Решение № 3974 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8291/2010 г.

Решение № 3974 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8291/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Иван Василев Иванов срещу решение № 22 от 19.05.2010 г. на Административен съд - Русе по адм. дело № 84/2010 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор "ПП- при ОДМВР - Русе, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС-Русе е отхвърлил жалбата на Иван Василев Иванов срещу заповед № 20092/10.12.2009 г. на началника на сектор ПП- при ОДМВР - Русе, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелство за управление" за неизпълнение на задължение по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел от фактическа страна, че съгласно приложената към преписката справка на жалбоподателя са били отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, описани в същата. В тази връзка, по основният спорен въпрос по делото дали са връчени надлежно административните актове на жалбоподателя при условията на чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, съдът е приел, че съобщенията до жалбоподателя, изпращани на постоянния му адрес са били връщани с отметка "Получателят се е преместил на друг адрес", поради което законосъобразно административният орган е приложил правилото по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита връчено от деня на отбелязването. Неоснователно е възражението на касатора, че в една от обратните разписки не е отбелязано какво е връчено. Върху всички върнати известия за доставяне са отбелязани номерата на наказателните постановления, които са били връчвани. Като е обсъдил данните по преписката, съдът е достигнал до извод, че в хода на административното производство по налагане на оспорената ПАМ не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и, че е спазен материалния закон. Посочил е, че след като водачът е изгубил правоспособността си да управлява МПС при отнети пълен брой контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за правоуправление, то административният орган правилно е приложил закона, налагайки му ограничителната мярка, предвидена в чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Решаващият съд е изложил верни и правно обосновани съображения, че спрямо жалбоподателя са били осъществени признаците на фактическия състав на приложимата законова разпоредба, поради което правилно административният орган му е наложил оспорената ограничителна мярка. Съдът е обсъдил доводите за незаконосъобразност, наведени от касатора и правилно е счел същите за неоснователни. От приложената справка и преписи на влезли в сила наказателни постановления, с които водачът е санкциониран за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата е безспорно установено, че са му били отнети всички контролни точки. При това положение, съгласно правилото на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водачът губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Неизпълнението на това задължение дава право на административния орган да наложи ПАМ по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП и изземе свидетелството за правоуправление. Неоснователно се твърди, че четири от релевантните за спора наказателни постановления не са влезли в сила като невръчени на адресата, поради което точки във връзка с тях не са отнети. Съдът е обсъдил този довод и го е счел за неоснователен, по съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Доказателства, които да опровергават представените от органа в тази насока доказателства не са ангажирани от жалбоподателя. Уведомяването по чл. 5, ал. 3 от Наредба № I-139/2002 г. (отм.)/на която разпоредба се позовава жалбоподателя/ не е елемент от процедурата по налагане на ограничителната мярка, поради което неизпълнението на това задължение не засяга правото на защита на жалбоподателя в производството по чл. 171, т. 4 от ЗДвП и съответно не съставлява основание за отмяна на оспорената заповед. Съгласно чл. 7 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, /действаща към настоящия момент / информация за броя на наличните контролни точки се предоставя след подаване на заявление от водача на МПС и след заплащане на държавна такса. Видно от събраните по делото доказателства такова заявление не е било подавано от касатора. Ето защо, както правилно е приел и решаващият съд, компетентният орган с обжалваната заповед е приложил законосъобразно предвидената в чл. 171, т. 4 ЗДвП принудителна административна мярка, поради което не са били налице основания за отмяната й. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,