Решение № 241 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6260/2018 г.

Решение № 241 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6260/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община - Благоевград, против решение № 523 от 22.03.2018 г. по адм. дело № 731/2017 г. на Административен съд Благоевград, с което е отменена Заповед № 1022/16.08.2017 г. на кмета на община-Благоевград като незаконосъобразна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: К. Шарков, лично и чрез пълномощника му - адв. Узунова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Оспорената пред първоинстанционния съд заповед на кмета на община-Благоевград е издадена на основание чл. 57 а, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ, като с нея е наредено премахването на преместваем обект: "Слънцезащитно устройство - дървен навес", поставен в УПИ X-46, кв. 6 а по плана на [населено място], община [община], без разрешение за поставяне и без правно основание, поради отсъствие на договор за наем с останалите съсобственици на имота, извън оспорващия, или изрично писмено съгласие от тяхна страна, съгласно чл. 56, ал. 5 ЗУТ. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е приел, че процесният дървен навес не представлява преместваем обект, а строеж, поради което премахването му на основание чл. 57 а ЗУТ е недопустимо. Според него обекта по предназначение не отговаря на преместваемите такива по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, а от друга страна не може да бъде отделен от повърхността на земята и преместен на друго място, без да изгуби своята индивидуализация и без да измени трайно субстанцията или начина на ползване на земята. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти, изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед, са правилни. По делото е установено, чрез заключение на СТЕ, че процесният дървен навес е от сглобяема дървена конструкция, като основните му конструктивни елементи са: две дървени колони от изток с размери 11/11/225 см., бетонирани в настилката /също от бетон/, с изпълнена около тях бетонова обувка с височина около 20 см. и две дървени конзоли от запад, с размери 11/11/50 см., захванати в стената на гаража от запад посредством болтови връзки. За да бъде преместен навеса, съгласно заключението на в. л. Ризова, е необходимо същия да бъде демонтиран /разглобен/, което е възможно за носещите конзоли от запад, но не е възможно за дървените колони от изток. Тяхното преместване би било възможно чрез разбиване на бетона около тях или чрез изрязването им. Цялостното преместване на навеса в пространството, според в. л., е невъзможно без да загуби своята индивидуалност. Установено е още, че навесът се ползва като склад за дърва. Определението за преместваем обект се съдържа в § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Основни негови характеристики са: да е предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност; да може след отделянето му от повърхността да бъде преместен в пространството без да губи своята индивидуалност и възможност да бъде ползван на друго място със същото или подобно предназначение; поставянето му или премахването му да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята. Посочените елементи трябва да съществуват кумулативно. Липсата на който и да е от тях възпрепятства определянето на обекта като преместваем. В случая правилно е прието, че процесният дървен навес, с оглед предназначението което има, не отговаря на предназначението по чл. 56, ал. 1 ЗУТ за преместваем обект. Същият не е увеселителен обект, по смисъла на § 5, т. 71 ДР ЗУТ, не е обект за търговска дейност, нито пък за обслужваща такава - павилион, кабина, маса, зарядна колонка за ел. превозни средства, спирка на масовия градски транспорт, пейка, осветително тяло, съд за събиране на отпадъци, чешма, фонтан, часовник и др. подобни. Не е налице и вторият елемент от изброените по-горе, а именно навесът като цяло да може да бъде отделен от повърхността и преместен в пространството, без да изгуби своята индивидуалност. Възможността за преместване и ползването му на друго място е само чрез демонтиране /разглобяване/. Не се споделя приетото от съда, че премахването на обекта ще промени трайно субстанцията и начина на ползване на земята. От заключението на експерта се установява, че навесът е поставен върху бетонова площадка, като премахването му няма да наруши трайното ползване на земята. При отсъствие на две от посочените характеристики, изводите на съда, че процесният обект не е преместваем и че става въпрос за строеж, е правилен. При отсъствието на преместваем обект, реда за премахването му по чл. 57а ЗУТ е неприложим. Поради това оплакванията в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат и направеното искане, на ответника Шарков се дължат разноски за касационната инстанция, в размер на 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение, видно от договора за правна защита и съдействие /стр. 11/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение