Решение № 17167 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6138/2019 г.

Решение № 17167 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6138/2019 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Континвест" ООД, със седалище гр. С., срещу решение № 41/01.03.2019 г., постановено по адм. дело № 275/2018 г. по описа на Административен съд – Я., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № ДК-02-ЮИР-7 от 13.06.2017 г. на началника на РДНСК-Югоизточен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Стенд за хидравлично изпитване на съдове", намиращ се в УПИ XVI в кв. 333, по плана на гр. Я.. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени заповедта на началника на РДНСК - Югоизточен район. Претендира разноски. Ответникът - началник на РНДСК – Югоизточен район изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, което е второ по съществото на спора след отменително решение на Върховния административен съд, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: заповедта е издадена от компетентен орган съобразно изискването на чл. 225, ал. 1 ЗУТ и предвид категорията на строежа. Установено е, че административният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, като същият съдържа фактически и правни основания за постановяването му, както и че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Строежът е изграден след 2002 г., извън посочените в разпоредбите на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ и не е търпим. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като е изяснил всички обстоятелства, посочени от касационната инстанция в отменителното решение. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният обект е строеж от първа категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗУТ. При постановяване на оспореното решение съдът е събрал относимите към спора доказателства. Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства, включително приетата по делото комбинирана СТЕ и обясненията на вещите лица в открито съдебно заседание, се установява категорично, че спорният строеж не попада измежду подобектите, изброени в Протокол обр. 16 от 15.01.1988 г., не е предмет на постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2005 г., по силата на което праводателят на дружеството-жалбоподател е придобил собствеността на земя, производствени сгради и съоръжения, находящи се на площадка "Малотонажни химически продукти", не е и предмет на прехвърлителната сделка по нот. акт № 197 от 12.02.2007 г., по силата на който дружеството-жалбоподател придобива УПИ XVI, ведно с промишлена сграда с идентификатор 87374.515.60, съставляваща Цех за алуминиеви соли. Решаващият съд е установил и времето на извършване на строежа, което с оглед преценката на евентуалната му търпимост е отнесено след 2002 г. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че спрямо изградения без строителни книжа и по тази причина незаконен строеж не са налице предпоставките за търпимост на същия съобразно нормите на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано и материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. При този изход на спора по искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно, а искането на ответника е основателно и следва да бъде уважено. С оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди касатора да заплати на ответника по касация сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,