълнително писмено становище,с което поддържа оплакванията по касационната жалба.Прави възражение за прекомерност. Касационният жалбоподател Г. Грозданова-Радева релевира доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Сочи ,че решението е постановено както в нарушение на нормите на Закона за защита от дискриминация ,така и на Европейското право.На основани чл.629 ал.3 ГПК във вр. с чл.144 АПК прави искане за преюдициално запитване на Съда на ЕС по посочени в касационната жалба въпроси.Иска отмяна на съдебното решение. В съдебно заседание касационната жалбоподателка Г. Грозданова-Радева се явява лично и с процесуален представител ,като поддържа изцяло оплакванията и исканията по касационната жалба. Ответната страна Национално музикално училище Любомир Пипков-София не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по касационните жалби. Ответната страна С. Добрева, в лично качеството и в качеството си на Директор на Националното музикално училище Любомир Пипков, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмен отговор оспорва касационните жалби.Прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция и възражение за прекомерност. Ответната страна М. Савова, чрез процесуалният си представител в съдебно заседание и в писмен отговор оспорва касационните жалби.Прави искане за присъждане на разноски и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касаторката Г. Грозданова-Радева Ответната страна М. Митева, чрез процесуалния си представител оспорва изцяло касационните жалби.Прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на съдебното решение на основанията посочени в чл.209 т.3 АПК. Върховният административен съд, състав на Пето отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в законовия срок по чл.211 ал.1 АПК, от надлежни страни по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол акт. Разгледани по същество същите са неоснователни.Доколкото с касационната жалба на КЗД се оспорва част от решението на АССГ, което е предмет на оспорване и от касатора Г. Грозданова-Радева то настоящият съд ще се произнесе по основателността на двете жалби общо, като обсъди съвместно оплакванията на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност на решаващите изводи на съда. С оспореното съдебно решение АССГ е отменил Решение 372/21.09.2018 год. на Втори постоянен специализиран заседателен състав към КЗД и допълващото го Решение 442/31.07.2019 год.двете по преписка 351/2016 год.в частта, с която е установено че М. Митева в качеството й на Директор на Национално музикално училище "Любомир Пипков" в периода от ноември 2016 г. до 17.07.2017 год. е извършила пряка дискриминация по признак "синдикална принадлежност" спрямо Г. Грозданова-Радева с определянето й на по-ниско трудово възнаграждение за длъжността старши учител в сравнение с това на останалите й колеги на същата длъжност, притежаващи също като нея ОНС Доктор и/или Първа ПКС, с което е нарушила забраната по чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. и на основание чл. 78 ал. 1 от ЗЗДискр. й е наложено наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева за извършването на установената с решението пряка дискриминация; установено, че С. Добрева в качеството й на Директор на Национално музикално училище "Любомир Пипков" е извършила преследване по смисъла на § 1 т. 3 б. "а" от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. по отношение на Г. Грозданова-Радева, изразяващо се в поддържане на по-ниско по размер основно трудово възнаграждение за длъжността старши учител в сравнение с другите старши учители с ОНС Доктор и/или Първа ПКС за периода 17.07.2017 год. до 28.02.2018 год. и с определянето на по-ниско по размер основно трудово възнаграждение за длъжността главен учител считано от 1.03.2018 год. и на основание чл.78 ал.1 ЗЗДискр.й е наложено наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева за извършването на установената с решението дискриминация под формата на преследване, както и на основание чл. 76 ал. 1 т. 1 от ЗЗДискр са и наложени принудителни административни мерки с оглед преустановяването на установената пряка дискриминация във връзка с нарушението на чл. 14 ал. 1 от ЗЗДискр, както и за отстраняване на вредните му последици, като й предписва да изравни занапред от връчването на настоящото решение индивидуалното основно трудово възнаграждение на жалбоподателката, заемаща длъжността "главен учител", с това на останалите й колеги, заемащи същата длъжност и имащи същите квалификации и определя на основание чл. 67 ал. 2 от ЗЗДискр на Директора на Националното музикално училище 30 (тридесет) дневен срок от връчване на решението , в който да предприеме мерки за изпълнението на дадените с решението предписания и да уведоми Комисията за защита от дискриминация за изпълнението; оставена е без разглеждане жалбата на Г. Грозданова-Радева, в частта с оплакването за определяното й през годините диференцирано заплащане и награди, поради изричния отказ на процесуалния представител в последните две открити заседания по преписката (на 17.04.2018 г. и 29.05.2018 г.).Със същото решение е отхвърлена жалбата на Г. Грозданова-Радева срещу посочените решения на КЗД в частта в която е установено ,че С. Добрева, в лично качество не е извършила нарушение на ЗЗДискр. спрямо Г. Грозданова-Радева:е оставена е без уважение жалбата на Г. Грозданова- Радева, в частта с оплакването, че необявяването публично на процедура по израстване в длъжност в процесния период представлява нарушение на ЗЗДискр. спрямо нея:е установено че М. Савова, главен счетоводител в Националното музикално училище Любомир Пипков не е извършила нарушение на ЗЗДикр. спрямо Г. Грозданова-Радева. За да постанови този резултат съдът на базата на установеното от фактическа страна, е приел от правна страна, че Решение 372/21.09.2018 год. и допълващо Решение 442/31.07.2019 на КЗД по пр. 351/2016 са постановени от компетентен орган , надлежно конституиран и заседавал в състав, при необходимото мнозинство, спазени са изискванията за писмена форма и съдържание на административните актове, както и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентиращи тяхното издаване. Съдът е посочил в решението си, че в хода на административното производство са събрани всички относими доказателства, необходими за установяване на спорния предмет на делото, т. е. установени са всички факти и обстоятелства от значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК, но същите не са били анализирани в тяхната пълнота и съвкупност, което е довело до погрешни правни изводи, обективирани в решенията на КЗД. Въз основа на подробно мотивирани фактически и правни съображения, съдът е отменил решението на КЗД в посочената част като материално незаконосъобразно и потвърдил като правилно в останалата му част, с оглед изведените крайни изводи за липса на дискриминационно третиране на жалбоподателката Г. Грозданова-Радева в претендираните пред КЗД форми, в посочените периоди. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът е анализирал правнорелевантните факти, извършил е преценка за съответствието им с относимите материалноправни разпоредби,обсъдил е оплакванията на жалбоподателката ,както в първоначалната жалба до КЗД, така и допълнително направените в хода на административното производство. Съдът е разгледал въпроса за съставомерността на всяко едно от деянията с оглед претендираните форми на дискриминация. По отношение на факта, че М. Митева, в качеството й на Директор на Национално музикално училищеЛюбомир Пипков с действията си спрямо жалбоподателката е осъществила пряка дискриминация по признак "синдикална принадлежност", решаващият състав на АССГ е оборил констатациите и правни изводи на административния орган в тази насока. Законът за защита от дискриминация съдържа абсолютна забрана за дискриминация, като чл. 4 ал. 1 очертава кръга от защитени признаци. В закона липсва легална дефиниция на понятието "защитен признак", но ВАС в редица свои решеният сочи, че тъй като чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр дава определение за пряка дискриминация като всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, то препращащата разпоредба съдържа в себе си обяснение, че забраната за дискриминация се свързва с "признаците", които са посочени в чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. Освен това ЗЗДискр урежда и специалната защита срещу неравно третиране под формата на нееднакво, неправомерно правоприлагане на нормативни правила и/или установяване на порочни практики от страна на различните правни субекти, в т. ч. работодателите, основано на защитените признаци, по аргумент на чл. 1, във вр. с чл.4 ЗЗДискр. В случая това е защитата по чл.14 ал.1 от ЗЗДискр. съгласно който работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд Под еднакъв труд следва да се разбира този, полаган от различни лица, но с една и съща по качество работна сила (квалификация, умения, сръчност и др.), а равностоен труд е този, който е полаган от различни лица, които имат различна по характеристика и квалификация работа, но трудът им има равна ценност и полезност. Нормата е императивна и двете изисквания (еднакъв и равностоен труд) са регламентирани при условието на кумулативност. Касационната жалбоподателка ,както в касационната си жалба , така и в жалбата си пред първата инстанция твърди, че дискриминацията по отношение на нея се състои в определянето на по-ниско основно трудово възнаграждение през процесния период от това на нейни колеги заемащи същата длъжностстарши учител.Както правилно е посочил административния съд при преценка дали е налице дискриминационно отношение се взема предвид именно основното възнаграждение на работника или служителя, а не брутното такова, в което се включва и допълнителни трудови възнаграждения. С оглед на това и на задължителните указания дадени с Решение 8569/1.07.2020 год. постановено по адм.д.1055/2020 год. по описа на Върховния административенсъд, първоинстанционният съд е направил анализ на размерите на основните трудови възнаграждения на длъжността старши учител за периода ноември 2016 год. до 17.07.2017 год. и е констатирал, че това на жалбоподателката е равно и даже по-високо от основното трудово възнаграждение на други старши учители, както и че между основните трудови възнаграждения на тези длъжности съществуват разлики.Правилно е посочено,че доколкото оплакването е за определяне на по-ниско основно трудово възнаграждение релевантна за случая е тази длъжност, без значение на притежаваните научни степени и професионални квалификации, както на жалбоподателката така и на лицата сравнители.Съгласно разпоредбите на чл.8 и сл. от Наредба 1/2010 год. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета/отменен 01.01.2017 г./ и чл.20 ал.1 от Наредба 4/2017 год. за нормиране и заплащане на труда и чл.7 и чл.8 Вътрешните правила за работната заплата, в действащите им редакции през процесния период, заплащането за професионална-квалификационна степен, съставлява допълнително трудово възнаграждение, ако не е включено като елемент в основната работна заплата.Такова е и възнаграждението за образователна и научна степендоктор или научна степендоктор на науките.Тези възнаграждения се включват в брутното трудово възнаграждение,наред с допълнителните трудови възнаграждения определени в Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.В тази насока е и чл.11 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.При това положение оплакването на касационната жалбоподателка, че съдът не е извършил преценка спрямо старши служители, които са в сходно положение по отношение на образование и професионална квалификация е неоснователно. Сочените от жалбоподателката като "дискриминационни" деяния на М. Митева не носят белезите на неравно третиране. Тези деяния обективират спазване на нормативните изисквания, които субективно са възприети от Г. Грозданова-Радева като насочени срещу нея. Тук следва да се има пред вид , че лицата заемащи посочената длъжност са постъпвали на работа в училището през различно време, при действието на различни нормативно определени методики, които са довели да разлика в определянето на основните трудови възнаграждения. До 2008 год. в размера на началната основна месечна заплата на педагогически специалист се е включвала и сумата на притежавана ПКС, като същата се е определяла и от самата степен./Наредба 1/2007 год. за реда и начина за определяне на индивидуалните месечни заплати на персонала в средното образование-отм./.От 2008 год.заплащането за ПКС е вече допълнително възнаграждение и се включва в брутната месечна заплата,но достигнатите до този момент индивидуални основни заплати се запазват/Наредба 2/2008 год. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета/.Тази наредба е отменена с Наредба 1/2010 год. за работните заплати в звената от системата на народната просвета/отм./,съгласно която възнаграждението за ПКС се включва в брутното трудово възнаграждение,като достигнатите индивидуални заплати се запазват, а съгласно §3 от ПЗР, ако възнаграждението за ПКС е включено в основната индивидуална месечна заплата, не се договаря допълнително възнаграждение.С оглед на соченото,настоящата инстанция споделя становището, че по преписката липсват доказателства които да водят до обосновано предположение, че с действията си соченото като дискриминатор лице е допуснало твърдените нарушения на ЗЗДискр., и то на основата на признака "синдикална принадлежност". Независимо от субективните усещане и възприятие на оплакващия се, дискриминационен състав по смисъла на чл. 4 ал. 2 и/или ал. 3 от ЗЗДискр. е налице тогава, когато се установи, че визираното като дискриминационно поведение действително представлява по-неблагоприятно третиране на лицето спрямо други лица при сравними сходни обстоятелство /чл. 4 ал. 2 ЗЗДискр/, респективно води до поставянето му в по-неблагоприятно положение вследствие прилагането на привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими /чл. 4 ал. 3 ЗЗДискр,/ като и в двата случая нежеланото неравно третиране следва да произтича, да е основано и обосновано с притежаването на защитен признак по чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр., т. е. да е налице пряка причинно-следствена връзка между по-неблагоприятното третиране и сочения защитен признак. В случая, нито едно от посочените в жалбата до КЗД деяния на директорката Митева не е годно да обоснове наличие на обективирано неравно третиране на Грозданова-Радева било спрямо нейни колеги в сравнимо положение, било вследствие прилагането на привидно неутрален критерий, който да има за цел или резултат поставянето й в особено неблагоприятно положение. Въз основа на всичко гореизложено, първоинстанционният съд правилно е извел в заключение, че наличните по делото доказателства не водят до извод за основателност на претендираната от Г. Грозданова-Радева пряка дискриминация по признака "синдикална принадлежност.