Решение № 3378 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10210/2016 г.

Решение № 3378 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10210/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерство на вътрешните работи-Р. (ГД"ГП"-Р.) срещу решение № 81/01.07.2016 г., постановено по адм. дело № 81/2016 г. по описа на Административен съд - В. (АС-В.). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде оставена в сила Заповед № 4066з-867/18.04.2016 г. на директора на ГД "ГП"-Р., с която на М. Г. Ц. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на другата страна. О. М. Г. Ценов, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 81/01.07.2016 г., постановено по адм. дело № 81/2016 г. по описа на АС-В. е отменена Заповед № 4066з-867/18.04.2016 г. на директора на ГД"ГП"-Р., с която на М. Г. Ц. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, но е незаконосъобразна, постановена при нарушение на адмнистративнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Неправилен е извода на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 205, ал. от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 16 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания. Липсата на издаване на писмена заповед по образец, с която държавният служител срещу когото се извършва проверката не е запознат с нарочен подпис и отбелязване на дата и час, не може да се възприеме като пречка за реализиране правото на защита на същия в настоящия случай. Дисциплинарното производство е започнало със заповед № 4066з-330/05.02.2016 г. на директора на ГДГП Р., в която е определена комисия за извършване на проверка за допуснати нарушения на служебната дисциплина. Именно по повод извършваната проверка на основание тази заповед М. Ц. е изготвил докладна записка УРИ-3566р-498/01.03.2016 г. Тази докладна е цитирана в изготвената справка за резултатите от извършената проверка, с която справка наказаното лице е запознато, и по която е депозирало писмено възражение от 17.03.2016 г. Няма данни по делото наказаното лице да е препятствано да участва в дисциплинарното производство, както и да не му е била дадена възможност да участва лично или чрез определен от него служител в това производство. Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че наказаното лице не е извършило вмененото му нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че след като се е запознал с действията на екипажа на ГПК 615 по време на смяната от 8 часа на 30.01.2016 г. до 8 часа на 31.01.2016 г. не е дал разпореждане по извършената проверка на лицата от моторен кораб "Миротворец". Правилно АС-В. обосновава извод, че не е налице нарушение на задължението на Ценов да осъществява контрол на дейността на подчинените му служители, доколкото неговите подчинени също не са извършили нарушение. От представените по делото доказателства съдът обосновава извод, че не съставен протокол от проверка на моторен кораб съгласно чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, защото такава не е извършена и следователно не е възможно да бъде приложен към преписката, а и с оглед момента на получаване на докладната на С. Р. не е ясно какви действия по контрол са възможни да бъдат извършени от М. Ц. Допълнително следва да бъде посочено, че законосъобразно в обжалваното съдебно решение се приема наличието на основание по чл. 145, т. 3 от АПК - допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна правна квалификация на извършеното нарушение. М. Ц. е наказан за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР- неизпълнение на служебни задължения, но му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, което се предвижда за неупражняване на контрол над подчинени. За нарушението "неизпълнение на служебни задължения", за което е наказан М. Ц. е предвидено дисциплинарно наказание по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Действително наказанието и в двата случая е порицание, но споменаването едновременно на неизпълнение на служебни задължения и неупражняване на контрол над подчинени създава неяснотата относно вмененото нарушение и съответно наложеното наказание, което представлява пречка наказаното лице да организира адекватно защитата си. Обоснован е и извода за допуснато още едно нарушение на административнопроизводствените правила, а именно формално приложение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което неправилно е квалифицирано като противоречие с целта на закона. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като краен резултат. Ответната страна М. Ц. не е направил разноски пред настоящата инстанция и не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни за настоящата инстанция, а тези присъдени от първата инстанция са съобразени с действително направените по делото и фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,