Решение № 7915 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 558/2011 г.

Решение № 7915 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 558/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 138/25.11.2010 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК по административно дело № 191/2010 г., Административен съд - Габрово е: 1) отменил Решение № 47 от 20.07.2010 г. на Директора на ТП на НОИ - РУ "СО" - гр. Габрово, както и потвърденото с него Разпореждане № 249 от 14.05.2010 г. на Началник отдел "КПК" при ТП на НОИ - РУ "СО" - гр. Габрово; 2) разпоредил връщане на преписката на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Габрово (Началник отдел "КПК") за издаване на нов административен акт при съобразяване с дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Директора на ТП на НОИ - РУ "СО" - Габрово. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, и за решаване след това на делото по същество, като се остави в сила решението на Директора на ТП на НОИ - Габрово. Ответниците по касация Яким Михов Якимов от с. Кръвеник, общ. Севлиево, Владимир Венелинов Николов от гр. Севлиево, Стойно Беев Стойнов от гр. Севлиево, Виктор Виталиев Шеверня от гр. Севлиево и Амиде Шукриева Хасанова от гр. Севлиево, в писмен отговор чрез повереника си адв. Иванова оспорват касационната жалба като неоснователна и молят атакуваното с нея съдебно решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Габрово, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдения от касатора порок, представляващ касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решението на Административен съд - Габрово, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (в приложимата за казуса редакция преди изменението в ДВ, бр. 59/2010 г., в сила от 31.07.2010 г.), съгласно която контролните органи на Националния осигурителен институт съставят ревизионни актове за начет за причинените от физическите лица или юридическите лица щети на държавното обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. Предмет на обжалване в производството пред Габровския административен съд е решение № 47 от 20.07.2010 г. на директора на ТП на НОИ - РУ "СО" - Габрово и потвърденото с него разпореждане № 249 от 14.05.2010 г., издадено от началник отдел "КПК" при ТП на НОИ - РУ "СО" - Габрово на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумата по ревизионен акт за начет от 28.04.2010 г., с което Яким Михов Якимов, Владимир Венелинов Николов, Стойно Беев Стойнов, Виктор Виталиев Шеверня и Амиде Шукриева Хасанова в качеството им на членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" ЕООД гр. Севлиево са солидарно задължени да възстановят причинените от тях щети на ДОО в размер на 2043.69 лв. заедно с лихва в размер на 130.19 лв. (общо 2173.88 лв.). В случая с постановеното от ТЕЛК за общи заболявания (в състав, включващ ответниците по касация) при МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" ЕООД гр. Севлиево, Експертно решение (ЕР) № 0286 от 4.02.2009 г. на Асен Асенов Челиков от гр. Дряново е била определена 76 % трайно намалена работоспособност (ТНР) с дата на инвалидизиране 28.11.2008 г. Същото е обжалвано от медицинската комисия, като на 18.03.2009 г. административното производство е спряно. С ЕР на НЕЛК № 1039 от 05.10.2009 г. процента ТНР на лицето е определен на 30 %. Експертното решение на НЕЛК е изпратено на заинтересованите страни на 5.03.2010 г. Прекратяването на отпуснатата пенсия на освидетелстваното лице е извършено от РУ "СО" - Габрово на 31.03.2010 г. Нанесените щети на ДОО произхождат от изплатените суми на Асен Асенов Челиков за периода 28.11.2008 г. - 31.03.2010 г. за пенсии за инвалидност поради общо заболяване. Инвалидизирането като правнорелевантен факт възниква не по силата на прякото действие на закона, а се установява и удостоверява с експертно решение от компетентния орган, извършващ експертизата на работоспособността. В мотивите на проверяваното съдебно решение правно обосновано е разтълкувана нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (в редакцията преди изменението в ДВ, бр. 59/2010 г., в сила от 31.07.2010 г.), че за наличието на щета е необходимо виновно действие или бездействие на физически лица, както и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Лекарите, участващи в състава на ТЕЛК, са носители на задължение за възстановяване на причинените щети на ДОО, произхождащи от неправомерно изплатени суми на основание на издадени от тях експертни решения, които впоследствие са били отменени от НЕЛК. Отговорността по чл. 110, ал. 1 от КСО обаче се поражда от наличието на причинна връзка между виновно поведение от страна на дееца и настъпилия вредоносен резултат, като тази причинна връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай. В настоящия такъв не е налице причинна връзка между отмяната на експертното решение № 0286/4.02.2009 г. на ТЕЛК и понесените от ДОО щети в пълния им общ размер, представляващи изплатени без правно основание пенсии за инвалидност и лихви върху тях. НЕЛК не се е произнесла в законоустановения тримесечен срок и нейното ЕР не е съобщено своевременно в тридневен срок от издаването му, в резултат на което от издаването на експертното решение на ТЕЛК до прекратяването на пенсията на освидетелстваното лице са изтекли общо над 12 месеца. Този факт обуславя липсата на причинна връзка между поведението на лекарите, издали решението на ТЕЛК, и щетата, възникнала от отмяната на тяхното решение, за голяма част от процесния период. Административните органи са постановили актовете си, без да изследват всички релевантни факти и относими обстоятелства (чл. 35 и чл. 36 от АПК), пораждащи евентуалната отговорност на органите на медицинската експертиза на трайната неработоспособност за обезщетяване на понесените от Държавното обществено осигуряване щети, произхождащи от отпуснатите на Асен Асенов Челиков пенсии за инвалидност поради общо заболяване. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за правилна отмяната на административните решение и разпореждане и връщане на преписката на компетентния административен орган за произнасяне по същество. Главният въпрос, който трябва да изясни началника на отдел "КПК" при ТП на НОИ - РУ "СО" - Габрово, при определяне на размера на дължимата от членовете на ТЕЛК сума е, от главницата - 2043.69 лв. и от лихвите 130.19 лв. каква част представлява сума, изплатена поради забавянето на НЕЛК да произнесе решението си, и каква част е в причинна връзка с отмененото решение на ТЕЛК. По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Административен съд - Габрово, което като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,